Днес цяла сутрин си мислех, че трябва да напиша нещо в блога си, за да поддържам ритъма на писане, нещо хубаво и полезно, нещо вдъхновяващо и забавно, но за съжаление, нито ми идваха идеи, нито ищах за писане. И не щеш ли – изведнъж сред публикациите на днешния ден открих три блог поста, които ми създадоха настроение и вдъхновение, и ме заредиха с енергия за цялата седмица. Хубави думи, които реших да споделя с вас за късмет и добро настроение.
Няма радост без тъга, няма светлина без тъмнина, няма нощ без ден, бедността е невъзможна без богатството, а щастието без нещастието не съществува.
Всичко, което ни се струва лошо, може да ни донесе нещо добро. Кризата е повод да се освободим от страховете си, от безсмислените дейности и да се фокусираме върху онова, което обичаме и което ни прави щастливи.
Е, сега кризата безкомпромисно те натиска в ъгъла. Дава ти нов шанс. Връща ти свободата насила. Можеш да се натикаш обратно в досегашната схема, ако искаш. Но можеш и да последваш някаква мечта. От теб звиси. Предимството на ситуацията е, че човек, изтикан до ръба, няма какво да губи. Сега си по-силен /силна от всякога! Моментът е изключително подходящ за хващане на божествените топки.
Какво повече мога да добавя? Използвайте го този момент!
Преди много години живял човек, който бил способен да обикне и да прости на всеки човек, когото срещнел. Заради това, Бог му изпратил ангел да поговори с него.
- Бог ме помоли да дойда и да ти кажа, че Той иска да те възнагради за твоята доброта – казал ангелът. – Можеш да имаш всяко нещо, което си пожелаеш, като дар от него. Искаш ли да имаш способността да лекуваш?
- Категорично не – казал човекът. – Предпочитам Бог да избира онези, които да бъдат излекувани.
- А какво ще кажеш да поведеш грешниците обратно по пътя към Истината?
- Това е работа за ангели като теб. Не искам да бъда почитан от никого или да случа като пример за подражание.
- Виж, не мога да се върна обратно на Небето без да съм ти подарил някакво чудо. Ако ти не си избереш, аз ще избера вместо теб.
Човекът се замислил за за момент и казал:
- Добре, бих искал да мога да правя добро, но никой да не го забелязва, даже и самият аз, за да не се изкуша от суетата.
Тогава ангелът направил така, че сянката на човека да притежава силата на изцелението, но само когато слънцето свети в лицето му. Така, откъдето и да минел, болните се изцелявали, земята разцъфтявала плодородна, а тъжните хора преоткривали щастието.
Човекът бродил по земята в продължение на много години, несъзнаващ чудесата, които правел, защото когато гледал към слънцето, сянката му била винаги зад него. Така той можел да живее и да умре без да осъзнава собствената си святост.
***
Понякога ми се иска да съм точно такъв човек…
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, акотова, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Напоследък имам доста задачи, които трябва да свърша; в същото време съм си наумил още куп неща, които искам да свърша. В резултат най-често се оказва, че си губя активно времето да чета клюките във Фейсбук и реално нищо от това, което съм планирал, не съм успял да свърша.
Не знам как и защо се получава така, но просто има моменти, в които просто нищо не ми се прави и постоянно си намирам оправдания защо една или друга задача са отпаднали от плана.
Въпросът е: какво да се прави в такива моменти?
Чел съм доста книги, статии и съвети, но все още ми е трудно да открия идеалната мотивация – метод, който да работи винаги. Мисля си, че ако го открия, след това цял живот ще правя пари, обяснявайки го на другите
Все пак, харесал съм си някои „трикове“, които искам да споделя с вас, като в същото време ви приканвам и вие да се включите с предложения и идеи.
Животът ми странно се стече, както бе казал един поет и течението ме завъртя в някакви непрекъснати задачи; други мисли влязоха в главата ми и (както вероятно сте забелязали) спрях да пиша в блоговете си.
Всъщност, оправданието с липсата на време е много плоско и почти винаги не е вярно. Причините са други и са значително по-дълбоки.
Не че съм се изчерпал откъм идеи, но споделянето им в блога сякаш ме плаши. Дали защото ми е трудно да намирам точните думи (вярвайте ми, писането все още ми е мъка), или пък защото се сблъсквам с много негативизъм – все още не мога да определя. Чувствам се като затворена бутилка шампанско, в която бушуват някакви химически процеси, но все още налягането не е стигнало онова критично ниво, което да изстреля тапата навън с пукот. Искрено се надявам, че този момент съвсем скоро ще настъпи.
От друга страна открих силата на социалните мрежи като Facebook и Twitter и там съм доста по-активен. Може би защото са по-неангажиращи като форма на общуване или пък защото там има по-силно усещане за диалог, отколкото в един блог, напоследък по-лесно ме привличат и ангажират моето внимание.
Не ме разбирайте погрешно – не съм се отказал да пиша. Просто осъзнавам, че преминавам през поредната трансформация в живота – толкова лична и дълбока, че ми е много трудно да я обясня с думи, а може би и няма да си проличи на външен вид, но за мен а период, в който се опитвам отново да си изясня целите в живота и да начертая нов план.
Така че – ако някой е тръгнал да ме оплаква (или пък да злорадства), че съм си отишъл като блогър – не бързайте още! Жив съм и черпя от благодатта на живота с пълни шепи.
Тези дни се появи повече работа, а във времена на криза човек не може да си позволи лукса да изпусне добри финансови оферти. Това е и единствената причина, поради която изпаднах в „радио-мълчание“. В това време вие, обаче, продължавахте да четете и да коментирате, за което искрено ви благодаря!
Радвам се, че пишеш – за мен е удоволствие да чета не само това, което пишеш ти, а и коментарите към него. Повече гледни точки – по-разширен кръгозор, по-близо до истината.
Много добри думи – просто перфектния коментар за такава награда!
Книгата, разбира се, отпътува веднага за Пловдив, където живее Цвета, и даже е пристигнала успешно. Надявам се да й хареса и да открие интересни неща за себе си в биографията на този велик човек, а на всички вас пожелавам да продължавам да се срещаме на страниците на този блог и да ни бъде приятно!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, акотова, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Единствената история е едностранчивия начин, по който гледаме на някои места или хора. Нигерийската писателка Чимаманда Адичи разказва на конференцията TED за културния сблъсък, който преживяваме и голямото неразбирателство между хората, поради факта, че се осланяме често на единствената история.
Бях на 19 години напуснах Нигерия, за да отида в университет в Съединените щати. Американската ми съквартирантка беше шокирана от мен. Попита ме къде съм се научила да говоря английски толкова добре и беше объркана, когато отвърнах, че в Нигерия по една случайност английският е официален език. Попита дали може да чуе нещо от „племенната ми музика“ и впоследствие беше много разочарована, когато извадих касета на Марая Кери.
Това е само един от многото примери и истории, които Чимаманда Адичи споделя с аудиторията на TED. Нейната презентация ни кара да се замислим за всички стереотипи, които създаваме в живота си и на които се уповаваме. Проблемът е, че те могат да бъдат много заблуждаващи. Те превръщат една история в единствена история, казва тя.
Презентацията е много въздействаща и много мъдра. Може наистина да промени мисленето ви и отношението ви към нещата и хората. Има и превод на български, благодарение на MaYoMo com. Отделете 18 минути и я гледайте – няма да съжалявате!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, акотова, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Тази седмица петъчната притча малко позакъсня, но дори и в събота, бих искал да споделя с вас един интересен сайт с класически и съвременни притчи, който открих благодарение на Капка (притчата за чашките кафе). Той се казва Капки тишина и очевидно е още в процес на разработка, защото има още непопълнени секции, но историите вътре са много хубави – мъдри и затрогващи – и силно ви го препоръчвам.
От този сайт съм ви избрал една история за това как всеки съвет и всяка дума, които изричаме, трябва да бъдат искрени и да идват от сърцето.
Руми и захарта
Джелаядин Руми се явява един от стълбовете на суфизма. Много хора идвали при него за съвети и мъдри слова. Веднъж при него дошла една съседка с детето си и казала:
- Аз вече опитах всички способи, но момчето не ме слуша. Той яде прекалено много захар. Моля кажете му вие, че това не е правилно. Той ще ви послуша тъй като изпитва към вас много силно уважение.
Руми погледнал доверчивите очи на детето и казал:
Този път темата е малко по-сериозна: „Защо пишем в блога си?“ и понеже съм поканен в играта от двама души, които много ценя – Аспарух и Марио – реших, че няма за кога да отлагам повече и че вече е крайно време да споделя и своята история.
Началото беше тривиално – имах много мисли и идеи в главата си (предимно професионални), които исках да споделя с колегите си, но за съжаление, те не проявяваха особен интерес да ги чуят Тогава открих блоговете и видях, че никак не боли да споделиш публично в интернет онова, което те вълнува, а ако то е стойностно, все ще се намери и кой да го разбере и оцени. Първо бях активен читател и коментатор, преди да се престраша да започна и самият аз да пиша.
Снощи се състоя поредната блогърска среща, организирана от екипа на Първа инвестиционна банка, отговорен за блога на банката и за интернет присъствието й. Радвам се, че бях поканен, не заради бирата (не съм голям любител на тази напитка), колкото за възможността да се видим на живо с голяма част от хората, които „движат“ нашето интернет пространство.
Да, знам, че ще има хора, които ще кажат, че сме се продали на капиталистите за двойка кебапчета, но такива глупави забележки ще ги отмина с мълчание (или направо ще ги изтрия). Аз съм имал проблеми с банката и съм писал за тях, така че не е лесно да ме купиш с чаша бира. Това, което е важно, и което отличава ПИБ от други големи корпорации, е фактът, че те са осъзнали огромното влияние на активните участници в интернет живота (в частност блогърите) и самите те се превърнаха в активен социален играч.
Попаднах на тези цитати и много се смях на тяхната оригиналност, но онова, което ме впечатли най-много, беше огромното самочувствие на техните автори. После, след още едно прочитане, осъзнах, че те в голяма степен са приложими и за дейността на един блогър, затова ви ги представям с кратък коментар от моя страна.
Никога не знам какво да мисля за нещо, докато не прочета какво съм написал по въпроса. (Уилиам Фокнър)
Такива сме и ние, блогърите – вече загубихме способността си да разговаряме нормално и като ни попитат „Как си?“ отговаряме „Прочети в блога ми“. Дори жена ми научава за мен повече неща от блоговете ми, отколкото от разговори у дома
Обичам да говоря на една тухлена стена – тя е единственото нещо, което никога не спори с мен. (Оскар Уайлд)
Ние, блогърите, за щастие имаме възможността да модерираме коментарите. Иначе, човекът е прав – много е неприятно някой постоянно да спори с теб.
Тишо Димитров е озаглавил своето есе „Щастливи по време на криза“ и в него казва:
Публикувано от Майк Рам 
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог 
Публикувано от Майк Рам 
Публикувано от Майк Рам 
