Калиакра Рок Фест 2009. Ден първи – July Morning

July Morning е празник, който отдавна е надскочил първоначлния си замисъл и се е превърнал в явление само по себе си. Когато го посетих за първи път бях омаян от духа, който витаеше около Камен бряг – дух на свобода, на чистота и благородство. Днес, дали защото я нямаше магията на първия път, или защото идеята се беше комерсиализирала твърде много, изпитах леко разочарование.

За първи път в живота си предприехме риска на нощното пътуване, като даже успях да убедя цялото си семейство да тръгне с мен и така да предприемем приключението заедно. Със сигурност някои ще ме обвинят, че съм безотговорен баща, но мисля, че децата ми останаха доволни от видяното.

Пристигнахме около3:30 и все още беше много тъмно и студено, а поляната на Камен бряг беше осеяна с коли и кебапчийници. Нямаше нищо общо с хипарския си вид от преди две години, когато имаше само палатки и групички от рокери, пеещи стари рок химни с изкорубените си китари. Тази година търговците бяха завладели храма и продаваха скара и бира на всички. Във въздуха се носеше една особена миризма на чалга, която дори и музиката на Uriah Heep не можеше да заличи. Ние се сгушихме в едно одеяло и така изчакахме първите лъчи на невидимото все още слънце.

Оферта: ваше ревю на концерта на Queensryche тук

За тези, които още не са разбрали – бащите на прогресивния метъл – Queensryche - ще свирят довечера в зала “Фестивална”. Представлението им ще бъде част от фестивала “Rock The Balkans”, в който ще участват Saga, Manga и Skre4, а хедлайнъри ще бъдат Limp Bizkit.

Понеже финансите ми поизтъняха (криза – какво да се прави!), а и останалите музиканти някак не са ми по вкуса, няма да мога да присъствам на концерта. Затова пък, предлагам място за изява на някой истински фен на групата, който има желание и талант да напише интересно ревю за концерта. Така че, ако отидете на концерта на Queensryche и имате какво да споделите с читателите на този блог – изпратете ми вашето ревю на адрес  .

The Man Of A Thousand Faces – концертът на Marillion в София (13.06.2009)

Този репортаж малко позакъсня, но, както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. (Имам един репортаж за концерта на Haggard от миналата година, който съвсем остаря, но може и него да го публикувам някой ден )

Marillion бяха една от първите рок групи, които съм слушал в живота си. Когато на времето в казармата чух “Misplaced Childhood”, просто бях потресен – няма такава музика! Феновете на Marillion бяха отдадени и верни и музиката им беше символ и образец за качество, вдъхновение и перфекционизъм. Не случайно, когато разбрахме за раздялата с уникалния Fish, всички бяхме ужасени, а Marillion влязоха в списъка на групите с легендарни вокалисти, които ги изведоха до звездния педестал и после ги напуснаха, заедно с Genesis в миналото и Nightwish в днешно време.

Все още милиони фенове си задават въпроса дали това е същата група и кой период беше по-добър. Мисля, че въпросът е безсмислен. Това е групата! Steve Hogarth е с нея вече цели 20 години и това, което правят и са постигнали днес, безспорно се дължи както на неговия личен талант, така и на успешното сработване на всички членове на групата, което никак не е лесно за талантливи и виртуозни изпълнители като тях. Всичко останало е история…

Друг е въпросът дали днешната музика на Marillion е така добра, както онова, което правеха с Fish. Трудно ми е да отговоря. Хем е същата, хем е различна. Звученето, ритъмът на барабаните на Ian Mosley и солата на Steve Rothery са си същите, но музиката е по-различна. Струва ми се, че днес звучат по-лирично и по-меланхолично (поне на моменти). Не казвам, че е лошо, но изисква подходящо настроение.

“Индия и Малкият Тибет” – една пъстра приказка от Вяра Тимчева

В сряда, на 24.06 се състоя представянето на книгата “Индия и Малкият Тибет” от Вяра Тимчева, на което бях поканен от самата авторка. Оказа се, че тя била мой запален читател и седмица преди събитието ми беше изпратила лично писмо, в което се казваше следното:

Скъпи Майк,

Ти не ме познаваш, затова се извинявам, че ти говоря на “ти”. Позволявам си това, защото те увствам близък. Абнирана съм за твоя блог и с голямо удоволствие чета публикациите ти – понякога весели, друг път тъжни, но винаги предизвикващи емоции и будещи размисъл.

Пиша ти днес, за да те поканя на представянето на книгата ми “Индия и Малкият Тибет” [...] Много ще се радвам да присъстваш и ще бъда щастлива да се запозная с теб!

Е, как да не отиде човек след такава покана!

Признавам си, че за момент се поколебах, тъй като изведнъж изникнаха други ангажименти по същото време, но изобщо не съжалявам, че отидох на това представяне.

Вяра Тимчева се оказа млада жена с очарователна усмивка и бляскав поглед, която не само обича приключенията в неизвестното, но и има дар слово да разказва на аудиторията и да описва преживяното на хартия. Разказът й пред публиката в претъпканата зала беше много жив и емоционален и веднага усетих, че един човек, който така се вживява в това, което прави, със сигурност е произвел нещо стойностно.

Смисълът да живееш другаде

Longanlon отново ни предлага провокативен и спорен пост, посветен на резултатите от изборите за европейски парламент и темата за “мултикултурното общество”, озаглавен Европа май почва да се събужда.

Това, което ми хареса най-много е един негов коментар, в който се казва:

Смисълът да отидеш да живееш другаде е…  да живееш не там, дето си живял до сега и е леко глупаво от твоя страна да се опитваш да превърнеш новото място в същата кочина, от която си избягал. А още по-тъпо е тия дето живеят там, да ти го позволят.

Да превърнеш новото място в същата кочина, от която си избягал… Това май доста хора се опитват да направят, а?

Поне дава храна за размисъл…

---

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Петъчна притча – Халифът и неговата жена

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:

- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.

- Но тя Ви обича, Ваше Величество!

- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“

Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.

- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”

Източник

---

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Първа инвестиционна банка отпразнува първата годишнина на блога си с популярни блогъри

Вчера бях поканен на много интересно празненство – честването на първия рожден ден на блога на Първа Инвестиционна Банка. Както може би си спомняте, идеята и реализацията на този блог се случиха точно преди една година, непосредствено след активно плъзналите из интернет пространството слухове за нестабилното състояние на банката.

Създаването на блога беше изключително умен ход от страна на ПИБ, защото по този начин отвори още един канал за общуване със своите клиенти, а този канал се оказа доста добър. Една година по-късно, банката, и по-специално хората зад блога, продължават да търсят най-успешния начин за общуване и поканиха на рождения си ден онези блогъри, които са писали нещо (макар и в повечето случаи – критично) за банката, за да чуят тяхното мнение, да обмислят бъдещото развитие на блога, а и да чуят идеи за подобряване на обслужването на клиентите.

В една изключително приятна и дружелюбна атмосфера, гарнирана с кафе, фрешове, кроасани и други дребни закуски, се получи много приятен и ползотворен (надявам се) разговор. Представителките на ПИБ – Анелия, Ана, Мария и Мария, както и техния колега, на когото не можах да запомня името (за което искрено се извинявам) демонстрираха искрена страст и удоволствие от работата си в тази институция и силно желание да я изведат на още по-високо професионално равнище.

50-те най-велики монолози в киното

Тази подборка не е моя, а е дело на сайта film.com, но с малки изключения (на филми, които не съм гледал), мога спокойно да се подпиша под нея.

Да се направи подборка на най-великите монолози от киното определено е страхотна идея. Един силен текст, изпълнен от талантлив актьор – това винаги е запомняща се сцена, която силно въздейства силно на зрителя и в последствие се превръща в емблема на самия филм.

В този списък ще видите:

Чарли Чаплин във финалната сцена на “Великия диктатор“. Царят на нямото кино отново прави блестящо изпълнение в първия си филм с говор и демонстрира големия си талант.

The way of life can be free and beautiful, but we have lost the way. Greed has poisoned men’s souls, has barricaded the world with hate, has goose-stepped us into misery and bloodshed. We have developed speed, but we have shut ourselves in. Machinery that gives abundance has left us in want. Our knowledge as made us cynical; our cleverness, hard and unkind. We think too much and feel too little. More than machinery, we need humanity. More than cleverness, we need kindness and gentleness. Without these qualities, life will be violent and all will be lost.

Алек Болдуин в “Glengarry Glen Ross“

Болдуин се появява в една кратка, но много впечатляваща роля. Неговото слово пред агентите на недвижими имоти с основание влезе в списъка на най-забележителните мотивационни речи. Груб и безцеремонен, той разрушава сладкото блаженство на посредствеността, в която са изпаднали героите на филма и ги изправя пред една неумолима реалност – или ще продадеш, или си вън.

You want to know what it takes to sell real estate? It takes BRASS BALLS to sell real estate.

Queensryche – американските войници идват отново в България

Тази година е благодатна за феновете на прогресивната музика у нас – ще имаме възможността да видим двата големи колоса на този стил – Queensryche в София на фестивала Рock The Balkans и Dream Theater на Калиакра Рок Фест в Каварна.

Аз имах късмета да се запозная с творчеството на Queensryche в точното време и по най-добрия начин. Първият техен албум, който имах възможността да чуя, беше гениалния “Operation: Mindcrime”, който остана в ума и в сърцето ми завинаги и който съвсем катоегорично смятам за едно от най-важните рок произведения на всички времена.

За съжаление, въпреки световната популярност и милионните тиражи, критиката към американското общество в “Mindcrime” спечели на групата много врагове, които решиха, че момчетата трябва да бъдат наказани за липсата си на патриотизъм.

Петъчна притча – Твърде много помощ

Един дзен учител решил да повери на свой ученик грижата за малката оризова нива.

През първата година ученикът се грижел винаги да има достатъчно вода за нивата. Оризът растял здрав и давал добра реколта.

Втората година му дошла идеята да добави малко тор. Оризът започнал да расте по-бързо и дал по-висок добив.

На третата година той използвал още тор. Реколтата била още по-добра, но оризът бил по-дребен и нямал блясък.

- Ако продължаваш да добавяш още тор, догодина няма да получиш нищо добро – казал учителят. – Ако помогнеш на някого малко, ти му даваш сила. Но ако помощта ти е твърде много, ти го отслабваш.

Източник.

---

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.