Тодор Христов от alabala.org ме е посочил в играта Осем неща, които не знаете за мен.
Това е много любопитна и полезна игра между блоговете, която спомага за създаване на контакти и разширяване на популярността. Правилата са следните:
- Всеки блогър, който е посочен от друг блогър-играч, трябва да каже в собствения си блог осем малко известни неща за себе си - напълно произволни.
- След като спомене осем неща за себе си, блогърът трябва да продължи играта, като посочи осем други блога, които чете или намира за интересни.
- Авторите на осемте нови блога трябва цитират кой ги е посочил, да упоменат изрично правилата на играта, да разкажат 8 неща за себе си и да посочат своите предпочитани осем блога.
В оригиналния си пост, Тодор е посочил следните блогъри:
- Атанас от ayanev.com
- Огнян от dao.internetreklama.com
- Петър от longanlon.bloghub.org
- Георги от ikonomika.org
- Сашо от sashoblog.net
- Светльо от newbiemanager.blogspot.com
- Станислав от stanislavtochev.wordpress.com
- Майк от spriipomisli.blogspot.com
Аз, обаче, правя малко нарушение на правилата и продължавам играта не от блога, който е цитирал Тодор (Спри и помисли!), защото той е повече професионално ориентиран в областта на мениджмънта и софтуерното производство, а от личния си блог, където пиша за какво ли не. Мисля, че това не е голям проблем и не нарушава духа на играта.
Ето и 8-те малко известни факти за мен, които искам да споделя с вас:
- От малък съм с наднормено тегло (меко казано
), но малко хора знаят, че под натиска на родителите си съм тренирал 2 години лека атлетика с цел отслабване. Излишно е да казвам, че нямаше ефект
- През целия си съзнателен живот съм се занимавал с математика и програмиране. Имам висше образование по информатика от СУ, но е малко известен факта, че съм учил също и театрална режисура в Свободния факултет на СУ. За съжаление, не можах да се дипломирам. Наложи се да прекъсна и после така и не намерих време и желание да продължа.
Светът вероятно е загубил един талантлив режисьор и актьор.
- Обичам твърдата музика и котките. В резултат, кръстих първия котарак, който взехме да гледаме вкъщи, Ози Осбърн. В един момент, обаче, родителите ми решиха котки да се държат само на вилата. Но пък оттогава баба ми почна да кръщава всички останали котки, които се появяваха на вилата “озита”.
- Веднъж съм бил на крачка от смъртта, когато щях да се удавя в един язовир. Бях на 10 години със самочувствието на голям плувец. Добре, че един човек от брега се е хвърлил да ме извади, иначе нямаше да четете това сега
- Имам огромна музикална колекция, но нямам къде да си държа CD-тата и засега стоят в кашони по шкафовете и под леглото ми даже.
- Любимият ми град е Париж. Въздухът на този град ме опиянява и имам чувството, че там дишам по-леко. Когато съм там, се чувствам прекрасно - освободен от всякакви грижи и проблеми. Но си мисля, че ако живея там постоянно и ходя всеки ден на работа, очарованието сигурно ще изчезне.
- Вярвам в зодиите и в това, че те до някаква степен определят характерите и съдбите ни. Затова и редовно си чета хороскопа сутрин. Зодията ми е Лъв (естествено, най-хубавата
). - Това последното, е много изтъркано клише, но пък е вярно и е много важно за мене: най-много на света обичам жена си и двете си прекрасни дъщери. Те ми вдъхват сили и увереност, и дават смисъл на живота ми.
Това беше за мене. А сега - ето списъка на 8-те блогъра, които посочвам да продължат играта (естесвено, ако искат):
- Ива Тихолова (или Неуловима) от ImPRESSed - една готина млада дама с много интересен начин на мислене и стил на писане. Само фактът, че е от моята зодия е достатъчен, за да я квалифицирам като “готина”. Знам, че обича кактуси (както и аз!), но се надявам да научим още поне 8 по-малко известни неща за нея.
- Енея Вородецки от Кутията за всичко - още една млада чаровница, която отрано е намерила своето поприще в блогването и е станала много добра, за което искрено й завиждам.
- Лидия Стайкова (lyd) от Полетът на костенурката - една жена, която с богата душевност, висок интелект и изтънчен стил на писане, разбива на пух и прах схващанията на някои столични журналисти, че хората, живеещи извън София за прости селяни и чалгаджии. Лидия е успяла да създаде екип от последователи и да ги вдъхнови да се включат в обществото на блогърите. Един истински Учител, спечелил любовта и уважението не само на своите ученици, а и на всичките си читатели.
- Георги Варзоновцев от Lazy Bastard’s Blog. Неговите оригинални идеи винаги са повод да се замислиш над собствените си навици и поведение. Той е поредното доказателство, че ние, мързеливите хора сме по-интелигентни
- Петър Добрев от За българските работи. Е, аз не можах да стана историк, но за наше щастие, на света има хора като него. Историята е коварна наука, защото много хора я използват за личните си користни цели. Петър е истински родолюбец без да изпада в онзи елементарен национализъм, който някои политици безмилостно експлоатират напоследък.
- Белослава Чолакова от Помисли върху това. Очевидно имаме общ афинитет към мисленето, след като е именувала блога си подобно на моя Спри и помисли!. В своя блог Бела е събрала както важни мъдри мисли, така и много свеж хумор - все неща, за които обикновено забравяме в забързания си ден, но които биха могли да променят живота ни, ако се замислим над тях или поне им се посмеем. Нещо е позанемарила писането напоследък, но се надявам с тази игра малко да я стимулирам - сигурен съм, че всички ще останем доволни, ако отново влее живот в този чудесен блог.
- Александър Божков (albosh) от Музика за душата. Тук някой може да ме обвини, че се натягам на един бивш министър, но аз наистина харесвам неговия блог. Г-н Божков успява да бъде популярен, нарушавайки няколко от ключовите правила на блогването - нито си има собствен домейн, нито се е фокусирал само в една тясна ниша. Напротив, умело смесва теми както от областта на политиката и икономиката, така и такива, посветени на хубавата музика. Е, неговия вкус е малко по-старомоден от моя, но това вероятно се дължи на разликата във възрастта. Във всеки случай, личи си, че е истински ценител на хубавата музика и му прави чест, че е един от малкото български политици, които поддържат активна връзка с обществото.
- Ангел Грънчаров от HUMANUS. Признавам си, че този избор даже на мен ми изглежда странно. Аз не харесвам особено неговите писания, тесните му партийни пристрастия, нито даже моралните му възгледи, но пък не мога да си изкривя душата и да не призная, че подхожда към блогването изключително професионално, което от много време го прави топ-блогър на WordPress.com, макар и много често да прекрачва границите на доброто възпитание. Любопитно ми е да науча нещо повече за него като човек и като професионалист.
Е, това беше. Да видим какво ще напишат избраниците ми.
Напред! ![]()
четвъртък, август 9, 2007 в 20:52
Театрална режисура? Е това е наистина интересно! Чудя се, как ли може да се използва това в блогването…
четвъртък, август 9, 2007 в 20:57
Всъщност, мечтаех да стана кинорежисьор, но по онези времена (1989 г.) само това се предлагаше извън ВИТИЗ.
Не знам дали помага, но като пиша, се опитвам да си представя как произнасям същия текст пред публика и ако не ми звучи добре, го преправям.
петък, август 10, 2007 в 16:02
Аз доста по-рано вече участвах:
http://mchell.cult.bg/blog/?p=117
петък, август 10, 2007 в 16:16
Брои се, макар, че сега условията на играта са малко по-различни
петък, август 17, 2007 в 09:38
[...] silvermountain.wordpress.com и spriipomisli.blogspot.com ме е посочил в играта Осем неща, които не знаете за мен. Това е интересна игра между блоговете, която е нещо [...]
събота, август 18, 2007 в 13:42
[...] MikeRamm - Майк поддържа три блога, един от друг по интересни: Спри и помисли , Stop and think! и The Man On The Silver Mountain. Ако не бе попаднал в една верижна игра, нямаше да знам за него тези осем неща [...]
вторник, август 21, 2007 в 14:32
Грънча направо разбива мивки с автобиографичния си ферман… Само дето е забравил е да понапише нещо около зашеметяващата си кариера на млад комунистически идеолог… Айде, пловдивчани, размърдайте се малко и сритайте това неморално безумие на природата…
вторник, август 21, 2007 в 14:34
“Грънча” е Ангел Грънчаров… но не Елтимир…
вторник, август 21, 2007 в 17:42
“много често да прекрачва границите на доброто възпитание” - Как прецени това след като не ме познаваш?!
сряда, юни 25, 2008 в 22:08
сряда, юни 25, 2008 в 22:28
Не мисля, че авторът на блога трябва да отговаря на всеки коментар, защото може да се въвлече в кавга. Понякога доброто възпитание изисква да си замълчиш.
Колкото до моя коментар към Вас, той е породен от факта, че използвате груби обидни думи към политическите си опоненти - нещо, което аз, например, не бих си позволил.
неделя, юли 20, 2008 в 13:34
Аз нямам “политически опоненти” - понеже не съм политик