7 албума, които бих взел на необитаем остров

За да раздвижим малко блогърското братство и да създадем добро настроение (и трафик 🙂 ) преди Коледа, реших да започна една игра-закачка (на американски му викат meme) по темата 7 най-любими албума, които бих взел със себе си на необитаем остров. Ясно ми е, че хипотезата е малко безсмислена, защото там най-вероятно няма да има ток и не е ясно как бихме могли да слушаме музика, но за целите на играта нека приемем, че имаме някакъв плейър и батерии, които биха издържали поне 10 години 🙂

Друга важна забележка е, че в списъка трябва да влязат не просто най-любимите ви музикални албуми за момента, а музика, която е издържала проверката на времето и бихте продължили да слушате с удоволствие (само нея) още поне 10 години. Всъщност, ролята на необитаемия остров е точно в това – да нямате друг избор на музика и да се ограничите за много дълъг период от време само с това, което сте взели със себе си.

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Започвам с моя списък (който е съвсем случайно подреден):

• Royal Hunt – Paradox (1997), Fear(1999). Royal Hunt влизат направо с два албума, защото и двата са емблематични за тяхното творчество и са върховни. Групата е създадена в Дания от Andre Andersen – безкрайно талантлив композитор, който е автор на повечето песни и основен двигател на бандата. Роден и отрасъл в Русия, Андерсен е попил много от руската култура и музика, и това може ясно да се забележи в мащабността и епичността на неговите творби.Албумът Paradox е последния студиен албум с невероятния вокалист D.C. Cooper и бележи върха на една епоха в развитието на групата – постигането на тяхната истинска зрелост. Новият вокалист John West е изправен пред много високи изисквания, но въпреки относително „по-обикновеното“ си излъчване (по мое лично мнение), има добра вокална техника и успява да се справи добре със задачата, така че групата продължава „на скорост“ и успява да затвърди името си на голяма и талантлива прогресив формация.И двата албума са тъжни и епични, музиката е завладяваща и предизвикваща пълно потапяне и вглъбяване в нея. Симфоничната украса и ангелските бек вокали обогатяват допълнително цялостното звучене и правят и двата албума истински шедьоври на съвременната рок музика.

Забележка: В момента слушам Royal Hunt и затова ревюто техните албуми стана възголемичко. Другите албуми ще ги представя по-накратко тук, а подробни ревюта за тях ще напиша отделно.

• Tobias Sammet – Avantasia, The Metal Opera (2001) . Страхотен метъл опус, включващ музиканти от най-добрите европейски метъл групи. Ако не друго, то успехът на Тоби да събере на едно място Markus Grosskopf, Kai Hansen и Michael Kiske от Helloween, всеки от които беше поел по свой отделен път, е забележително събитие за феновете на истинския метъл.
• Queensryche – Operation: Mindcrime (1988). Абсолютен връх в жанра на прогресив метъла! Албумът, който разтърси Америка и света! Албумът, който мочетата изсвириха и изпяха отначало докрай на концерта си в София. Operation: Mindcrime е жалон в историята на музиката по своето социално послание. Аз лично смятам, че няма друг албум в историята на музиката, който толкова ярко да разкрива дълбокото разложение в американското общество и личностна драма на лирическия герой, въпреки че феновете на Pink Floyd вероятно ще възразят 🙂
• Shadow Gallery – Tyranny (1998). Излязъл точно 10 години след Mindcrime на Queensryche, Tyranny съвсем ясно декларира намерението на своите създатели да заеме подобаващ култов статус сред музикалните фенове. И успява. Новото време е вече друго – героите се запознават и залюбват по интернет, но драмата е същата – неразбиране и отхвърляне от обществото.
• Kamelot – Epica (2003), The Black Halo (2005). Няма как – много любима група и също взимам два албума от техните. Те са и тематично свързани, така че си вървят в пакет. За Kamelot и тяхната музика задължително ще пиша пак, още повече, че ги чакаме у нас за концерт – не сте забравили, нали?
• Clive Nolan & Oliver Wakeman – Jabberwocky (1999). Една изключително малко позната творба, особено сред българската публика. Jabberwocky е приказна рок-опера, базирана на шеговитото стихотворение на Lewis Carrol, в която двамата клавирни гении показват, че традициите на прогресив рока на Yes и Genesis са все още живи и в добрата стара Англия все още могат да се създават виртуозни и красиви произведения. Една „бутикова“ опера, в която само четирима певци, начело с неувяхващия Bob Catley (Magnum) правят фантастично изпълнение.
• Arjen Anthony Lucassen’s Star One – Space Metal (2002) . За него вече писах на дълго и на широко. Тук само ще спомена за тези, които не го познават, че това е поредният проект на холaндския китарист, по-известен с групата си Ayreon, и е поредния концептуален албум в моя списък. Явно вече сте разбрали, че си падам по музикални истории и опери и най-много обичам красивото пеене. В този албум то е на невероятна висота – с шестима певци – 4 мъже и 2 жени, Lucassen е постигнал наистина космическо звучене. Албумът е посветен на различни фантастични произведения – филми и книги, които са го впечатлили като филмите „Stargate“ и „Седморката на Блейк“, например. A must have, както казват американците 🙂

Е, това е. Много скромен списък и много далече от всичко, което бих искал да взема със себе си, но дава някаква представа за музиката, която слушам и която ме вълнува. Сега сте вие наред 🙂

Призовавам в играта следните блогъри:

• Тодор Христов от alabala.org. Знам, че е тежък фен на Dream Theater, Fates Warning и други групи от моята интонационна среда, за които се надявам да ви разкаже той.
• Марио Асенов от Assenoff.net. Много готин блогър и сериозен метъл фен. При него можете да прочетете всичко за Avantasia, както и много други интересни статии на музикални теми.
• Христо Станков от Hristo Stankov’s Piece of Mind. Някога този човек беше мой духовен учител. Той ми отвори очите за света на музиката, сега аз му го връщам, като му отворих очите за света на блоговете. Надявам се да почне да пише по-често – от това всички ще спечелим. Той е почитател на доста по-старовремска музика и ако влезе в играта, най-вероятно ще напише нещо за Frank Zappa или Cream, но вярвам, че това ще е интересно за по-младите хора, които въобще не са чували за тези изпълнители.
• Блог Високо от Блог високо, Цар далеко. Мой колега и приятел, който също наскоро прие блогърско звание. Неговите музикални предпочитания са в област, която малко трудно разбирам и понасям – неометъл, – но, както се казва, за всеки влак си има пътници, така че и тази музика си има своите фенове.
• Димитър Митев (Estario) от Моят живот, моят сън. За пореден път искам да направя промоция на напълно непознат за мене човек. Съвсем случайно открих неговия блог и съм поразен от мисленето му за живота и смъртта, за пътя ни като човеци, за търсенето на любовта и щастието. Струва ми се, че човекът е млад на възраст, но притежава дълбока житейска мъдрост и умее да цени красивата музика. Надявам се да се включи в играта и да сподели своите най-любими албуми.

Разбира се, всеки друг блогър, който не е посочен от мене, но желае да се включи в играта, е свободен да го направи, стига да спази условията, които съм дефинирал в началото.

Long Live Rock’n’Roll!