В предишния си пост писах за Димитър Митев (Estario) и неговия блог Моят живот, моят сън. Много се впечатлих от темите, които го вълнуват и за които пише и си позволявам да публикувам тук една много красива притча на индианците чероки, която открих в неговия блог. Нахалството ми не стига дотам, че копирам текста, ами даже реших да прекопирам и картинката.
Надявам се, че не нарушавам нечии авторски права и няма да ме арестуват. Просто историята е много поучителна и пасва идеално на моята рубрика с мъдрости и притчи.
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.
















вторник, декември 18, 2007 в 16:22
Много хубаво.
вторник, декември 18, 2007 в 16:29
Много хубава история… и много вярна!
вторник, ноември 18, 2008 в 00:46
[...] Сигурно е обаче едно – в къщата Константин хранеше „добрия вълк” и това не го спаси! Пожелавам на този човек всичката [...]