Запознах се с Петя преди няколко месеца на един курс по управление на софтуерни проекти, който водех. След като разбрах, че и тя е “колежка-блогърка”, станах редовен читател на нейния блог BigHead с дългото поздаглавие where coffee, politics, and lipstick get equal consideration.
Момичето има стил и уцелва интересни и забавни теми, но трябва да си призная, че все пак повечето от тях са свързани със случки от личния й живот, а и написани на английски, леко притъпяват моя интерес (въпреки, че английският е език, който владея до съвършенство 
)
Затова бях силно заинтригуван от новината, че Петя е започнала да пише нов блог, озаглавен отново на английски - Openly Feminist, - но пък за сметка на това списван на български. Веднага ми направиха впечатление две неща - първо, блогът има някаква определена тематика, което веднага го издига на по-високо професионално ниво, и в същото време има много широк кръг потенциални читатели. Второ, въпреки че Петя владее английския много по-добре от мене, смея да твърдя, че на български е още по-добра. Освен това, тонът и езикът, които е решила да използва, са доста по-остри и по-заядливи, което, според мен ще й гарантира огромен читателски интерес.
Не ме разбирайте погрешно - не съм привърженик на феминизма! За мен между феминизъм и фанатизъм няма голяма разлика. Освен това, като мъж съм пряко засегнат от идеологията на феминизма, която в най-крайните си изяви прокламира масово изтребване на всички същества, които имат между краката си нещо, което може да стърчи. Но блогът на Петя предлага един критичен и саркастичен поглед към начина, по който мислим за себе си и за противоположния пол, към клишетата, с които ни заливат медиите, което само може да ни бъде от полза.
Пожелавам успех на новия й блог и се надявам, че читателската му маса няма да бъдат само “отчаяни съпруги”, а и мъже, които виждат в жената нещо повече от “мутреса”, “кукла Барби” или домакиня, очакваща съпруга си боса и бременна пред телевизора в кухнята.
Етикети: блог, Петя Кирилова, феминизъм
петък, януари 18, 2008 в 14:18
Заинтригува ме, сега ще го огледам блога.
петък, януари 18, 2008 в 15:30
Ох. “Не съм привърженик на феминизма”, удебелено. Aren’t you a pussy.
Петя Кирилова е жена, не момиче.
петък, януари 18, 2008 в 16:48
Май нещо ще се флеймим, а?
Наричам я момиче, защото за стари хора като мен, всички млади жени са момичета.
петък, януари 18, 2008 в 17:15
Няма да се флеймим! И от моята гледна точка хората на 55 са старци, но не ги наричам така. (Без значение е дали ти се обиждаш от “старец”, или не.) И въобще не става дума за безсмислена политическа коректност. Просто да наричаш зряла жена “момиче” звучи, нарочно или не, снизходително.
Простено е само на толкова дъртите, че чак сенилни хора, които и без друго са расли, когато е било съвсем в реда на нещата да викаш на която и да е жена “момиче” и да я пощипваш по задника, когато ти се прище.
петък, януари 18, 2008 в 18:41
Уважаема госпожо,
текстът, който сте написала, си е жив флейм. В него се съдържат множество обиди срещу моята скромна личност, които очевидно са написани нарочно и съзнателно. За щастие, не се обиждам лесно (само сменям тона с по-официален
)
Вашето поведение е ярък пример на това, което наричам “войнстващ феминизъм” - да се явявате като адвокат на човек, който нито Ви е молил, нито има нужда от Вашата защита. Предполагам, че този пост ще предизвика и други войнствени коментари срещу мен, но ще го приема стоически - няма да си сменя пола заради това.
петък, януари 18, 2008 в 20:49
Е, айде сега, обиден, флейм, аз - войнстваща феминистка, той - стоически търпи.
Не сте толкова изнежен, личи ви.
Кое е обидно? Да не сте на 55? Не ви личи! Старец? Не сте. Сенилен? И сенилен не сте! Да не би да щипете жени?!
Сега сериозно. Коментарите ми нямат общо с Петя. Все едно за коя жена става дума. Обясних защо е обидно и толкоз. Който разбрал, разбрал.
Пък ако исках да има общо с Петя, щях да попитам как така хем Петя, като феминистка, според вас е фанатичка, хем има нещо интересно за казване. Обаче не питам.
петък, януари 18, 2008 в 20:59
Марк, защо смяташ, че между феминизма и фанатизма няма разлика. Кой е казал, че феминистките търсят да изтребят съществата от мъжки пол (вероятно не само човешките, но и животинските, на същия принцип на който в Атон дори и женски котки не се допускат). Ако си чул такова нещо то ще е сигурно от мъж роптаещ срещу феминизма напосоки слепешката, а не от самите феминистки. Аз съм феминистка и много обичам мъжете и се надявам да не бъдат изтребени
петък, януари 18, 2008 в 21:01
ПС (ако искаш, обедини този коментар с предишния). От феминизма мъжете също печелят, дори и в леглото.
петък, януари 18, 2008 в 22:39
Името ми е Майк, но предполагам, че Марк е печатна грешка.
Феминизмът ми прилича много на борбата за права на негрите. Докато са онеправдани, и едните и другите се борят за равни права. В момента, в който ги постигнат, почват да се борят за надмощие и отмъщение. Затова в Америка са стигнали дотам, че ако погледнеш накриво някоя жена или негър, веднага могат да те осъдят или за сексуален тормоз, или за расизъм.
петък, януари 18, 2008 в 22:49
И мен ме заинтригува и ще го погледна ( въпреки, че се потя да напиша мини-сагата, която искам… ). Феминистките са страшно интересни жени, а и това, което видях ме заинтригува. Малко е воинстващата, което навява асоциации с едни жени, които се събират всяка последна събота на “Баба Яга”, псуват “Диема” че предава футбол и проклинат онова ребро ( имало вируси моля те ). Но тя за момента не е такава… Ще видим
петък, януари 18, 2008 в 23:48
Да, имах предвид Майк, извинявай
Е, ама зависи какво значи “погледне накриво” - може и да имат право. Ако мен някой ме погледне накриво няма да го съдя, бих го съдил например ако ме уволни защото “не му пускам”. И защо феминистките да са виновни в случая, ако съдът е този, който определя присъдата.
И аз си записах блога на Петя и ще следя коментарите… Искам да разбера и другата гледна точка. До срещи там.
събота, януари 19, 2008 в 02:24
@myciandi - много странно ми прозвуча това, че “момиче” било обида!?
Като знам, как 40 годишни дами казват “момиче като мен”, или “аз, само момиче да отида…” и други в тоя дух, май нещо просто обичаме да се заяждаме
събота, януари 19, 2008 в 04:31
Ще ми се да поразсея с хумор назряващата кавга.
Да си спомним на това място за една от формите на феминизма- комунистическата еманципация.
Веднъж някакъв активист изнасял лекция на тази тема пред няколко бабички. Накрая ги запитал дали имат въпроси. Една от тях веднага му “отпрала” един въпрос:
- То всичко туй убаво, ама аз така и не разбрах като какво е то туй манципацията?…
- Бабо, много просто е, бе- при еманципацията жената е отгоре, а мъжът- отдолу…
- Аааа, тъй ли?! Чи то и по- рано го имаше туй, ама му викахме шадраван сикиш!
събота, януари 19, 2008 в 12:50
ще му хвърля и аз едно око… така е и с феминиските, с 1 око си остават…
събота, януари 19, 2008 в 13:09
Така, предизвикахме читателския интерес, сега остава Петя да го оправдае, предлагайки ни нови и интересни публикации. Вярвам, че ще успее. Благодаря на всички читатели и коментатори!
неделя, януари 27, 2008 в 21:00
Да си ми жив и здрав, начи. Може да си ограничен мъж, виждащ феминистките като “зли, фригидни кучки” (:Р), но да покажеш на хората толкова прекрасен блог, заслужава награда. How about a goodnight kiss?
четвъртък, май 8, 2008 в 02:01
“За мен между феминизъм и фанатизъм няма голяма разлика. Освен това, като мъж съм пряко засегнат от идеологията на феминизма, която в най-крайните си изяви прокламира масово изтребване на всички същества, които имат между краката си нещо, което може да стърчи.”
Това е част от идеологията на сексистите или нисък удър да се профанизира феминистката кауза за равностойност. Не мога да повярвам че подобен ментален профил хора от мъжки пол съществува в 2008 година. Чиста екзотика. Днес всички жени са феминистки щом се възползват от правата издействани от феминистките в началото на миналия век. Да виждаш в жените около себе си кастраторки може да говори само за параноя, или съвсем ниска интелектуална и емоционална култура. Когато ти идва порив да си изразяваш мнението си, не чувстваш ли потребност първо да проучиш темата? Поне когато минаваш през библиотеката следващият път, погледни рафта -ФИЛОСОФИЯ- в раздел Феминизъм.
четвъртък, май 8, 2008 в 10:36
Много обичам, когато надъхани, озлобени мъжемразки ме наричат “сексист”. Войната продължава!
неделя, юли 13, 2008 в 08:56
[...] Тоест - откакто Петя започна да пише в блога си, и Майк й направи една доста сериозна реклама. И колелото се [...]