Майк е прав за динамичния режим и обстоятелствата, а коментара на Алекс просто се изкушавам да си го копирам и да си го сложа на десктопа Вярно е, изброените минуси са минуси, но могат да се компенсират с участие в браншови организации за “сверяване на часовника”, сравнително редовни работни обяди (не всеки ден) и работа върху самоконтрола всеки ден, чрез лично планиране и отчетност. Да, малко е шизофренично като при Пипи, която сама си казваше кога да си ляга и ако не слуша, следва тупа-лупа…

Личният ми опит е, че макар да работя вкъщи, имам работно място и работно време (от 9 до 4 обикновено), а когато работя през уикенда, компенсирам с “уикенд” в понеделник и вторник. И прекарвам много време с децата си - което не бих заменила и за най-блестящия корпоративен бонус.

Извинявам се за дългия коментар.

Аз мисля, че истината е някъде по средата. Нито ежедневното ходене “на работа”, нито постоянното излежаване в леглото са добри алтернативи. Ясно е, че човек се размотава ако се излежава дълго и не си наложи някаква дисциплина. Ясно е, че производителността ти намалява драстично, ако решиш да погледаш малко телевизия следобед с чаша бира в ръка. Но от друга страна, ако всеки ден ходиш някъде на работа и спазваш стриктно работно време, то къде е ползата да си freelancer и къде е разликата с наемния работник?

Според мен, най-добрият вариант е да имаш динамичен режим, който да можеш да нагажда според обстоятелствата. Да можеш да отидеш някъде, където да можеш да работиш концентриран и необезпокояван от никого, но и да можеш да кажеш: “Майната му - днес ми е ден за разпускане и да прекараш следобед с децата си или пред телевизора.

Разбира се, това е най-трудния режим, защото изисква много добра организация и воля, но пък съм сигурен, че най-добре се отплаща. Надявам се един ден да мога да го постигна и аз.

Всичко е така, както си го написал, все едно, че гледам себе си понякога (само още нямам деца, които да ме будят сутрин).

Чудесно и приятно е да си фриленсър или да работиш за себе си, но не и у дома.

Аз лично съм работил повече от 2 години като фриленсър, в момента отново работя за себе си, но съм убеден, че ако не разделиш работата от дома е само въпрос на време да станеш отново част от някой корпоративен екип. Просто няма да издържиш…

За мозъка е важно да знае кога работи, кога почива и кога се забавлява. Когато се смесят нещата, настъпва битов хаос… Или работиш денонощно с лаптопа край леглото, но недостатъчно продуктивно, или гледаш Ф1 с чаша бира в неделя и отговаряш на имейли…

Това паразитно домашно поведение в един момент засяга и личната удовлетвореност, лош селфконтрол, липса на реална база за сравнение и професионално съревнование. Има и други неща, които липсват в work-at-home средата, като колегиалност, съвест, ангажираност и други подобни колективни изкопаеми, неприсъщи на егоистично настроеният домушар по пижама. … и най-важното нещо, което не може да бъде заменено от нито един месинджър е комуникацията face-2-face.

Реда и организацията са много важни. Знам, че е по-лесно да си кажеш: “Аз така съм си свикнал…” или “Винаги така си работя и нямам проблеми с това.”, но не трябва да се подценяват мотивацията и ангажираността. Самото излизане от дома за работа и прибиране към дома след работа са основни и много важни първосигнални моменти в ежедневието.

Аз имам повече от 16 години, отдадени на работата. Години, през които съм мислил, че правенето на кариера и пари е най-важното и съм оставил любовта на близките си на заден план. Сега се опитвам да го компенсирам, доколкото все още е възможно.

Мисълта ми е, че американския подход “one size fits all” не важи. “Прави като мен и ще успееш” не е формулата за всички хора. Не че съветите са лоши - просто понякога има други по-важни критерии. Всеки човек трябва да намери своята собствена формула за успех и продуктивност. А тя може да бъде и различна в различните етапи от твоя живот.

Животът е динамичен и ние трябва да можем да се адаптираме към промените в него.

Мисля, че тези съвети не са валидни за всички, така както не е валиден съветът на Шилер да държиш ябълка в чекмеджето на писалището си.