Днес, вместо редовната доза мъдри мисли ви предлагам едно изключително готино четиво – 10 правила на бащата на момичето, отправени към нейното гадже. Бях попаднал на този текст преди много години и (естествено) го загубих. За щастие, отново го открих в блога Moment of Peace, откъдето го препечатвам с огромна благодарност!
Още навремето, когато децата ми бяха по-малки открих колко съм ревнив към тях, а сега, когато голямата ми дъщеря е на 16 и си има гадже, този текст повече от всякога е актуален за мен. надявам се и вие да го оцените.
Весел уикенд! 🙂
Правило номер едно: Ако паркираш на моето място и звъниш, по-добре бъди разносвач, защото освен подпис, нищо друго няма да получиш.
Правило номер две: Не докосвай дъщеря ми пред мен! Може да я гледаш, стига да не си спускаш погледа върху нищо под брадичката й. Ако не можеш да си държиш очите и ръцете далеч от тялото на дъщеря ми, ще ги изтръгна.
Правило номер три: Разбирам, че се смята за модерно, момчетата на твоята възраст да носят панталоните си паднали. Моля те, не го приемай като обида, но ти и приятелите ти са абсолютни идиоти. И все пак, бих искал да се изясним по този въпрос, за това ти предлагам един компромисен вариант: Може да идваш тук с бельо над дънките, 10 размера по-големи от нормалното, няма проблем. Както и да е, но ако панталона ти по някакъв начин се изхлузи докато си на среща с дъщеря ми, ще си взема пистолета за пирони и ще се уверя, че е закрепен високо на кръста ти.
Правило номер четири: Сигурен съм, че са ти казвали, в днешно време секса без предпазител, може да те убие. Нека те уверя, че аз съм предпазителя и аз, ще те убия, що се отнася до секс с дъщеря ми.
Правило номер пет: Обикновено за да се опознаем казват, че трябва да си говорим за спорт, политика или наболелите теми на деня. Недей! Не го прави. Единствения разговор, който искам да водя с теб е, относно това кога ще върнеш дъщеря ми невредима и единствената дума, която искам да чуя от теб е „рано”.
Правило номер шест: Не се съмнявам, че си популярен и имаш възможност да се срещаш с други момичета. На мен ми е все тая, ако й на дъщеря ми също. В противен случай, веднъж щом си излязъл с моето малко момиченце, ще продължиш да се срещаш само с нея, докато тя не приключи с теб. Ако я накараш да плаче, ще те накарам да плачеш и ти.
Правило номер седем: Кибичейки в хола ми, с надеждата дъщеря ми да се появи, и минава повече от час, не се вайкай и тюхкай. Тя си слага грим, процес който отнема повече време от пребоядисването на моста Голдън Гейт. Вместо да ми висиш така, по-добре направи нещо полезно, като да смениш маслото на колата ми.
Правило номер осем: Места неподходящи за среща с дъщеря ми. Места с легла, дивани и всичко по-меко от дървен стол. Места, на които няма родители, полицаи или монахини. Тъмни местенца. Места, където се танцува, държат се ръце и изобщо хората са щастливи. Места, на които средната температура е такава, че да предполага, дъщеря ми да носи къси поли, потничета, бюстиета, и всичко различно от гащеризон, пуловер и жилетка закопчана до горе. Филмите на романтична тематика и със горещи сцени трябва да се избягват, филми за електрически триони са добре. Мачовете също, а най-добри са старческите домове.
Правило номер девет: Не ме лъжи! Може да изглеждам със шкембе, оплешивяващ, на средна възраст тъпанар, но относно дъщеря ми, аз съм всичко знаещия, безмилостен Господ на твоята Вселена. Ако те попитам, къде и с кого отивате, имаш само една възможност – да ми кажеш истината, цялата истина и само истината. Имам пушка, лопата и пет акъра земя зад къщата. Не се занасяй с мен!
Правило номер десет: Страхувай се! Много се страхувай! Много малко ми трябва да сбъркам колата ти с хеликоптер идващ откъм оризището близо до Ханой. Когато ми прищрака, гласовете в главата ми започват да ми напомнят да си изчистя оръжията, докато те чакам да доведеш дъщеря ми у дома. Казваш паролата, изричаш на висок глас, че си върнал дъщеря ми невредима и рано и се връщаш в колата. Не е нужно да влизаш вкъщи. Мъжа до прозореца, с боядисаното лице, това съм аз.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
Много се смях 😀
хехехе, човече, трябва да гледаш „Не сме ангели 2“ – точно като за тебе е!
http://zamunda.net/details.php?id=54023
Аз като го намерих отново, нямах търпение да го публикувам, тъй като имаме дъщеря на 1 месец, и баща й още от сега се е заканил само с ескорт да я пуска навън :)))))))).
веднага ми изникна актуалният въпрос – какво се прави, ако гаджето е на 25, прясно излязъл примерно от Чуждестранният легион?
Хахаха то шега, ама знае ли човек 😉 Има си хора дето верно ги правят тези неща 😛
абе, аз съм майка, ама и на мене ми минават подобни мисли 😀 😀
😀 😆 майк, препечатвам този текст и го принтирам в два екземпляра, специално за брат ми, който е горд баща на близначки по на 17 години и здравата го тресе параноята, че двете ще забременеят/ще се острижат нула номер и ще си направят пиърсинги на незнайни места/или ще се присъединят към хеви рок банда с особено нездравословни навици!!! благодаря ти!!! 😆 😆 😆
Всичко горенаписано е вярно 🙂
Мисля, че повечето родители с труд се сдържат да не отсвирят от воле всякакви кандидати… (полът всъщност не е толкова от значение – кой не е срещал неодобрителния поглед на бъдещата свекърва тип ‘откъде-те-довлече-котката)
(само моят превод е по-добър, но това са детайли – не можах да се сдържа да не го напиша)
Ахахахах, това е великоооо! 😆 И не е особено преувеличено май. 😛
Майк ти ме разби с това 🙂
И аз като половинката на Милена съм татко на момиче, само, че от седмица, и сега го чета по доста по-различен начин….Хем да се смея, хем да се чудя…
Голям смях 😀 Аз си мислех, че моят тати не е такъв, нооо… И до днес като говори за едно от бившите ми гаджета (разделихме се преди около 2 години) използва само обиди, а с момчето си се разбирахме и се разбираме прекрасно 😉 Ами бащи… добре, че си ги обичаме много (поне аз моя) 🙂
Пази Боже от такива бащи!
А ние 17 годишните момчета какво да правим?!?
😀
„А ние 17 годишните момчета какво да правим?!?“
Табла, синко, табла 😀
Има и нормални бащи!
И въпреки всичко винаги съм се старала да не оставям приятелите си насаме с баща ми. Просто за всеки случай 🙂
хе хе, браво. Добре че нямам дъщеря…
Всички бащи, които обичат дъщерите си и им пука за тях, могат да се закачат поне за 7 от горните правила. Истина е! Ние сме две сестри, а имам и две дъщери… Минала съм през това.
Само да не прекаляваме като в Саудитска Арабия:
http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/7358448.stm
Това е защото смятаме децата си за своя собственост. Вярно е, че са наше продължение, но все пак са отделни от нас, различни индивиди, не можем да взимамеме решенията вместо тях. Ако са застрашени е друг въпрос, разбира се, че ще ги защитим, но за нас, родителите, те са винаги в опасност, особено ако в живота им се появи друг (чужд) човек, който заплашва да ни лиши от нашата значимост в очите на децата ни.
Статията е прекрасна и, за съжаление, изключително вярна.
И, между другото, искам да се оплача.
Хора, давате на тати повод да си мисли, че малката му дъщеричка не ходи само на разходка с благоверния си. И почва да гледа лошо. А още по-лошото е, че не само гледа…
Тъй като знам, че родителското ми тяло ОТНОВО ще прочете тази страница (наизустил я е и я разпространява из нет-пространството, че дори и по телефона…), отправям кратко обръщение:
Мили татко, моля те, спри се! Колкото и пъти да ми цитираш дословно тези 10 златни правила, не’а полза ник’ва! Обичам те и знам, че ме обичаш, но стомничката вече е счупена, очаквай внук!
От любящата те седемнадесетгодишна дъщеря,
.
Ценни са:
Пратете ги на Бойко, да си разнообрази правилата и да не бие приятелите на дъщерята
Малко късно откривам този пост, но пък има още време докато и нашия татко почне да прилага правилата, ще му дам добре да ги научи! 🙂
Така се посмях!!!