Лексикон за програмисти

От известно време ме тресе някаква носталгична вълна и често си намирам поводи да си спомня за детството и младежките си години. Дали не е от възрастта?

В последните седмици писах за една книга, която ме върна назад в миналото и ме накара да се замисля за политическите събития от последните 20 години, а почти по същото време попаднах и на една блог-игра сред англоезични програмисти, която пък ме върна в спомените ми за първите професионални стъпки, тръпката на съзиданието, гордостта от това, че си направил нещо (макар и проста реализация на сортиране по метода на мехурчето 🙂 ), което работи и което не е съществувало досега.

Да, става въпрос за първите стъпки в програмирането – една професия, хоби и неувяхваща любов за всеки, който се е захванал с нея. Една магия, която постепенно се превръщаше в рутина и даже на моменти започваше да доскучава.

Та, вдъхновен от колегите оттатък океана, предлагам и на вас да си спомните началото и да отговорите на въпросите от лексикона. В играта може да участва всеки, който някога е наричал себе си „програмист“, но аз ще посоча накрая и някои конкретни имена, които изрично бих искал да се включат.

Въпросите са тези:

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

А ето я и моята история:

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?

Трябва да съм бил 7-8 клас, когато майка ми за пръв път ми показа някои оператори от езика FORTRAN, но бързо съм ги забравил. Започнах сериозно да уча програмиране в училище в 9-ти клас през далечната 1983 година. Тогава нямахме никакви компютри и програмирахме само на дъската и в терадките си 🙂

2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?

В математическата гимназия, където учех тогава, програмирането беше задължителен предмет. Той беше съвсем нов, така че не мога да кажа, че някой конкретно ме е запалил, а по-скоро всички бяхме любопитни какво е това и какво може да се напрви с него. Все пак, не мога да пропусна името на първата си учителка – Бронислава Шикова – която успя да разпали любопитството ми до такава степен, че да го превърне в истинска страст след години.

3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?

Известно време писахме на FORTRAN IV – тогава все още се смяташе за много авторитетен език (а и доста години след това съм го ползвал). Малко след това, през 1984 г., в училището се появиха първите 8-битви „Правци“ и започнахме да пишем на Бейсик.

4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?

Първата програма, която е вършела нещо смислено и полезно, написах като стажант в тогавашната Териториална проектантска организация. Програмата изчисляваше някакви строителни показатели – например каква е силата на натиск на вятъра върху една сграда в различни по височина точки.

5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?

В училище и в университета съм изучавал доста езици, като PL/I, Ada, Modula 2, които никога не съм използвал в практиката. Писал съм програми на Pascal (особено на Turbo версиите му), Basic (във всякакви разновидности, но най-вече Visual Basic), C, C++, C#, Java. Ползвам HTML, Javascript и CSS за уеб страници (напоследък даже и PHP покрай блоговете) и SQL за работа с бази от данни.

6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?

Първата ми истинска работа (след дипломирането) беше във фирма Вилмат през 1993 г. (Тогава се занимаваха и с разработка на софтуер.) Това, което научих от тях, е че знанията и уменията за създаване на софтуерен продукт, който да се ползва от средностатистически потребител, са много по-различни и по-широки, от простото владеене на даден език и умението да пишеш програмен код на него. Там научих истинския смисъл на приложния софтуер.

7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?

Не знам. Може би не. Навремето ни наричаха „програмисти“, защото се смяташе, че един човек с един компютър може да прави чудеса. Днес самата професия доста е еволюирала от лабораторния си вид в миналото и вече е бизнес както всеки друг. Хората, занимаващи се с това, ги наричат „софтуерни инженери“ и техните задължения и отговорност не са само в писането на програмен код. Днес съм мениджър, който управлява софтуерни проекти. Опитът, който съм натрупал като програмист безспорно много ми помага, но не знам дали ако в самото начало не се бях ориентирал към мениджмънта, нямаше да постигна повече успехи. Програмирането винаги е било самотно занимание и това ти пречи да видиш много неща от реалния живот.

8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?

Програмирането носи невероятно усещане. Когато създаваш нещо ново, ти си изпълнен с креативен ентусиазъм и се чувстваш равен с Бога. Опияняваш се от чувството за могъщество и власт над машината. Но това усещане е измамно. За мен истинското удоволствие идва от това, да създадеш продукт, който да бъде полезен за хората. Ако потребителят го ползва с удоволствие и ако му помага в ежедневната работа, значи и ние сме си свършили работата добре.

9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

Програмистите не се славят като най-забавните хора на света. Ако искаш да си провалиш купона – покани програмисти 🙂 Такова поне е общприетото мнение за хората с тази професия.

Аз не мога да се сетя за нещо забавно – може би, защото винаги съм гледал твърде сериозно на работата си (което сега го отчитам като голям свой недостатък). Но мога да кажа какво ми дала. В работата си като програмист се запознах с много качествени хора, с някои от които сме много близки приятели. Имах възможността да работя с много чужди фирми и да се запозная по-отблизо начина на мислене и на работа на хора от други страни, което ме обогати духовно и професионално. Влюбих се във Франция и станах фанатичен почитател на тяхната музика и култура, а в Париж оставих частица от сърцето си.

Чувствам се щастлив човек. Прекарал съм твърде много години, работейки като програмист и това може и да ме увредило – така, както всяка професия нанася своите следи върху онези, които я практикуват. Не съм забогатял от програмиране – може би съм могъл да се възползвам от някои възможности, но не съм бил достатъчно съобразителен. Важното е, че не се срамувам от себе си и вярвам, че това, което съм, до голяма степен го дължа и на професията.

Накрая, приканвам официално следните блогъри да поемат щафетата:

• Миглен Евлогиев – хем програмист, хем блогър, хем уеб ентусиаст
• Веселин Николов – Дзвер – „новопокръстен“ програмист, активно развиващ класацията на българските блогове
• Петър Събев – Боримечката, влюбен в усуканите логически и матеметически главоблъсканици
• Ива Иванова и Ирина Марудина – две чаровни доказателства, че програмирането не е само за мъже
• Йовко Ламбрев, – всепризнат блог-авторитет, тежък мениджър и фото-маниак, но също започнал своя професионален път като програмист.

Разбира се, всеки друг, който се счита за част от програмисткото братство, може да сподели спомени от своите първи стъпки в програмирането. Ще съм ви много благодарен, ако не забравите да сложите един линк насам 🙂

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.