Hiroshima, mon amour

На днешния ден, през 1945 г. е извършена една от най-важните и жестоки военни операции в съвременната ни история – американците хвърлят първата атомна бомба над град Хирошима в Япония, с което са били убити в самия ден над 80 000 души цивилно население, а в последствие, от радиацията броят на жертвите достига до 140 000. Три дни по-късно същото упражнение е изпълнено и над град Нагасаки. С това японската съпротива е сломена отведнъж и на практика се слага край на Втората световна война. САЩ не само излизат истинските победители във войната, но и недвусмислено декларират претенциите си за световно господство.

Интересно е да се отбележи, че преди години това събитие се коментираше много активно в нашите медийни среди, а днес тактично се премълчава. Някак си е неудобно да говорим лошо за Новия голям брат, нали?

На днешната светла дата се е случило и още едно събитие, което все още не е достигнало своята историческа значимост и затова остава напълно незабелязано от световните медии и се отразява единствено на страниците на този блог, а именно – преди точно 40 години съм се родил аз

Да си роден през август е много нерадостно, особено, когато си дете. Всеки рожден ден е самотно преживяване, защото всички приятели са някъде на почивка. А да си роден точно на 6-ти август, когато светът почита ужасната трагедия над Хирошима, си е живо нещастие. Как да ти даде сърце да празнуваш в такъв момент?

За късмет днешният ми ден се оказа толкова натоварен с работа, че наистина до празнуване още не съм стигнал. Но пък за сметка на това утре заминавам на кратка почивка, посветена на отпразнуването на знаменателното събитие.

Миналата година написах един много личен и откровен пост, в който споделих собствените си търсения в живота и бизнеса и се оказа, че това, което ме вълнува, тревожи и вдъхновява, са неща, които вълнуват и мнозина от вас. Може би ще бъде добра идея да продължа традицията и да разкажа какво се случи през тази една година, откакто животът ми тръгна в друга посока, а аз станах блогър. Но за това ще пиша като се върна. Сега наистина нямам време, а и не съм настроен към дълбоки ретроспекции. Имам нужда от ракийка, салатка и най-обичните ми хора до себе си.

В опит да приповдигна празничното си настроение и да почетем всестранно днешния ден, ви поздравявам с едно парче на големите зверове на рока – Alcatrazz – които наскоро гостуваха у нас в Берковица. Един клип с голямото гърло на Graham Bonnet и бързите пръсти на Yngwie Malmsteen от времето, когато всички бяхме много млади.

Alcatrazz – Hiroshima, mon amour

Наздраве!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.