Блогърски обяд

Преди известно време Тодор Христов от alabala.org постави въпроса „Какво обядват блогърите?„, споделяйки, че на него самия от блогване не му остава време да обядва като хората, а и обядът му трудно може да се нарече „здравословна храна“. По този повод той покани някои конкретни блогъри да споделят как, кога и с какво се хранят те на обяд, ако въобще намират време за това.

Въпросът, разбира се е интересен за тези, които се занимават с тази дейност „професионално“, т.е. блогването отнема доста голяма част от техния ден и до някаква степен носи материална възвращаемост. тези, които блогват от офиса в работно време, предполагам, че имат същия дневен режим, както и останалите си колеги и ходят на обяд заедно с тях.

Аз мога да кажа, че се занимавам с писане на блогове професионално дотолкова, че то отнема наистина значително време – средно половин работен ден – и освен това косвено е носител и на приходи в моята фирма. Обикновено започвам да пиша още със ставането и понякога така се увличам в работа, че наистина пропускам и закуската, и обяда, и започвам да усещам неистов глад някъде към 3-4 часа следобед, който ме кара да прекратя заниманията си и да се отдам на биологичните си нужди.

В повечето дни, обаче, моментът на задоволяване на глада настъпва към 1 часа, което си е съвсем нормално време за обяд. Често ми се случва да работя в леглото (един от недостатъците на лаптопите), но храненето винаги се извършва в кухнята, на маса.

Докато е все още лято, основното ми меню е базирано на пресни зеленчуци – салатата от домати или краставици задължително присъства на масата. Освен това обичам да хапвам сирене, маслини и някаква мръвка под формата на колбас или пържола. Не мога да не си призная, че обичам да хапвам и хляб, колкото и да е набеждаван за вреден. За съжаление, не обичам много плодове и рядко ги ям. Единственото изключение е гроздето, което отново влиза в категорията на вредните за мен храни поради високата си захарност.

Понякога обядът е нещо като по-солидна закуска и наблягам предимно на филии, намазани с маргарин, пастет или… (познайте какво?) лютеница. Но това, обикновено се случва през зимата, когато не е сезонът на пресните зеленчуци.

Времето за обяд не е само време за хранене. То е и време за почивка и разтоварване на ума. Обикновено си пускам телевизора, за да гледам новини или някой кратък сериал, а храненето винаги се завършва от чаша кафе и 1-2 цигари. След това съм отново готов за подвизи и се връщам към работа.

Обядът е време и за преглеждане на задачите за деня, обмисляне на нови идеи и провеждане на телефонни разговори. Не обичам да ме прекъсват, докато работя и затова се опитвам да отхвърля повечето делови задачи и разговори за времето около обяд. Затова и обядът е не просто време за хранене, а период, в който върша организационна работа и в същото време си почивам творчески. Обядът ми е специален ритуал, който не мога да пропусна. Дори понякога да се наложи да го отложа чак до вечерта.

Въпросът „Какво обядват блогърите?“ би могъл и да се разшири до това „Какъв е вашият дневен режим?“ – кога пишете, кога събирате идеи и информация, кога отделята време за семейството и близките си? Ще се радвам, ако и други блогъри споделят информация как преминава техният ден.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

6 коментара по “Блогърски обяд”

  1. пламен казва:

    Ха, салам. Пусни един глас в анкетата на моя блог :-)

  2. марто казва:

    хахах бате ако изядеш гроздето и доматите не ми се мисли кво ще стане :)

  3. Майк Рам казва:

    @Пламен, пуснах и аз своя глас. Към момента борбата е равностойна. Аз заложих на телешкия салам :-)

    @Марто, изядох ги с апетит. Нищо страшно не стана :-) Тренирал съм :-)

  4. thesnails казва:

    Само охлюви не яжте!

  5. Майк Рам казва:

    Споко, не ям такива неща :-)

  6. thesnails казва:

    Bon appetit!

Вашият коментар