Един прекрасен ден

Не мога да разбера с какво съм предизвикал злобата на „елитните“ блогъри, но нещо ми стана непоносимо. Някои вече започнаха във всеки пост първо да ме оплюят, а после да си кажат, каквото имат за казване.

И понеже днес е един хубав летен ден, а аз няма да съм в София няколко дни, реших да публикувам петъчната притча малко по-рано, та поне да си спомняте с добро за мен, докато ме няма.

Един прекрасен ден

Един слепец седял на пътя за Мека и просел милостиня, когато до него спрял един благочестив мюсюлманин и го попитал дали хората го даряват щедро, както повелявал Коранът. Човекът му показал тенекиената си кутийка, която била почти празна. Пътешественикът тогава казал:

- Дай да напиша нещо на картона, който виси на врата ти.

Няколко часа по-късно пътешественикът се върнал. Просякът бил много изненадан, защото през това време получил много пари от милостиня.

- Какво написа на табелата? – попитал той.

- Написах това – отговорил пътешественика. – Днес е прекрасен пролетен ден. Слънцето грее, а аз съм сляп.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.