Селската поезия на мома Калина – бисер в авторския фолклор

Поетичният блог на мома Калина е място, което те грабва отведнъж и те разтърсва яко с първичната мощ на народната поезия. Езикът е толкова земен, а думите се леят леко и влизат в душата ти надълбоко. Веднага получаваш усещането за близост – сякаш виждаш себе си в нейните стихове, само дето ти никога не би постигнал тази уникална комбинация от изящна словесност и груб селски реализъм. 🙂

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.

Поезията на Калина е разтърсващо откровена и лична. Главната героиня страда от лека форма на шизофрения и често се отъждествява с популярни приказни образи. Читателят на моменти може да открие образите на Пепеляшка или Спящата красавица в стиховете на Калина, но най-често ние виждаме една модерна, здраво стъпила на земята, българска селянка.

Туй на нищу гу ни мяза!
Ф селу има интернет,
а пък ток ни ни й прикаран.
К’ъф такъф прусперитет!?

Със мерак сминих тилету
за кумпютър ноф мудел,
щоту чух, чи ф интернета
селски пръкнал са й раздел.

Нейният уникален талант бързо успя да привлече фенове, които тръпнат в очакване на поредния лиричен бисер и пишат възторжени коментари: „Още! Още! Още!“. Няма да крия, че нейната поезия ме грабна още с първите стихове и аз също се присъединих към безчислената армия от нейни почитатели. В същото време славата и известността не успяват да повлияят на вродената й скромност, която я кара да заяви още в началото на своя блог: „Ни съм виновна! Акъла ми й толкуз…“.

И за да не ви държа повече в напрежение – ето още няколко реда от Калинината поезия – любимото ми стихотворение „За късметя“:

Аз знам, чи съм рудена със късмет!
Ут малка ощи сякак са усещах
и ут галошити нагоре кат ни съм у ред,
късметя няма начин дан ма среща.

Сифте ма блъсна рану…, ма куга!?
(тос белег на челоту ут тугаз ми й…)
Такъф ритник, чи… одма ма прустря.
Ут мен да знайти, санким, чи упасну й!

И ток ма й бил, съм падала ут кон…
И бизуспешну сé на плиткуту са давя…
Кат му путръгни на чиляк – върú му пу наклон,
кату на бясну кучи дрянуф’ти туяги.

Кат са разминахми утпосле – уж рахат.
Е, случва са да ма придебва у засада,
да ма пусритва най-внизапну изудзад,
ма кат пудсвикнах – ни мий изнинада.

Сига убаче мисла да гу срещна аз!
Сюрприз му готва, имам да му връщам…
БУНЖУР! кату му кресна с меден глас –
най-малку триста пъти шса прикръсти.

Ам тъй ми! Съм рудена със късмет,
ма той ни знай, чи е руден с Калина!
Кат му застана хилната на Ф утпред,
си мисла просссту няа му са размини!

Моме Калино, прекланям се пред неземния ти талант и с нетърпение очаквам следващите ти творения! Оставам твой верен почитател. Специални благодарности на мис Бу, че ми отвори очите, посочвайки ми твоя блог.

Скъпи читатели, цялото творчество на Калина можете да намерите в нейния блог. Надявам се, че нейната поезия ще ви донесе същата духовна наслада, която донесе и на мен.

Приятно четене!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.