Една смачкана банкнота
На един семинар лекторът влязъл държейки 20-доларова банкнота. Размахал я високо и попитал:
- Кой иска тази банкнота?
Няколко ръце се вдигнали, но лекторът казал:
- Преди да ви я дам, трябва да направя нещо.
Той я намачкал гневно и попитал още веднъж:
- Кой все още иска тази банкнота?
Студентите продължили да вдигат ръка.
- А ако направя това?
Тогава той я запратил срещу стената, ритал я, стъпкал я няколко пъти. След това отново я вдигнал – омърляна и омачкана. Отново повторил въпроса си и отново имало вдигнати ръце.
- Никога не забравяйте това – казал лекторът. – Без значение какво правя с тази банкнота, тя все си струва 20 долара. Много често в живота ние също сме мачкани, блъскани, ритани, тъпкани, обиждани и малтретирани; въпреки това, ние продължаваме да бъдем все толкова ценни и стойностни.
Приятен уикенд!
Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
петък, септември 26, 2008 в 18:48
I na teb!
петък, септември 26, 2008 в 20:25
Много хубава притча, както винаги
Слънчев уикенд!
петък, септември 26, 2008 в 23:01
А за всеки случай е хубаво около нас да има добри приятели, които ни ценят, за да ни го напомнят.
Приятен завършек на седмицата и успешно начало на новата!
петък, септември 26, 2008 в 23:16
Дай, Боже, да има слънце наистина, че това мрачно време напоследък ми влияе ужасно на настроението.
събота, септември 27, 2008 в 00:02
страхотна поука и безценна
събота, септември 27, 2008 в 11:03
Омръзна ми да ме мачкат , особено младоци с власт .Хубавото е че има и такива мисли , които да ни зареждат с оптимизъм.
събота, септември 27, 2008 в 15:05
Както винаги, полезна и приятна притча! Как да не цени човек такъв блог!!
събота, септември 27, 2008 в 19:05
Благодаря за добрите думи! Разчувствахте ме.
неделя, септември 28, 2008 в 02:17
Мхм първата блог статия, която прочетох от 4 дена насам, в които не ми беше до блогове.
неделя, септември 28, 2008 в 22:32
Zdravej, mnogo se radvam che cheta vsichko tova!Znaesh li, ne moga da si spomnq v koq kniga na koelju beshe pritchata za mydreca ,kojto bil ochakvan cql den ot stotici hora ,a tyj kato doshyl vecherta bili ostanali samo nqkolko dushi i tova ,koeto kazal mydrecyt bilo, che tochno te sa tezi ,koito e trqbvalo da se sreshtnat s nego……Bi li mi pomognal da q procheta otnovo ……Blagodarq
понеделник, септември 29, 2008 в 00:24
Иглика, молбата ти никак не е проста, защото не се сещам за тази история в момента. Ще трябва да преровя всичките си книги, за да я открия. Ще пробвам, но не знам кога ще успея
Освен това, последните 1-2 книги на Коелю още не съм ги прочел – голям срам! 
понеделник, септември 29, 2008 в 18:24
Е, аз със закъснение прочетох поста, но уикендът ми беше железен, така че няма лощо.
вторник, септември 30, 2008 в 22:36
Тези които мачкат хората никога няма да свършат! Има обаче хора като Майк, които с делата си (коментарите) са като Ютията която изглажда пораженията в душите ни и това е по-важното!
сряда, октомври 1, 2008 в 08:43
Благодаря ти, Димитър! Радвам се, че съм полезен с това, което пиша. Вашите добри думи придават смисъл за съществуването на този блог.