I Walk Alone – концертът на Tarja Turunen в София (28.10.2008)

Магия, приказка, феерия – това са част от думите, с които другите блогъри, присъствали на концерта, го описаха. Аз водих курс на другия ден и нямах възможност да напиша веднага своя репортаж, а днес вече има толкова много коментари, че каквото и да кажа, няма да бъде особено оригинално.

Все пак, традицията повелява щом съм бил на концерт, да разкажа и своите собствени впечатления, а те са великолепни, както и на всички останали фенове.

Изглежда, че не само промоутърите, а и самата изпълнителка, не бяха очаквали толкова много и толкова запалени почитатели. Останах възхитен от разнообразието от хора, дошли да чуят неземния й глас. Липсата на „старите рокери“, които сме свикнали да виждаме по всички концерти досега, беше осезаема. Явно настъпва нова прослойка (или ново поколение) от хора, които слушат по-съвременна музика и търсят контакта с любимите си изпълнители. И това е хубаво. Ние живяхме дълги години в изолация, но това не бива да е причина да продължаваме да се кефим на групи като Deep Purple и Judas Priest, които така и не сме успели да гледаме на живо, когато сме били по-млади, и да игнорираме тези, които са на върха на таланта и на славата си сега.

Представлението беше прекрасно – изкуството на Таря е една революционна комбинация от стилове, които привидно нямат нищо общо, но крайният продукт е невероятно красива и вдъхновяваща музика, а нейното лично сценично поведение е също странна, но въздействаща смесица от образите на достопочтена дама и развихрен металист. В резултат се получава истинска визуална и звукова феерия, която донесе максимално удоволствие на всички присъстващи в залата.

Като за зала „Фестивална“, мога да кажа, че цялостното сценично оформление и озвучаването бяха доста добри. Самата зала няма добра акустика (то в София май само Зала 1 на НДК става за концерти – всички останали са спортни зали по проект), а и при смесването на звука, китарите и челото не се чуваха достатъчно добре, но това, което ни поднесоха Таря и бандата беше толкова красиво, че подобни дребни дефекти минават незабелязани. (Както и фактът, че отново се опитваха да ни поят само с бира, но това вече е проблем на самите организатори от СМЕ. Надявам се скоро да фалират! 🙂 )

Не мога да не спомена и две добри думи за бенда, който се справи чудесно. Разбира се, за мен най-много се отличиха Max Lilja на виолончелото и „адаша“ Mike Terrana зад барабаните. Не съм имал възможността да гледам Apocalyptica на живо, но миналата вечер Max изнесе перфектен открит урок за ролята на виолончелото в съвременния хеви метъл. Неговият инструмент не само придаваше нови измерения на звука на яките парчета, но и внесе изключителна нежност и лиричност в класическите балади, които Таря изпя.

Звярът зад барабаните Mike Terrana успя да впечатли всички зрители с агресивния си стил, но може би малко хора познават добре неговия стил и музикален опит. Аз, обаче, съм негов голям почитател още от един концерт на Axel Rudi Pell, който имам на DVD, и бях невероятно щастлив, че имах възможност сега да гледам бруталното му изпълнение на живо. Може да се каже, че от всички музиканти на сцената, Майк беше най-опитния професионалист и най-голямата звезда. (Не съм много сигурен дали пиша това защото се казва Майк и защото някога исках да стана барабанист, или наистина съм обективен 🙂 )

Майк има страхотна биография и е опъвал кожите с групи и музиканти като Yngwie Malmsteen, Axel Rudi Pell, Squeeler, Masterplan и Tony McAlpine, а като разбрах, че личният му сайт е разработен върху блог-платформата WordPress, още повече ме спечели като фен.

Разбира се, истинската звезда си беше Таря. Тя показа талант, класа, хъс и невероятна енергия. В същото време излъчваше нежност и женственост, които друг едва ли би успял да комбинира точно с хеви метъл. Едва сега разбрах, че микрофонът е не само средство за пренасяне на звук, а и част от сценичното облекло на изпълнителя. (Друго си е да имаш жена на сцената – и то каква жена!)

Щастлив съм, че в рамките на една година успях да посетя концерти на едни от най-любимите си съвременни изпълнители – Edguy, Kamelot, Royal Hunt и Tarja Turunen. Тук трябваше да напиша Nightwish, но за съжаление, легендата Nightwish с певицата Tarja ще останат само един спомен от миналото. Днес всеки върви по свой път за добро или за лошо, но любовта на техните почитатели е достатъчно силна, независимо от раздялата, а те са толкова големи музиканти, че дори и поотделно успяват да ни радват със своето изкуство.

Исках да напиша нещо съвсем кратко, защото пиша последен, а то взе, че стана доста дълго. Въпреки това, ще ви насоча и към другите коментари на концерта – някои от тях са доста подробни, а други са просто написани по-добре 🙂 Вижте ги:

• Георги Грънчаров (Joruel) – Таря Турунен от Андерсеновите приказки
• Селин – Концертът на Таря Турунен в София
• Svuio от The Metal News – TARJA TURUNEN: Финландска феерия в София
• Рок и метъл концерти – Tarja разби сърцата на 5000 фена
• Григор – Таря
• И неандерталеца – също просто Таря
  

Long Live Rock’n’Roll!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.