Обречен на скука

Тази история я пазех за рубриката „Петъчна притча“, но реших, че днес е много подходящ ден да бъде публикувана, въпреки че не е е петък. Просто ви подготвям за утрешната изненада

Обречен на скука

След като умрял, Хуан се озовал на едно прекрасно място, заобиколен от всички удобства и красоти, за които някога е бил мечтал. Един мъж, облечен в бяло се приближил към него:

- Имаш право на всичко, което си пожелаеш – всякакви храни, удоволствия и забавления – казал той.

Очарован, Хуан се отдал на всички удоволствия, за които бил мечтал през живота си. След много години, изпълнен със задоволство, той потърсил отново мъжа в бяло:

- Вече опитах от всичко, за което съм си мечтал. Сега имам нужда от някаква работа, за да се чувствам полезен.

- Съжалявам – казал човекът в бяло. – Това е единственото нещо, което не мога да ти уредя – тук няма работа.

- Ужас! – потръпнал Хуан. – И сега ще трябва да прекарам цяла вечност умирайки от скука! Хиляда пъти бих предпочел да съм в ада тогава!

Съществото в бяло се навело към него, усмихнало се и казало с нисък глас:

- А ти къде си мислиш, че се намираш?

Източник: Блогът на Паулу Коелю

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.