Наближават коледните празници и всички са обзети от приповдигнато настроение, а медиите са изпаднали в истерична веселост, заливайки ни с лигави реклами на ненужни продукти с цел да ни накарат да похарчим още и още пари.
За мен този мрачен зимен период е време на самовглъбяване и разсъждаване над малко по-сериозни въпроси. Например, срещу какво бих продал душата си. Идеята да ви поставя този въпрос дойде още през лятото, когато прочетох книгата на Тихомир Димитров „Душа назаем“. Там героите са поставени пред „по-лек“ избор: да отдадат душата си на дявола назаем за една седмица. Ако „продажбата“ ви се струва прекалено страшно престъпление пред моралните ви принципи, можете да представите въпроса и по този начин: какво би ви накарало да ги пристъпите дори веднъж, дори и само за една седмица?
Бихте ли извършили престъпление? Бихте ли убили или наранили човек? Бихте ли откраднали голяма сума пари? Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт? Или пък „по-благородна“ кауза, като спасяването на човешки живот? Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?
За да стане по-интересно, реших да организирам мини-конкурс за коментар и както всеки конкурс, така и този, ще има и награда. Наградата, естествено, е книгата „Душа назаем“, осигурена от самия автор, а правилата на конкурса са прости: напишете вашия отговор на въпроса: „Какво би ме накарало да си продам душата на дявола?“ като коментар на този пост или като пост във вашия собствен блог, ако имате такъв. Всички коментари ще се оценяват от компетентно жури в състав: Тихомир Димитров, Петър Стойков – Longanlon, и моя милост.
Конкурсът ще приключи точно след един месец и тогава ще обявим този, който според нас е написал най-интересния отговор. Оценката ще бъде изцяло субективна, но това не означава, че журито може да бъде подкупено 
Гарантирам, че ще сме напълно безпристрастни. След обявяването на крайните резултати, членовете на журито са обещали, че ще напишат по един пост, в който ще споделят кои отговори са ги впечатлили най-много, така че всички техни фаворити ще получат и своите 15 минути на слава, цитирани от високо авторитетни блогъри, каквито са членовете на уважаемото жури.
Не пропускайте като коментирате да си дадете имейл адрес, на който после да можем да се свържем с вас, ако сте нашия победител, за да ви изпратим наградата. Анонимни коментари няма да бъдат награждавани.
Разбира се, всички коментари участват и в надпреварата за другата награда – тази за 2000-ия коментар. Там наградата е книгата „Ozzy: без цензура“ – биография на легендарния Ozzy Osbourne, когото медиите наричат „Принцът на мрака“ и който точно днес навършва 60 години. Миналата година отбелязах неговия рожден ден с обширна статия, а тази година, неговият юбилей е повода да организирам този мини-конкурс и да ви запитам: Срещу какво бихте му продали душата си?
Надявам се, че ще споделите искрено вашето мнение и че няма да го направите само заради наградата. Тя е само един начин да ви се отблагодаря за подкрепата и за доверието. Вашите искрени коментари са най-голямото богатство за мен.
Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
сряда, декември 3, 2008 в 16:37
Здравейте! Имайки предвид дори само еднозначния извод за крехкостта и изменчивостта на добрите намерения на героя от „Приказка за стълбата“, категорично не искам да продавам душата си – тя е моята същност, с всички нейни пороци и качества. Искам да оставам себе си при всякакви обстоятелства.
сряда, декември 3, 2008 в 23:55
Е, аз също не бих искала да продам душата си дори и за седмица (ама и кой би искал), но бих я продала за да мога да спася детето си или дори някое чуждо. Защото те го заслужават. Малки и невинни. Но пък дали бих убила за това? Със сигурност, ако това е начинът да защитя детето си. Но ако изключим това – не бих си я продала. За пари, слава, власт…не, това са преходни неща.Но пък човекът е алчен. Който каквото ще да говори, никой не знае точно как ще реагира ако му се предложат всички благинки. Включително и аз…
четвъртък, декември 4, 2008 в 00:16
[...] 4, 2008 in по вятъра твърде интересен постинг при Майк Рам, който, [...]
четвъртък, декември 4, 2008 в 09:20
Присъединявам се към kalina и niili – без колебание и размисъл за да спася близките си!
Е, при стечение на обстоятелствата може би и за чужд човек…
………………
(Откровение извън конкурса.)
четвъртък, декември 4, 2008 в 10:20
Не искам да се състезавам. Все едно оценявате характерите ни. Само ще си кажа, че дяволът има по-голяма полза от душата ми, когато си е при мен. Защото и без да ми я вземат съм склонна да открадна, да излъжа, да убия. Е, трябва да погледна мащабно, за да го направя, но все пак… Примерно имам 2 деца, застрашени са от някого, ама смъртно застрашени, що пък да не го убия? И едно да е… пак така. И за да не кажеет, че твърде агресивно защитавам своето… Калинче, давала съм си последните стотинки за чуждите дечурлига, колко му е някоя малка детска усмивка или голяма детска сълзичка а ме накарат да свърша някоя беля? Но това е. За мен най-голямото нещастие на света е да загине дете. Бих опитала да го предотвратя всячески. Така като се замисля… същото бих напарвила и за родителите си и сестра си. На нея веднъж й се беше случило нещо много лошо, но тя цала година не ми казала и изчакала да се преместим в друг град, за да не правя глупости. Иначе наистина щях!
четвъртък, декември 4, 2008 в 10:23
четвъртък, декември 4, 2008 в 12:30
Разбира се, че целта не е да се състезаваме, а да споделяме.
Струва ми се, че разговорът потече в много драматична посока. Говорим все за убийства и смърт. Може би аз съм виновен, опитвайки се по този начин да засиля емоционалния заряд.
Затова ви предлагам друга плоскост на разсъждение: бихте ли направили нещо подло на колега в работата и защо? Например, да го обвините несправедливо или да си припишете негови заслуги. Може би вариантите „живот за живот“ са твърде екстремни, малко вероятни и затова твърде хипотетични. Ситуацията с колегите е много по-вероятна. Грехът, предполагам, че много хора, ще го приемат като много по-малък. Та, въпросът е: бихте ли извършили такъв „малък“ грях? Има ли въобще малки грехове?
четвъртък, декември 4, 2008 в 12:44
И за да не голословя, ще направя една малка изповед.
Веднъж направих лоша характеристика на един колега. Трябваше да си дам мнението дали е подходящ за работа във фирмата и аз казах, че не е. Направих го от глупост. От една страна, вярвах, че фирмата е перфектна и че на нея й трябват само перфектни служители, а човекът определено не беше такъв. От друга страна, тайно се страхувах от него, че ще ме конкурира. Имаше и момент на гордост – реших, че съм станал много важен, щом ме питат за мнението ми по такива въпроси и явно това ме е подвело да си повярвам, че мога да си играя със съдбите на хората.
За негов късмет, никой не ме послуша и човекът направи успешна кариера. За мен наказанието беше, че оттогава никой не даваше пет пари за моето мнение, а аз самият толкова много се срамувам от постъпката си, че и до днес не смея да поискам прошка за нея.
Така че на въпроса – няма малки грехове. Дори и само за миг, отдаването на дявола нарани душата ми дълбоко. Раните все още не могат да зараснат и аз не мога да живея в мир със съвестта си.
Много е лесно да се поддадеш на изкушението и да отдадеш душата си на дявола, дори и за малко. Не вярвам, че можем да бъдем толкова силни, че да устоим на всяко изкушение, а понякога точно дребните изкушения са толкова незабележими, че дори не ги осъзнаваме и съвсем неусетно попадаме в мрежите на дявола. А после измъкването е ужасно трудно.
четвъртък, декември 4, 2008 в 14:06
След повторния въпрос бях готов с отговора, когато прочетох „малката изповед”.
)
И го съкращавам, защото се покриваме, Рам. (Май започна да ни става навик.
Няма малък грях щом засяга друг човек! А дали е възможно грях, който да те засяга само теб? Май не. Значи няма малки грехове…
четвъртък, декември 4, 2008 в 15:25
щом говорим за дявол, значи има и Бог
Е, аз вярвам в Него и в това, че няма да ме остави да нося повече, отколкото мога да нося и не, не бих продала душата си, за да ми стане по-леко.
четвъртък, декември 4, 2008 в 16:59
Вярвам, че всички имаме чисти помисли и е лесно да отговорим, че за нищо на света не бихме продали душата си. (Няма значение дали на дявола, на Хадес или на Посейдон.) Все пак, мисля, че всеки си има своите слабости и своята цена. Дайте да помислим – кое е онова, за което бихме се изкушили да съгрешим, пък дори и за малко? Каква цена бихте искали за душата си и каква цена бихте платили за гяволъка си?
четвъртък, декември 4, 2008 в 19:44
Майк, мисля си, че в момента, в който човек започне да мечтае за сериозни неща, той вече е продал душата си. Когато искаш да постигнеш нещо много голямо и наистина вярваш в него, ставаш способен на много. И преставаш да виждаш границата.
Човек първо се продава за пари, после за признание, накрая за власт и влияние. След като получи последните, вече отдавна няма значение за какво е искал да ги използва, защото всяка благородна кауза е била отдавна покварена от пътя, който е изминат до нейната реализация. В крайна сметка, когато искаш много, трябва и да дадеш много.
Бих си продала душата за да получа наготово това, за което мечтая, но ме е страх, че нямам силата и постоянството да го постигна сама. Накратко можеш да купиш душата на всеки, стига да знаеш за какво мечтае и за какво се бори.
четвъртък, декември 4, 2008 в 21:30
Квот каза deni4ero
четвъртък, декември 4, 2008 в 21:56
Ще ме прощавате, ще проявя известна грубост… Но всичко, което пишете е общо взето въздух под налягане… Бихте продали душите си само и единствено заради себе си и собствения си егоизъм… Не защото някой близък страда, а защото няма да имате силите да понесете това страдание… Не е нужно да ми го признавате, аз го знам за себе си, знам го и за вас. Но ако си го признаете сами пред съвестта си, може би ще ви е по-леко… някой ден…
четвъртък, декември 4, 2008 в 22:07
Много е хубаво да можеш за секунди да решиш и да кажеш, не бих продал душата си за нищо на света, или, хайде, добре, не бих я дал за седмица. Доскоро делях нещата изцяло на черно и бяло и бих отговорила и аз така, обаче, Майк, сега съм склонна да поразсъждавам върху въпроса. Виждам, че има достатъчно време да си помисли човек, може би дните около Коледа са точното време за една равносметка по повдигнатия въпрос. Идеята ти е чудесна, поздравявам те, а и откровението ти за самия теб ми хареса много. Хубаво е във време, в което търгашеството на празника излиза на преден план, да можеш да поразмърдаш малко мозъка и …. сърцето си.
четвъртък, декември 4, 2008 в 23:22
Всички се продаваме.
Някои го признават, други – не. Едни го правят, тъй като се налага, други за развлечение, трети – без конкретна причина.
Дали ще дадеш душата си „назаем“ на дявола, тялото си на някой случайно срещнат в събота вечер или пък съзнанието си на Господ е без значение. Резултатът е един и същ – те отиват при някой друг и ти си неспособен да ги задържиш единствено за себе си, макар и да са си твои.
Хората имат цена, някои я заявяват ясно още в самото начало, а за да разбереш цената на „моралните“ ти трябва доста повече време и много повече средства.
Изказвам лично мнение и ще съм благодарна, ако то просто бъде прието.
петък, декември 5, 2008 в 01:46
Bih napravila kakvoto e neobhodimo da predpazq sina si ot kakvato i da bilo vid travma, pone dokato toi e vse o6te maluk i ne moje sam da se za6titava. Nabljudavam sebe si ot izvestvno vreme i e mnogo interesno kak taka izpalneniqt s bezgrani4na ljubov mai4inski instinkt moje mnogo barzo i savsem neusetno da se prevarne v prodajba na du6ata na dqvola. Kogato nqkoe po-golqmo dete doide na plo6tadkata i zapo4ne da blaska moq sin ili pak grubo da mu vzima igra4kite az mignovenno, makar i nevolno, se prevra6tam v advokat na dqvola. Tai 4e neka imame predvid 4e granicata na koqto nqkoi si „prodava du6ata“ e mnogo tanka, osobeno v ob6testvoto v koeto jiveem. Ogledaite se naokolo- na men mi se struva 4e vsi4ko e sastezanie- koi 6te si prodade nai-skapo du6ata. Ne ste li zabelqzali kolko ozverqvat horata osobeno okolo praznicite?? Az jiveq v America i tuk ludostta po4va meseci predi Dekemvri. Ujasno e, podtiska6to e, vmesto horata da se radvat edin na drug te sa grubi i zlobni (sigurna sum 4e vsi4ki ste 4uli za (bukvalno) ubiistvata ot masovi talpi vturnali se da pazaruvat minalata sedmica). Tova za men si e 4ista nadprevara za prodajba na du6ata- horata sa dostatu4no glupavi da se redqt v 3 am pred magazinite za da spestqt nqkoi drug dolar, i bezkrupolno da sma4kat svoite sanarodnici- tezi fakti sami po sebe si sa primer na tova kolko nizko sa padnali moralnite stoinosti na na6ata rasa.
петък, декември 5, 2008 в 09:21
В духа на „не-животоспасяващия“ диалог, който се заформи, ето и моят отговор.
Продавал съм или съм давал под наем душата си много пъти. Чак ми е страшно да ги броя. Кога заради младежка глупост, кога заради друга глупост. Има много неща в живота ми, с които не се гордея. И душата ми вероятно вече не е толкова търсена, защото цената и се сринала като акциите на Уолстриит. Бог може и да се грижи за всяка душа, но дяволът не. Защото знае, че някои души(по дефолт), рано или късно отиват при него. Вероятно моята е тях. Нека да го кажа пак -не се гордея с това.
Това, което научих след този активен търговски обмен е, че дяволът винаги печели. Без изключения. За „партньора“ му остават само угризенията. Ако ги има.
В този смисъл мога да отговоря на въпроса така – не е въпрос на желание дали да продадеш душата си или не. Опира и до възможност. Въпросът е
ДА ПОИСКАШ ТОЛКОВА В ЗАМЯНА, ЧЕ ДА ОТКАЖЕШ ДЯВЛА ОТ СДЕЛКАТА.
Поздрави за прекрасната тема.
петък, декември 5, 2008 в 09:22
Липсващото „О“.
петък, декември 5, 2008 в 11:37
Не бих продала, нито бих отдала – временно, под наем – душата си на дявола – всяка „благо“, получено насреща е временно, а душата – вечна. Това – в случай, че приемем, че има вечен живот, дявол и пр. Но дори и да не приемем това, всяко действие, което може да се определи като грях, води до разрушаване на баланса, на хармонията и по някакъв начин се връща към нас като бумеранг. Пари? Не е зле, човек да има, но ако ги постигвне по нечестен начин, няма как да постигнеш щастие. Същото е валидно и за всичко останало. Говоря за човек, който има съвест. Все пак, не бих искала да попадна в ситуация, в която да избирам и изборът да засяга живота на друго човешко същество… но дори и да попадна в подобна ситуация, бих потърсила някаква алтернатива – защо трябва винаги да се представят нещата като: „няма как, трябва да убиеш“ – този отвратителен, разрушителен модел, който непрекъснато ни се натрапва от екрана, от съответния вид литература, от медиите! Все пак, ако има агресия, самозащитата или защитата, не е грях, но освен летален изход има и други начини за противодействие.
петък, декември 5, 2008 в 12:15
1. Бихте ли извършили престъпление?
Да, извършвам престъпления всеки ден. Не тези записани в законите, а тези написани от Господ и от здравия разум. Малък пример, е че всеки ден си купувам безсмислено опаковани в отпадъчна пластмаса продукти. Замърсяването на планетата е престъпление!
2. Бихте ли убили или наранили човек?
Лично – не. Има хора, които бих искал да умрат. Това престъпление ли е?
3. Бихте ли откраднали голяма сума пари?
Всичко зависи от последствията. Може би като Робин Худ ще кажа „зависи от кой крадеш и на кой ще дадеш“.
4. Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях?
Трудно е да се каже. Причините идват и никога не се планират.
5. Слава, кариера, пари, власт?
Слава.
6. Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот?
Човешкия живот за мен не е толкова ценен. Ние идваме и си отиваме. Важно е какво оставяме след себе си. Някои оставят „ако“, а други ги записват със златни букви за бъдещите поколения. Не бих направил грях в своя живот заради живота на някой „акащ“.
7. Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?
Така абстрактно казано – да. Вече дадох един пример с хора. Понякога дори живота на животното (защо не мравката) e по-ценен от човешкия…
петък, декември 5, 2008 в 13:45
Смятам, че животът е учител, който в някой мрачен миг от живота ни, ни натрива носовете и ни наказва за самонадеяността ни. В това се изразява и библейският смисъл на смирението: да не се възгордяваме, че сме непогрешими и непобедими, защото дяволът си знае работата и знае пред какви дилеми да ни изправи, за да му продадем душата си. На мен ми се е случвало да продам душата си. Ефектът след това е лавинообразен: за някакво дребно (в моите очи:)) прегрешение съм получавала многократно по-голямо от заслуженото (според мен:)) наказание. Това ме научи по-малко да съдя хората и по-лесно да прощавам (включително и на себе си:)) и просто да се опитвам да бъда добър човек.
За да отговоря на въпроса: продавала съм душата си за 1.собствената си сигурност и тази на децата ми, 2. за да не съм самотна, 3. заради приятелка, която не искам да изоставя, 4. за да получа някакви дребни удоволствия като това да съм харесвана и важна.
Това мисля е всичко в низходящ ред и разбира се имам хиляди извинения и оправдания:).
петък, декември 5, 2008 в 13:51
Много интересна тема. Поздравления ! Чета и препрочитам включително и коментарите. Има над какво да се замисля.
1.Дали бих извършила престъпление? Според законите едва ли. Но като всеки човек и аз не съм идеална, колкото и да се старая.
2. Дали бих убила човек? Ако този човек е убиец на детето ми със сигурност от 100 % да бих го убила. Всеки който посегне на живота на семейството ми заслужава това. Не бих се поколебала. Дано не ми се налага и Бог да ме пази от такова стечение на обстоятелстава.
3.Бихте ли откраднали пари? Много интересно защото днес всички говорят за пари, пари и пак пари. Тук в България крадат като за световно ,но само тези които имат възможност политици, полицаи,ДС, лекари не ми се изброява. Аз съм редови гражданин. Няма от къде да открадна на заплата съм. Но ако мога бих откраднала от нечестно придобити пари и за нищо на света не бих ги задържала за себе си. веднага ще ги дам за лечение на деца защото ми е писнало да слушам как има болни деца , как има излишък в бюджета и как се краде а никой няма милост в душата си към тези деца болни и нещастни.
4.Кое би ви мотивирало да извършите грях! Ами знам ли. Хората сме несъвършенни, не сме идеални но ако имаме човечност в душата си и милост в сърцата си със сигурност в каквото и да сгрешим ще ни бъде простено.
5.Слава , кариера , пари , власт
Аз избирам парите и бих ги използвала не за себе си а за да намаля нещастието , болката на хора които имат нужда от това. Не бих могла да живея в разкош гледайки около себе си болни и нещастни хора. Светът е за всички. Може да ви звучи идеалистично но това съм аз.
6.Благородна кауза за спасяване на човешки живот. Човешкия живот се дава веднъж, нямаме право на втори опит. Затова би било добре да живеем така , че като се обърнем назад по малко да се срамуваме от делата си. Ако съдбата ме изправи пред такова изпитание да спася някого , Да безрезервно бих го направила.
7.Бихте ли отнели един живот за да спасите друг? Така зададен въпроса ми е абстрактен.
И накрая бих искала да споделя с вас , че ако трябва да си продам душата за една седмица , в замяна бих поискала за тази седмица като с магическа пръчка да изчезне от всички хора по земята алчността , злобата, завистта, простотията, агресивността. Много бих искала да видя в такъв миг как би изглеждало човечеството ! Безкрайно би ми било интересно да видя метаморфозата която ще настъпи.
Бъдете добри и раздавайте добрина дори и на един човек ! Може би така живота ни ще стане малко по поносим и щастлив.
петък, декември 5, 2008 в 14:05
Ще ми се да отговоря – ако не за друго, поне от солидарност към блогърската общност. Истината е, че не знам за какво бих си продал душата. Това е една мисъл, която искрено ме отвращава, но все пак съм един обикновен човек – грешен. Имам си слаби места.
Във всеки случай, колкото повече хора ме познават и гледат с големи очаквания към мен, толкова по-малко склонен съм да се отклонявам от линията на отговорното поведение.
Виж, ако въпросът беше „Как да не си продадем душата“, „Как можем да помогнем на хората“, „Как да оставим след нас това място по-добро, отколкото сме го заварили“ или нещо такова, с удоволствие щях да изпратя едно съчинение. Това са неща, по които работя кажи-речи всеки ден.
петък, декември 5, 2008 в 14:39
искам да разгледате този сайт: http://bgman.net/index.php?option=com_content&view=article&id=170:2008-12-04-08-44-02&catid=1:latest-news&Itemid=55
По-точно искам да насоча вниманието ви на 8-мата снимка/на децата от Сомалия/ – ей за това бих продала душата си,за да могат такива деца да бъдат нахранени и излекувани.Колко много мъка и страденаие има в тези детски очи!А протегнатите празни ръце очакващи с надежда?
Никое дете не заслужава това! Никое!
Ей за това бих продала душата си!
Поне знам,че ще си струва.
петък, декември 5, 2008 в 14:52
Всички сме много благородни на приказки, но дали и живота сме такива, Незнам. Всичките тези въпроси не могат да бъдат общи за всички хора. Нещата са строго нидивидуални, особено когато продаваш душата си на дявола. Ние сме несъвършенни същества и можем да се потдадем както на положителното така и на отрицателното или казано по друг начин на дявола или господа. Но всичко е в зависимост от обстоятелствата. Едно мършаво умиращо от глад дете е способно да открадне от сергия за храна, отколкото една мутреса може да я е гнус да си купи. Кой е по- благородния и кои има по- малко грехове? Кои е по-верен представител на господ и на доброто .. – НЕЗНАМ! Отнемането на живот на един отиващ си за да спасиш друг чрез трансплантация , грях ли е /когато всичко е по-законния начин/ ? И има по-благородна клаауза от спасяването на човешки живот, създаването на условия за създаването на много човешки животи. славата, кариерата парите те са взаимно свързани , искаш ли едното от тях и получиш ли го неминуемо идват и другите блага с които ти свикваш. Общо взето тук не се избира. И дали бих откраднала голяма сума пари. Обикновенно тези суми се прибдобиват. Няма честен и благороден бизнес от които да се изкарват много пари. И в този ред на мисли лично според мен всеки един простосмъртен стига да му се отдаде възможност би направил такова нещо.
петък, декември 5, 2008 в 14:57
Смятам че всичко зависи от конкретната ситуация.
Да, наистина е хубаво да си мислим колко сме възвишени, как бихме се жертвали в името на децата си или близките си… Но все пак… Дали ако умираме от жажда не бихме продали душата си за глъдка вода… или ако не сме хапвали нищичко дни наред… коричката хляб няма да е достатъчна за да направим сделката…
Незнам какъв е отоговра, надявам се да не ми се налага да разбирам…
петък, декември 5, 2008 в 15:09
От ЛУЦИФЕР не може да получиш добро ,да искаш да премахне злобата ,алчността и т.н. подобни ,просто защото тези неща са негово дело .Е виж ако се касае да защитя децата си тогава бих му станала ортак .А че всеки от нас има по едно мъничко дяволче в душата си е безпорно иначе нямаше да сме хора , а ангели. Лошо е когато му позволим да измуче доброто от сърцата ни и преобърнем приоритетите в живота си ,като на първо място поставим материалното благополучие и увлечени в преследването му ,забравим че трябва да дадем на децата си любов , да ги научим на състрадание и доброта
петък, декември 5, 2008 в 15:28
За какво човек би продал душата си ?
За какво би продал гтази незаменима вечна и божествена част от себе си ?
Човек е това, за което мечтае. Човек винаги се идентифицира с мечтата си. Никой не разсъждава „Аз съм душата си. Аз съм тази вечна съвкупност от морални ценности и неписани забрани, които Господ е проектирал у мен при моето създаване“. Човек винаги е това, за което мечтае, към което се стреми, за което се бори.
Дай на човека достатъчно пари, за да осъществи тази своя мечта или достатъчно от нещото хикс, което е нужно за тази му мечта и той ще продаде душата си, за да изживее мечтата си.
И това не е защото човекът е лош, а защото така е устроен – човешкият живот е път, към постигане на определени цели, след постигането им те се заменят с нови, но винаги има цел, винаги има мечта.
И осъществяването на тази мечта осмисля човешкия живот, а не непокътността на човешката душа.
Затова ако е поставен пред избор … всеки би продал душата си, за да изживее своята мечта. Защото никой не живее за душата си, а за осъществи най-истинския и единствен смисъл на своя живот.
петък, декември 5, 2008 в 15:35
За какво ще продам душата си на дявола? НЕ ЗНАМ….А има ли някой, който може да отговори на този въпрос? На всички ни се искат да кажем „ НЕ“, но знаем ли какво ще ни се предложи? А предложението със сигурност ще е такова заради което човек би продал душата си…….Единствено от съвестта – най-страшният съдник, зависи какво ще се случи после.
А вие за какво бихте продали душата си???
П.С. По – горе някой беше писал, че би продал душата си за да спаси живота на дете, но как мислите за такава благородна кауза бори ли се дяволът?!
петък, декември 5, 2008 в 17:23
Направо се отвращавам от коментари като „Аз никога не бих си продал душата, дори и за седмица“ и безбройните подобни по-горе. То бива такова безочие, ама това вашето на нищо не прилича
.
ако Дявола дава повече може и една количка, някоя къщичка – не съм много алчен все пак 
. Пък за убийствата по-добре да не пиша 
.
Продавате и още как, без да се замисляте дори. Такива сме си – продажни гадни същества.
И все пак да кажа нещо по темата — ДА, бих си я продал, ако не го бях направил отдавна и пак ще си я продавам, ако можех, и пак, и пак…за какво ли, ами аз съм материален човек и искам просто да си вдигам адреналина с някой мотор за 10-15000 лв
петък, декември 5, 2008 в 21:14
Така – ако въпросът гласи: За какво бихте продали душата си на дявола?, то моят отговор е:
За нищо, стига да бях бог, ама не съм, затова ежедневно съгрешавам, в контекста на библията, (т.е. така сигурно я продавам, нали?) – било с цел оцеляване, благополучие, получаване на внимание, или на обич…
Ако пък бях бог, то бих я продала с една еднаичка цел – да разбера дяволското и да го преборя в себе си, щото – все пак съм бог, нали?
петък, декември 5, 2008 в 21:27
[...] коментари на този адрес и ще [...]
събота, декември 6, 2008 в 01:14
Моят отговор е тука > http://oyne.wordpress.com/
събота, декември 6, 2008 в 11:58
А всъщност запитвали ли сте се колко пъти сме продавали душата си?На всеки в живота се случва поне един път,да постъпи по начин по който всъщност не желае,и тогава това не е ли продаване на душата,на една тъмна страна,за да спечелим нещо,някого или просто,защото си мислим,че няма избор.Аз смятам,че съм продавала душата си много пъти,и то просто защото постъпваме по начини,от които после душата страда,значи съм я продала,може би не за седмица,не за месец,но за един миг в които е била наранена.
събота, декември 6, 2008 в 13:48
@nansuela, споделям мнението ти и смятам, че всеки от нас дори и за миг, дори и за нещо дребно, е продавал душата си. Въпросът ми по-скоро е насочен точно към тези неща, които ни изкушават да извършваме „малки“ грехове- гордост, слава, власт, пари. Нима всички сме толкова чисти и безгрешни? Съмнявам се.
Затова искам да насоча коментарите в тази посока: кое е било онова, което ни е подтиквало да се отдадем на изкушението и как сме се чувствали след това? Какви рани е понесла душата ни (или съвестта ни) след като е била отдадена, дори и за малко, на дявола?
събота, декември 6, 2008 в 18:06
За нищо не бих продала душата си на дявола. Не съществува благородна цел, която се постига с продажбата на душата. Понякога си мислим, че бихме го направили с благородна цел. Но къде е благородството, след като винаги очакваме нещо в замяна като благодарност, слава, пари?
Може би съм прекалено идеалистка, но това ми дава по-голямо спокойствие и удовлетворение, а и така съвестта ми е чиста. Предпочитам всичко да постигна с моят труд и способности, а и това ми носи повече радост. Не завиждам на никого за това което има повече от мен. Аз се простирам спрямо чергата си.
По този повод в съзнанието ми изплува приказката за лекаря който си продал душата на дявола. Какво е постигнал?- слава, пари, уважение, но е останал без душа. А нима това не е най-страшното?
Никой не отнася със себе си нищо материално на онзи свят, но душата си ДА. И една важна подробност как ще те помнят останалите.
неделя, декември 7, 2008 в 18:23
1. Бихте ли извършили престъпление?
Че ние извършваме престъпления постоянно. Много рядко лъжа, предпочитам да премълчавам истината, но и да лъжа се е случвало. Някой е писал за замърсяването на околната среда – и това го правим ежедневно.
2. Бихте ли убили или наранили човек?
Да. При самозащита или от ярост, ако посегнат на мое или друго дете. Може би няма да убия, но сериозно ще нараня и „човек”, който посяга на животни.
3. Бихте ли откраднали голяма сума пари?
Честно казано, няма аз да съм инициатора на кражбата, но изкушението да не върна намерена сума ще ми коства много и не е сигурно в чия полза ще завърши – на светлината или на тъмнината. Ще ми се да вярвам, че ще успея да се преборя.
4. Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях?
Грях? Знам, че греховете не могат да се степенуват, но е по-вероятно да извърша прелюбодейство, отколкото лъжесвидетелство. Това, последното е гадно, но пък мнозина са принудени да го правят под заплаха…
5. Слава, кариера, пари, власт?
Свободата да вземам свои решения и да не завися от никого и нищо.
6. Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот?
Много зависи кой е човекът и дали ситуацията, в която се намира е заслужена от него. Пак се връщам на лъжесвидетелстването, защото мнозина го подценяват. Не, няма да лъжесвидетелствам, за да спася брат си от бесилката, ако знам, че е виновен и вместо него осъдят друг. Това е.
7. Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?
Ето затова не направих военна кариера…
понеделник, декември 8, 2008 в 07:26
Не ви ли се струва, че вече дойде времето за едно важно уточнение: за продажбата на каква стока става въпрос?
Коя „душа” не продаваме или продаваме?
Оная, литературно-религиозната? От която няма 2 съвсем еднакви по света – от северния до южния полюс и от Гринуич-> до ->Гринуич?
Или оная, другата…че тя може ли да се продава? Наша ли е или ние сме нейни?
понеделник, декември 8, 2008 в 10:22
Не само, че сме нейни, но и няма начин да я продадем. Само я мъчим, незнайно защо.
сряда, декември 10, 2008 в 21:53
Дяволът отклонява от правия път човешкия род. Добрите взимат правилни решения и не се отклоняват от пътя. Лошите стават жертва на собствените си потребности, съгрешават и отиват в Ада. Ако всеки отиваше в Рая, кой щеше да изпитва страх, би ли могло само с добро да се управлява света? Злото сякаш се е превърнало в необходимо, както е необходимо и доброто. Ако дяволът представлява злото, а Бог доброто, то тогава те не са ли неразривно свързани. Ако нашата душа принадлежи на Бог, то тогава една малка част от нея не е ли и на Дявола.
Продаваме душата си срещу живот. Продаваме я на доброто и злото, за да дойдем на този свят. Какво ще понесем срещу тази продажба, само времето ще покаже.
четвъртък, декември 11, 2008 в 14:08
Има ли бог или няма – Дефинирайте по точно думата бог. Какво е човешката душа – дефинирайте думата душа. Може би тези думи са по скоро чувство или чувствата скоро са станали думи? Въпроса за дявола и душата приницпно е зададен недетайлно и всеки интерпретира думите различно следователно и отговорите немогат да бъдат оценени еднозначно – но както и да е. Аз ще ви кажа какво искам от живота който изиживявам съзнателно – въпреки че и това дали в момента сънувам или живея подлежи на размишление.Бих се лишил от всичко останало за да имам:
))
1. Здраве – да не боледувам и да ми става оная работа винаги когато поискам (извиявам се за нецензурираният израз ), да не съм гей, нисък или много висок, да не съм слаб или дебел, околните да ме смятат за красив и аз също да се виждам като такъв.
2. Пари – да мога да си купя всичко което се продава без да ме преследват полицаи или данъчни за това – Просто за всички да е ясно че имам пари и никой да не си задава въпроса от каде ги имам
3. Любов – да съм способен да я почувствам когато посикам( и тя да бъде споделена от който поискам ) и да не я чувствам когато поискам
4. Ако получа тези неща да живея толкова дълго колкото поискам, а не да ме блъсне кола след 1 минута – нещо като Шотландски боец но без врагове
Имайте в предвид че ако не получа тези неща заедно не бих сменил живота/душата си.
петък, декември 12, 2008 в 00:56
Не можеш да продадеш нещо, което не ти пренадлежи. Все едно да вземеш кола от рента кар и да я продадеш.Няма как. Тя пренадлежи на този който ти я е дал. На Господ.
неделя, декември 14, 2008 в 17:13
Бих убила,бих откраднала,бих продала душата си ,заради детето си .Ако е в опастност
петък, декември 19, 2008 в 11:20
Айде и аз да отговоря.
Бил Гейтс (знам, знам) е казал нещо навремето, което много ми хареса:
„Преди да спасиш джунглата, спаси задния си двор.“
Та ако дявол дойде с предложение душата ми срещу едно мое желание то желанието ми първоначално би било „Хората по света да са щастливи“.
Ако ми откаже бих си пожелал : „Семейството ми да е щастливо“. Така ще се опитам да спася джунглата и ако не стане ще спася задния си двор, както повелява вожда
.
Досега не бях писал нещо което да е едновременно и сладникаво и първосигнално и толкова клише
.
Предполагам бихте се зачудили как семейстовто ми би било щастливо ако съм продал душата си на дявола?
Отговора е тук :
http://www.chitanka.info/lib/text/1156
Просто ще го излъжем
.
От горния разказ обаче излиза че няма нужда човек да продава душата си на дявола. Просто му трябва повечко труд.
Малко се отплеснах.
И така краен отговор – ако трябва да продам душата си на дявола със сигурност то желанията ми биха били:
1. Да променя света, но наистина целия и наистина към по – добро (като се замисля дявола едва ли ще се навие).
2. Да дам щастие постоянно щастие на хората които обичам. Като под „постоянно щастие“ не разбирам безмерни богатства – по – скоро удовлетворение от свършената работа. Признание за свършената работа. Здраве. Любов. Свободно време да се наслаждават на живота.
петък, декември 19, 2008 в 11:25
… и още нещо:
Според мен трябва да се гледа малко по – забавно на конкурса.
Струва ми се че доста хора го вземат прекалено навътре и се започват едни неща от сорта на :
„Дефинирайте Бог“
„Не можеш да продадеш душата си …“
С цялото ми уважение към хората които коментират:
Според мен не трябва да вземате чак толкова насериозно конкурса а да отговорите за какво бихте заменили всичко. Защото да продадеш душата на дявола може да означава и да работиш денонощно за да изкарваш пари и да нямаш време да обърнеш внимание на хората които обичаш и те обичат и с които рано или късно под една или друга форма ще се разделиш. Тогава чак ще разберете че сте продали душите си на дявола и то не по начина по който си мислите а по този който според мен Майк мисли
All the best!
петък, декември 19, 2008 в 12:07
Браво, Павка!
Напълно си разбрал идеята. Дяволът е в дребните неща и понякога не го забелязваме. Друг път, в стремежа си да постигнем някаква „велика“ цел, извършваме „дребни“ грехове, които си мислим, че не са важни.
Никой от нас не е идеален и безгрешен и всеки, който го твърди, не е достатъчно искрен. Въпросът е дали го разбираме и коя е онази граница, която наистина не бихме прекрачили.
вторник, декември 30, 2008 в 15:07
[...] така, сакам да ви напомня, че конкурсът за най-добър коментар на тема “За какво бихте продали душата си?” в [...]
вторник, декември 30, 2008 в 16:54
Не зная, и се надявам да не ми се налага да разбирам, ако ме разбирате
вторник, декември 30, 2008 в 18:20
Бих си продала душата на дявола, независимо какви ще са последиците, за да остана вечно млада. Младостта и красотата, тяхната непоквареност ме вдъхновяват и ми дават сили, за да постигна (ако искам) славата, парите, властта.
вторник, декември 30, 2008 в 18:20
P.S.: Nick-ът е съвпадение!
вторник, декември 30, 2008 в 20:52
Ако някой ми беше задал този въпрос, в момента, в който съзрях онзи изкусително красив, зеленоок продавач на сладолед, за който мечтах и се борих 5 години … Ясно какво щях да му отговоря, нали?! И не е необходимо да уточнявам, че съм била едва на 16.
А днес определено нямам отговор. Не знам. Няма нещо, което да желая толкова неистово. Не защото съм благородна или не ми са присъщи егоизъм и суета, напротив.
Не искам да съществува подобно нещо, не искам да се озова в ситуация, в която ще съм готова на всичко и няма да мога да мисля за нещо друго освен желаното. Защото е страшно. И човек наистина пренебрегна здравия разум и онова, което е има значение за него. Ей така – за секунди. От глупост, от слабост, от желание.
За какво бих продала душата си ли – не знам – за нещо, което страшно много искам и си струва (според настроенито ми в онзи момент). Може да е за някой мъж, за много или не чак толкова много пари, може да е за благородна кауза, а може и да не е. Не знам. И не бих искала да разбера.
сряда, декември 31, 2008 в 06:22
Бихте ли извършили престъпление?
Като стар циник ще отговоря: зависи за каква цел. В общи линии да се върши престъпление е неизбежно – помага при оцеляването. Колкото си по-човеколюбив, толкова по-малък шанс за успех имаш. Пусто обаче възпитанието, което съм получил на младини, след това ме тормози с угризения на съвестта.
Бихте ли убили или наранили човек?
Чак да убия не, но да нараня определено. То аз и го правя – в повечето случаи вербално. Гледам до бой да не стигам, за да не би да прекаля и накрая броят на жертвите да надмине очакваното
Бихте ли откраднали голяма сума пари?
Впрочем като съвестен човек ще ги върна, но първо ще ги инвестирам подобаващо, ще им извадя лихвите и тогава… да си вървят при първоначалния си стопанин. Пък каквото съм си изкарал междинно от тях – за първия милион нали не питаха май?
Като едното нищо. Колкото по-голяма, толкова по-добре – така няма да се наложи да я крада наново
Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт?
Слава не ми трябва – тя отравя доста от другите удоволствия на живота. Кариерата в общи линии също – много блъскаш, за да се изкатериш по стълбицата и в крайна сметка не ти остава време и сили да се радваш на постигнатото. Власт и пари в някаква степен са взаимозаменяеми, така че май клоня повече към парите, които да обърна във власт, макар че може и обратното. Не, парите все пак са си по-добре
Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот?
Тц. Не вярвам в това, че благородните каузи се реализират чрез престъпления. Макар че реалиите у нас донякъде ме опровергават под формата на разни БГ Коледи, по-голямата част от които наливат пари в определени джобове. Не, все пак според мен престъплението прави каузата автоматично неблагородна – но пък и за да се замислиш да я реализираш по този начин, ти така или иначе си неблагороден по начало, така че проблем няма. Малко като диктуващия писмо бизнесмен: „Тъй като секретарката ми е дама, не мога да й продиктувам какво си мисля за вас. Тъй като аз самият съм джентълмен, не би трябвало въобще и да си мисля такива неща за вас. Но тъй като вие не сте нито едното, нито другото, надявам се да ме разберете правилно“.
Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?
Май само при шофиране. И пак не съм сигурен – откъде да знам кой от двата ще е по-ценен за другите, човечеството и така нататък? Не се изживявам като някой си Полфрийман, който уж в името на спасяването на един убива друг. За военния аспект на този въпрос пък – да убиваш, за да спасиш сънародниците си, съм дълбоко скептичен, Абе истината си е, че не искам да си слагам чак такъв грях на душата, просто няма после да мога да спя спокойно; пак ще ми се явява съвестта под формата на многоглава ламя и ще се будя в студена пот.
За какво бих си продал душата? За патентовани и доказано действащи приспивателни за съвестта
Естествено, ако някой възприема горния коментар насериозно, това са си негови лични (лечими) проблеми
сряда, декември 31, 2008 в 08:21
Как да я продам? Тоя въпрос е непавилен поначало?
Като я продам кой ще получи това, за което я продавам?
Ако не се съобразя с горното си мннение?
Бих продал душата си за вечния въпрос? Нали се сещаш?
сряда, декември 31, 2008 в 09:51
Ето го и моят отговор.
http://admatha.blogspot.com/2008/12/blog-post_31.html
сряда, декември 31, 2008 в 18:28
Не виждам какво толкова може да ми предложи рогатият дъртак, та да обмислям подобни сделки с него… :Р
четвъртък, януари 1, 2009 в 13:35
Не съм безгрешна. Но когато ме питате имам нужда да продам душата си, както подробно обясних в блога http://sekretnacena.blogspot.com защо и на каква цена.
Писах го със сълзи на очи, защото, съм безсилна да направя нещо. Да продам душата си, защото, предложих, а никой дявол не се яви да я купи.
Човек трябва да „дойде на мяра“ за да хване вяра. Всеки от нас е самостоятелна планета, която се върти около своята ос и около своето слънце. Има винаги тъмна страна, където гостува дявола и светла, за хората. Моето слънце угасва и съм готова да стана слуга на дявола, за да върна светлината… както на земята предстой икономическа криза, .. моята е светлинна Давам срок на офертата си до 10 януяри. Да купи дявола душата ми, на цената, която предлагам е за мен добро решение. Не знам дяволът някому да е правил добро, освен на Калчо, когато му взе опашката. Мисля, че за да продам на дявола душата си, на което съм готова, без да извърша убииство ( живея на село, около мен старите измряха, а кой млад ще се остави да го убия , да открадна, не мога, да накажат някого заради мен – не ми се е случвало. В службата, работа все със съпруги на по големи и по дребни началници , та мен наказват, пращат в командировка, вместо тях, отивам в цеха, защото, те трябва да бъдат на фитнес, на курс за шофьор или на фризьор, а на мен, не се препоръчва. ) ТРЯБВА ДА ИМАМ ДЯВОЛСКА ОПАШКА. Какво се получи- замечтах някой дявол наистина да ме улучи, докато съм съгласна. Продавам!
петък, януари 2, 2009 в 19:10
Да бъда саркастичен изрод ме призовава кака Сийка в блога си. Е, как’ Сийке, не съм от тях. И въпреки че не е по вкуса ти, ще си го давам така, както мога.
Я да видя какво съм я правила тая моя душа, щото тя не е на двадесет години и доста неща съм я правила.
Продадох ли я за власт? Не, защото твърде много по-интересни неща има, за да я продам точно за това. За пари? Не съм явно, щом живея в апартамент, а не в къща 1000 квадрата. За кариера? И това не, ще трябва на доверие да го приемете.
Но да кажа нв бих я продала – я, който използва категоричните не и никога да внимава. Бих, бих. Не съм сигурна за кое от нещата, които се сещам в момента, но бих.
Ако стоя до вратата на влака и в ръцете си стискам две малки ръчички – тези на Аглая и Асен. И ясен есесовски глас ми каже, можеш да се качиш на влака, но продължаваш само с едното дете. Другото – вляво. А влявото е вратата на концентрационния лагер. Тогава бих.
Ако се мотая по болниците часове наред, а любим човек отпада в ръцете ми все повече и повече, но просто никой не ти обръща внимание, защото, ами защото така бе, просто не ти обръща внимание и толкоз. Тогава бих.
Ако лежа на самотен бряг и искам едно единствено нещо – като отворя очи, да срещна един единствен поглед на света. Тогава? Честно казано, не зная. Но ми минава през ума.
И пак се сещам за властта. Има нюанси тя – власт и владеене.
http://www.youtube.com/watch?v=8v626CMvM5Q&feature=related
Слушам това. Хех, като истински боинг е господинът, мощен е, отлепя се от пистата в края на песента и те издига нагоре към небето. И владее – с гласа си, жеста си, поведението си. Дали е много сладко такова владеене? Повече от това на парите и грубата сила? Ммммм, май да, ех, как ме блазнят тези няколко минутки, може да е измамно, но сигурно е приятно да можеш така. Дали продавам?
Няма как да знам със сигурност, нека се срещнем догодина по същото време отново тук отново същите хора и видим кой от нас е имал сделка.
Аз обещавам да се явя – със или без душа.
събота, януари 3, 2009 в 13:09
Много се е изписало за продаването и за греховете. А какво е грях – аморалното? Това, което е в разрез с утвърдените от обществото представи за добо и лошо?
В такъв смисъл когато не стана, за да направя място на някоя възрастна жена в автобуса е грях. Защото така са ме учили, че трябва, а аз не съм го направила. И това ми създава дискомфорт и ме мъчи дълго време.
Лоши неща съм правила. Само, за да разбера как някой ще реагира при дадена ситуация или условия. Лоши, само за да утвърдя авторитета си. Когато бяхме малки експериментирахме със съучениците си. Уж невинни малки работи, но всъщност не са, нали? Защото като кажеш на своята 13 годишна съученичка, че момчето на мечтите й ч харесва, само, за да й дадеш надежда, да си направиш живота по-интересен и да гледаш какво ще направи тя…еми, не е хубаво.
Или когато не съм говорила близо година на баща ми защото съм го обвинявала затова, че сме се преместили(за пореден път) и за пореден път съм изгубила приятели, познанства и почвам да градя пак наново, но не се замислям, че не всичко зависи от моите желания и не всичко се подчинавя на егоизма ми.
Сега се опитвам да оправям нещата, но и това си е било гадно.
В наши дни нямам оправданието на малката възраст.
Това, на което и до сега не мога да устоя е ЛЮБОПИТСТВОТО. Желанието да знам. Да гледам, да анализирам и да контролирам.
Или с други думи манипулация. Това, което всички правим било умишлено или не.
Достатъчно съм експериментирала с хора, с чувствата им и с със ситуации.
Връщало ми се е разбира се, защото накрая се оплиташ в собствените си мрежи
Дали съм продала душата си….звучи прекалено драматично.
Дали съм правила неща, с които не се гордея – о,да.
Дали продължавам да ги правя….по-малко от преди.
Но, да.
събота, януари 3, 2009 в 13:10
Простично и кратко: бих направила тези неща за мъжа ми и за (още) нероденото ни дете…
събота, януари 3, 2009 в 18:59
Благодаря на всички за участието! Към момента има точно 60 коментара към този пост. Радвам се, че темата ви развълнува и коментирахте толкова активно. Журито се оттегля за да определи кои коментари ще бъдат наградени, а решението ще бъде обявено в началото на следващата седмица.
понеделник, януари 5, 2009 в 21:47
[...] което получихме, са открити и честни отговори (близо 60 коментара). От сърце благодаря на всички, които се включиха и бяха [...]
неделя, април 19, 2009 в 21:13
бих си продал душата на дявола и то веднага само да знае каво да ми предложи и то не е пари или нещо материално искам просто малко обич до сега само сам си давал сърцето на хората и съм се придължал към това да съм добър но разбрах че това не е печелившата страна обикновенно след това остава само болка и всеки си взима от сърцето ти по малко обич колкото му е необходима и идва момента в които от твоето сърце нищо не е останало то започва все по трудно да преживява болката и в един момент умира умира вярата в доброто и тогава си мъртъв душевно мисля че при мен този момент вече е дошъл и човек се обръща към другият така нареченият дявол да бих си продал душата много жалко за мен но ако някои може да го прати при мен сега е момента
сряда, юли 8, 2009 в 22:28
[...] Рам, The Man on the Silver Mountain и неговия мини-конкурс “За какво бихте продали душата си”, провокиран от книгата на [...]
събота, август 15, 2009 в 03:24
Интересен въпрос, но неща като души(а и бог, дявол, добро и зло, морал) не съществуват в реалността – има само съзнания като комплексна функция на материален биологичен орган мозък и плюс това реалността хич не се интересува от това дали умираш или си щастлив, то засяга напълно само теб, тя не мислещо нещо(а ако е, то тогава просто ще иска да се самоизчисли!
).
Бих си дал душата за не малко, но ценни неща: физическа безсмъртност и неунищожимост(immortality&invincibility) или комбото всезнание/всеведение(total omniscience) + всемогъщество(total omnipotence) + въздесъщество(total omnipresence); или за осъществяването/реализирането(напр. от мен) на Technological Singularity или Techno(&scientific)utopia или реална симулация на реалността или techo-scientific progress или световен paradigm shift във всички сфери на живота, мисленето и действията на всички човеци; или да се превърна в самата Вселена/Multiverse/Omniverse/Metaverse, запазвайки съзнанието си в процеса и разширявайки го с всички естествени истини в/на реалността/физическата природа; спасяването на живота(и разумния като човечеството) във вселената; премахването на всички социални злини във вселената; като първото, но безсмъртие на всички живи същества във вселената или възможност за безкрайно съживяване или спасяване на самата вселена от самоколапс или открита комуникация и осъществяване на постоянен контакт и икономическа и философско-културно-научно-технологична обмяна с извънземни цивилизации; да стане възможно прехвърлянето на обекти и хора в други алтернативни или фиктивни(изобретени/измислени) вселени; обожестяване на човечеството със гореизброените възможности; запазване на информация във времето;прехвърляне на съзнания(mind uploading), изобретяване и широк безплатен достъп до квантов компютър(quantum computer), grey goo, light speed engine, intergalactic flights, достъп със ума ни до информацията от омнисвръхразум на вселената/природата/реалността, била то измислена от човека или естествено съществуваща; автоматично сърфиране в интернет ментално(чрез съзнанията ни), безкраен капацитет, автоматичен достъп до и „незабравимост“ на (способностите на) паметта ни и на парапсихичните ни умения(ако въобще съществуват и са възможни физически/реално), наред с много други…
Ето още три трудни философско-физически въпроса, които отдавна разработвам:
1. Смята се, че съзнанията на всички хора са уникални и неповторими, но Натурализмът като философия може да запита дали са морални следните две ситуации:
1.1 реално при пълна загуба на паметта твоето Аз изчезва напълно и се ражда друго Аз(друго съзнание) – това не е ли по-страшно от смъртта или равнозначно на нея???
1.2 клонирането на Хомо Сапиенс Сапиенс(човеци) днес е технологически възможно, ако се създаде и механизъм за mind uploading(копиране, разглеждане и прехвърляне съзнания), и твой клонинг(на същатата възраст като теб) му бъде копирано твоето съзнание и стане и негово и ти изчезнеш/умреш, дали близките и приятелите ти ще видят в него друг човек??? За тях ще има ли значение? Неоспоримо е, че след прехвърлянето на съзнанието вие двамата все пак ще бъдете различни съзнания, защото това, което преживеете в реалността след този момент няма да е еднакво!
2. Един по-физичен въпрос: ако съществува телепортация, какво би станало ако човек се телепортира вътре в бетонна стена??? Според мен ще умре автоматично и парченца от него ще заседнат в кухините на стената.
3. Ако съществува Старгейт, защо ако механизмът му е нещо научно-фантастично като транслация на материя в електронен потон(ток) от дигитална информация и обратно, при използване на Старгейт твоите атоми да НЕ се скъсат/раздробят и телепортират едно по едно между порталите? И дигиталната(цифрова) информация може да се оплеска и това да бъде краят й или тъй като е нещо като приблизителност до аналогов сигнал да загинеш заради премахнатите от приближението атоми?
Да не говорим за спекулативното пътуване във времето или съществуването на алтернативни вселени – например в момента изпълнение на твой избор, безкраен брой вселени се създават – всяка със различно направен избор и последствия.
Обичам да мисля, че все във някоя алтернативна вселена ще съществува мое пълно копие и след смъртта ми или пък, че след смъртта съзнанието ти се изпразва и присажда на навородило се създание в друга алтернативна вселена… Именно закото можем да мислим така, глупости като бог са били създадани от умовете на прадедите ни, изгубили се в абстракции или просто търсещи удобни оправдания за жестокостта и неразумието си.
Все пак, поговорката „The reasonable man adapts himself to the world; the unreasonable one persists in trying
to adapt the world to himself. Therefore all progress depends on the unreasonable
man. – George B. Shaw“ ми е любима и донякъде истинна.
Философията днес е продължение на науката и технологиите и до голяма степен определя цялостното им развитието и посока на развитие. Хората са амбивалентни в реалността – и добри и лоши, макар че това са само дефиниции измислени от хорато, за да означават това, което е полезно и добро за тях като физически обекти и съответно – опасно и вредно.
Реалността е неперсонална, а хората трябва да бъдат нерелигиозни(non-religious) твърди натуралисти с щипки егоизъм и много техноутопизъм, сциентизъм, физикализъм, утопизъм, трансхуманизъм, критичност/скептицизъм и да премахнат повечето отвлечен рационализъм и превъзнесен като бог атеизъм от съзнанията си, за да прогресираме. Без действия, тежка интелектуална и физическа работа, силно образование, развиващи се и силно застъпени наука, технологии, философия, икономика и изкуства(вкл. литература) прогрес няма откъде да дойде, а затова трябват поддържани от масите велики умове, които да изобретят велики визии и да реализират нови еволюционно-революционни върхове в науката, технологиите, филисофията, икономиката, изкуствата и да променят изцяло начина на мислене и действия и методите за това у/на всички живи хора и да променят световното общество завинаги! The best way to predict the future is to invent it(now). А тези велики умове се крият у всеки човек на земята, просто този безграничен потенциал трябва да се насочи към изпълнението на велики цели в полза и помощ на всички живи същества и обогатяващи и подобряващи самата природа!
Sah War
събота, август 15, 2009 в 13:58
Човече, ти си написал цяла дисертация! Благодаря за обширния и интересен коментар!
неделя, август 16, 2009 в 17:17
Благодаря, макар че както забелязваш мислите ми са леко хаотично изложени. Радвам се, че намираш коментара ми за интересен и провокиращ мислене – това беше идеята при писането му.
Eдна молба – няма да е зле ако поправиш някои правописни грешки и пропуснатите съюзи в коментарите, за да е по-пригледно и удобно за четене.
И продължавай да блогваш, БГ блогосферата се развива добре благодарение на блогъри като теб.