Когато си седиш кротичко вкъщи и си пишеш в блога, единствената простия, с която се сблъскваш, са хейтърските коментари на шепа фанатици, които те наричат ту „чичара“, ту „педераст“, ту „комунист“. (Интересно – може ли човек да е и трите едновременно?) Малко те жегва „под лъжичката“ от непредизвиканата злоба, но с течение на времето постепенно се научаваш да ги игнорираш и просто да ги изтриваш.
Когато излезеш навън, обаче, се сблъскваш с истинския живот и там се появява една съвсем различна опасност – да бъдеш убит от поредния луд шофьор или пък ти неволно да убиеш поредния заспал пешеходец. Както каза Б.Б. (в единственото телевизионно предаване, в което се появи обръснат – „Това го знае всяко хлапе“): „Излезте на улицата и ще видите истинския българин„.
Отварям една тема с идеята да стане постоянна рубрика – Простотията по улиците – в която бих искал да поразсъждаваме над това защо сме такива зверове ние българите, какви комплекси избиваме (заедно с хората, които газим), защо другите народи са по-толерантни и какво може да се направи, за да станем малко по-човечни.
Темата е много трудна, защото усещам много натрупана злоба у всички и се опасявам, че и моя блог може да се превърне в кошче за душевни отпадъци. Не искам да се оплаквам като повечето българи, че държавата нищо не прави, защото смятам, че причината е в самите нас – ние сме лошите и промяната трябва да започне от самите нас. Как – не знам. Затова пиша – за да потърся и предизвикам вашето мнение.
Вчера ми се случи една случка, която ми изправи косата и отново ме хвърли в размисъл за старците-самоубийци по улиците. С тези хора се сблъсках за първи път още на учебните курсове, когато само на 18 години и все още без книжка и никакъв опит се натресох (образно казано) на една бабичка, която не само пресичаше голямо кръстовище на червен светофар, ами има наглостта да спре насред пътя, да размаха бастуна и да почне да сипе проклятия върху младите хора, дето не виждаме къде караме и не отдаваме предимство на старите.
Аз си бях глътнал граматиката от притеснение в онзи момент, защото едва бях успял да удържа стария учебен москвич, но пък за сметка на това инструкторът ми – с тежък снощен махмурлук – излезе от колата и отговори на бабичката с колоритен порой от кръчмарски псувни, който я принуди да се махне от пътя и да премахне опасността от нови премеждия на това кръстовище.
Чудя се защо го правят. Дали е в резултат на някакво старческо слабоумие или пък е някакво криворазбрано чувство за право, стоящо над закона (в случая този за движение по пътищата)? Изглежда има нещо друго, както показа вчерашната ми случка.
Навлизам аз в един широк булевард в Люлин и започвам да ускорявам, защото отстрани има мантинела, а пътят беше почистен, така че (теоретично) нямаше никаква опасност. В този момент, някъде по средата на пътя, един дядо с бастун и няколко торби прескача мантинелата отстрани и тръгва да пресича булеварда, въпреки колоната от автомобили, която се движи срещу него, начело с мен.
Започнах да му бибиткам, за да го предупредя да не пресича, но усетих, че това няма да го спре и започнах да намалявам скоростта. Въпреки, че пътят беше добре почистен, спирането в зимни условия винаги крие опасност. За щастие успях да спра на метър пред него, но това ни най-малко не го разтревожи. Скочих върху клаксона, опитвайки се да го напсувам по този „мелодичен“ начин, но той само извърна глава в противоположната посока и отмина.
Значи не беше глух. Чу клаксоните (не бях само аз притеснен, че мога да убия) и въпреки това не само не си направи труда да ни погледне и да спре, а извърна очи от налитащите коли и пресече без да ни удостои дори с поглед. Според мен го беше срам. Но наглостта му, все пак надделя.
И отново се чудя защо го направи. Понякога децата се правят на оригинални и излизат рисковано на улицата. Но при тях това е разбираемо – имат огромни запаси енергия, които трябва някак си да изразходят. Не че улицата е най-подходящото място, но на лудите глави няма как да им го обясниш. От друга страна, децата добре осъзнават риска и, въпреки че са малки и често правят нарушения, пресичат с повишено внимание.
Старците, обаче, са загадка за мен. Не може да ходи, но прескача мантинели. Не може да вижда добре, но за сметка на това изобщо не се оглежда, а се хвърля право срещу ускоряваща колона от коли.
Дали не е някакъв подсъзнателен опит за самоубийство? Или самоубийствен опит да накаже „невъзпитаните“ шофьори, принуждавайки ги да го убият неволно? Не го разбирам това поведение. Но когато шофирам, се страхувам много повече от налитащи пред колата ми старци, отколкото от другите участници в движението.
Чудя се, когато остарея, дали и аз ще се държа така?
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
направо си е опит за самоубийство, мен ако питаш
Просто знаят че ще спрем. Добре де, в 0.01% от случаите някой шофьор не успява, но житейската философия на старците, особено отношението им към смъртта, е съвсееееем различна.
Аз съм шофьор от почти деветнадесет години, с над милион километра, всичките в страната. Не карам пил, не минавам дори на жълто и въобще спазвам Закона във всичките му малки(или както някои биха ги нарекли – „дребнави“) точки и подточки.
Защото мисля, че нямам право да изисквам от хората нещо, което аз не им давам.
Точнопо тази причина съм пословичен сред приятелите си с неконтролируемия гняв към всички нарушители на пътя. Особено към пешеходците такива. Просто загубвам напълно доброто си възпитание и също като твоят инструктор „им обяснявам“ колко е нездравословно за тях, за майка им и за някои конкретни части от леля им, да нарушават Закона по този начин.
Ето защо, за да запазим добрия тон, аз ще избягвам да коментирам в новосъздадената рубрика. Само ще чета. 🙂
Pingback: Пещерата на неандерталеца » Blog Archive » Виновни сме
Ех, Майк… Живея в непосредствена близост до „Цариградско шосе“ и съм се нагледала на такива зверски катастрофи… На една баба главата й я търсиха в радиус от 20 метра… Решила да пресича и то къде – точно НАД подлеза на „Латинка“. Не знам повече ли енергия се изразходва, ако слизаш по стъпала, отколкото ако претичаш през пратно и прескочиш мантинела… И аз не мога да го разбера, честно. Тук оставям настрана въпроса за шофьорите – каубои и камикадзета, тъй като темата ти е за пешеходци – самоубийци. Само че днес едва издрапах 3-4 кръгчета из квартала (Гео Милев и Редута) и положението е просто адово – малките улици не са почистени, неправомерно паркиралите не са вдигнати, по улиците са коловози от лед и киша, оставяш си скоростнате кутия или картера, според късмета – а къде да вървят хората? Вървят по платната. Където има тротоар – той или не е почистен, или е зает от паркирали коли. Какво да ги правиш – и пенсерите трябва да идат до магазина. Но за случаите, в които има достъпни подлези, или пък на 10 метра има светофар с пешеходна пътека, ама те предпочитат да ти се метнат изневиделица на капака – прав си…
Днес двама ухилени идиоти висяха на средата на Цариградско на 100-150 метра от подлеза. За щастие не тръгнаха да пресичат пред мен.
Като бивш служител на БАН аз още преди промените узнах, че българите са генетично увредени хора (от безконечните етнически кръвосмешения), които не притежават ген за интелигентност.
Научната истина е тази: коефициентът на интелигентност при средностатистическия българин е вече с цели 36 пункта под коефициента за интелигентност на средностатистическия европеец.
Аме, дайте да теглим на старците по една майна и да си стоят по къщите.
@Апостол – какво разбирате под термина „етническо кръвосмешение“? И какви са тез глупости за ген за интелигентност? Ако това са ми „аргументите“, аз на ваше място не бих споменавала, че съм работила в БАН.
@kanew – не става въпрос да си седят пенсионерите вкъщи, ами да пресичат където трябва.
И да речем както Веселин казва, ако е на 100 метра от подлеза, да речем има някакво оправдание, макар че не съм съгласен, много пъти съм виждал старец, който като върви се спъва, да прескача мантинелата точно ВЪРХУ подлеза. А и времето, и усилията, които ще му струва слизането в подлеза са много по-малки от едно такова рисковано пресичане.
С голямо съжаление, или не чак толкова вече, мога единствено да коментирам , че възрастните хора злоупотребяват очевадно, грубо и нахално с положението си на “ бедни, болни, самотни и безпомощни“. Имах един подобен случай. Всички шефери чакаме да си светне зеленото и точно в момента в който светва червено за пешеходците, една баба тръгва. Но баавно, бааавно, като се виждаше, че може и да върви по-бързо. Зеленото за колите вече свети , отзад ми бибиткат, аз нервнича, нервнича, най-накрая не издържам и извиквам над спуснатото стъкло- Госпожоооо, тук не е парк за разходкааааа. Ще спестя репликите на бабата към моята особа. Не бяха твърде добронамерени. И така:)
Абе, со кротеце требе някак си, со благо. 🙂
Bozho, скоро ще излезе статистиката за загиналите в ПТП за 2008. Тогава ще видим колко пенсионера , деца и хора от 18 до 60 со загинали. Когато пукне пролетта, седни да пиеш една бира в заведение от което се вижда Цариградско шосе. Наблюдавай с каква скорост се движат колите. Имам книжка от 52 години, посетил съм много страни, но такава слаба култура на автодвижение като в България няма, май, никъде по света.
Майк Рам? „Со кротце, со благо, со малко кютек“. Това си искал да споменеш вероятно:)))
@kanew: Опитваш се да противопоставяш шофьорите на пешеходците, което е неправилно. законът за движение по пътищата важи за всички и ако някой не го спазва, той трябва да бъде наказан, независимо от това дали е шофьор или е пешеходец и без значение дали е млад или стар.
Няма никакво оправдание за възрастни хора, които пресичат на червен светофар, например. Това, че е възрастен не му дава право да пренебрегва закона и заради него други хора да страдат.
След турските тирове, на магистралата най-мразя дядовците с жигулите без огледала … Това в кръга на майтапа, въпреки, че е истина.
Майк – подкрепям те с две ръце за инициативата и рубриката, въпреки, че ако ми позволиш отметка : не съм сигурен, че само у нас е такова положението на пътя. Конкретно. Мога да посоча две съседни страни където положението е десетократно по-страшно, просто там няма същата медиина истерия. И не вярвам, че друг освен нас, прави България да изглежда толкова безнадежно черна, и именно затова те подкрепям 🙂
Благодаря, Perrot!
Не искам да оправдавам възрастните хора в България, защото те са виновни за многото „Ура!“, което са викали, докато някой с хирургическа точност и умишлено е превръшал страната ни в клоака. Но все пак това са нашите майки и бащи, баби и дядовци. Може би трябва да се опитаме да разберем тези намръщени старчета, защото при този живот който водим няма никаква гаранция, че някой ден ще сме по-добри от тях.
В днешни дни светът се развива мълниеносно. Понякога и за нас самите е трудно да се движим в този лудешки бяг. Как ли се чувстват днешните старци в тази динамика. Обезумяват защото не могат да преработят цялата информация от ежедневието. Чувстват се несигурни и непълноценни. Единственото нещо което ги крепи е да се придържат към познатото. Всичко друго е непонятно за тях. По тази причина гласуват за БСП и гледат само Канал 1. Тези хора никога няма да се адаптират към тази среда. А това, че пресичат през Цариградско шосе е проява на бунт и омраза към новото време и към „младите, които развалят всичко в днешни дни…“ Сигурно е ужасно да си аутсайдер…!?
@Каменояд – стига с тези обобщения. Въбоще не всички възрастни хора гласуват за БСП и ако са викали „Ура“ е било, защото парт.секса си е записвал в тефтерчето кой не вика. Тая история за „червените бабички“ е поредният успешен ход за разделяне на нацията и за възбуждане на омраза между отделните и слоеве.
А и колко млади хора познавам, които гласуват за БСП – може и повече да са, отколкото пенсионери.
@bozho – А ти сега пък спри да фрагментираш нещата. В Чехия също са записвали в тефтерчето, но това не е попречило да има Пражка Пролет. Поне са опитали…
@Каменояд, тук говорим за възрастни хора, които пресичат улиците неправилно, създавайки опасни ситуации. Няма БСП, няма Пражка пролет. Зарежи тези политически лозунги, ако искаш да коментираш в този блог.
Хора, много усложнихте нещата – червени бабички, аутсайдери… Помислете как разсъждават тези хора – до подлеза е далеко, пък и краката ги болят да слизат и да се качват, вчера са успели да пресекат така улицата, що да не пробват и днеска… Ама като почнат да слага билбордове с размазани старци, както слагат размазани коли…
Старите хора са понесли толкова огорчение и обида в България, толкова потъпкване на достойнството им, дори на елементарно битово ниво – да нямат пари ново бельо да си вземат или да си платят тока, и т.н., че тази обида се натрупва и избухва в разни безумни ситуации, като вид бунт, опит да им се чуе гласът. Крясъци и лекции в трамваите, грубости по опашки, бутане по рейсовете, дори когато има място… Сякаш и пресичането по този начин е опит да докаже нещо, писък „ти мен ще ме уважаваш, чуваш ли!!!!“ Толкова болка, която е изкривила възприятията им и те не мислят за опасността, която създават на пътя за себе си и за другите.
И трябва да им признаем, че не са всички такива, както и не всички млади са в един кюп. Но в случая темата ти е точно за един тип хора и имаме предвид само тях. Надявам се да не се разбере погрешно и да не вземе някой от свестните пенсионери да се обиди на статията и дискусията 🙂
Аз съм се отказал от опитите да ги разгадавам старците, които изскачат пред автомобила. Не им се сърдя вече, просто гледам да внимавам.
Интересното за мен, е че са ми изскачали само старци, никога деца. Дали само моя опит е такъв? Децата май вече не ги оставят да се мотаят по улиците, както го правехме ние навремето. Аз все още помня, в предучилищната, как ни прати другарката 2 хлапета до съседния блок при лекарката (бях си разкървавил пръстите), и ние нарочно, поред, изскочихме пред едни коли, заради тръпката.
Изтръпвам за тази другарка сега, като си помисля какво щеше да и е, ако се беше случило нещо.