Голямата… простотия

Поредният голям вой се надигна вчера в националното ни уеб пространство покрай конкурса „Голямото четене„, организиран от БНТ. Националната телевизия не си взе поука от великата простотия с конкурса за най-велик българин, в който Левски бе сравняван със Стоичков, цар Калоян със Слави Трифонов, а Бойко Борисов с Лили Иванова, и за втори път организира същата безумна кампания, в която българинът с SMS-и трябваше да определи коя е любимата му книга.

Народната Ентелегенция пък опищя ефира като разбра, че на първо място се е класирал най-консервативния роман от последните сто и кусур години – „Под игото“ на дядо Вазов. Казвам „консервативен“, защото е задължително четиво в училище от незапомнени времена, както и подгласниците му в първата половина на класацията.

Не разбирам само защо се вдигна такава голяма врява. Вие да не би да падате от Марс? Ами не гледате ли новините през последните месеци, не четете ли вестници и интернет? Какво има да ви учудва? За мен има две възможни обяснения и те са прости и разбираеми.

Първо, възможно е отново да има SMS конспирация. Как така никой не се сети за това? Видяхме какво стана с конкурса на Евровизия (избраха човека-вълк), видяхме какво стана с конкурса Мис България (избраха човека-крокодил). Сега избраха човека-учебник. В училище пък ни учеха, че Вазов бил човека-дъб, защото бил баща на българската литература (сещате се какво е правил с майка й) и всички български писатели били като малки жълъдчета в сравнение с него.

Аз така и не разбрах кой би платил пари за закупуването на съответните предплатени карти и ангажирането на агенти по изпращането на безумно количество SMS-и, и какъв е неговия бизнес интерес от класирането на въпросните човеци във въпросните класации, но явно е възможно да се извърши технически, а у нас хора със съответните пари има. Остава само да се намери обяснение за мотивацията, но и това би могло да стане.

Може пък цялата дандания наистина да е била поръчкова разработка на Министерството на образованието, за да „докаже“, че избраните задължителни книги за изучаване в училищата, са и любимите книги на българския народ. Хитро, ама плоско – веднага ги разконспирирахме.

По-интересно и още по-тривиално е второто възможно обяснение. Ами българинът просто не чете романи. Той чете само вестници, защото там в новинарските страници се разказват много интересни неща – кой войник изнасилили бабичка и й взел 15 лева, кой ученик утрепал другарчето си, само за да покаже, че е по-як, кой политик направил далавера за милиони и кой „бизнесмен“ бил застрелян посред бял ден на софийските улици. В спортните страници пък има безценна информация за резултатите от вчерашните мачове.

Това са важните неща в живота, а не някакви си малки принцове и мускетари, дето все още никой не може да изясни колко са точно на брой.  Право е казал българският народ:

Като си мускетар и мъж на честта, къде са ти кинтите?

Затова и на въпроса „Защо българинът не е гласувал за Булгаков или за Стайнбек?“ отговорът е много прост: защото не ги е чел. „Под игото“, „Тютюн“ и „Железният светилник“ са сред малкото книги, които нашият сънародник е чел, при това по принуда, просто защото са го изпитвали върху тях в училище. Ако имаше начин да мине метър и тях не би прочел.

Затова е по-добре да не се правят такива конкурси, защото веднага лъсва тоталната ни простотия – както на организаторите, така и на участниците. Като не умеем да четем, по-добре да не се хвалим с писателите си.

Това, което сериозно ме притеснява, е, че в областта на литературата може би ни чакат поне още „Сто години сРамота“…

---

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.