Калиакра Рок Фест 2009. Ден трети – Dream Theater

Тодор Христов, Белчо Христов и Майк Рам на концерта на Dream Theater в Каварна

Концертът на Dream Theater беше изначалната мотивация да тръгна за Каварна въобще. Те ми бяха любима група още преди повече от 10 години, когато за тяхното съществуване знаехме една шепа хора. Тогава музиката им беше малко по-мелодична и по-лесна за смилане и албуми като „Images  and Words“ и „Awake“ бяха емблематични за тяхното изкуство. Последните им няколко албума започнаха да звучат все по-твърдо, което изисква повече внимание и старание, за да ги харесаш. Това бе и причината, поради която отидох на концерта с леко скептичното очакване, че може и да не ми хареса. Колко бях сбъркал!

Още предварително знаех, че Тодор Христов – популярен блогър и мой приятел – е голям техен фен и ще бъде на концерта, и бях много радостен да се видим там, а също и да се запозная на живо с неговия брат Белчо. Заедно изпитахме неописуемо удоволствие от музикалната вакханалия, на която бяхме свидетели тази вечер.

(снимка Metal Katehizis)

Подгряващата група, Cynic, ми беше напълно непозната, но ме изненада добре. Интелектуална и задълбочена музика, която с удоволствие бих слушал и вкъщи. За съжаление, сценичното поведение малко им куцаше. Певецът (той и соло китарист) гледаше постоянно надолу към китарата си и рядко ни удостояваше с поглед. Гласецът му беше доста слаб и даже на моменти не се чуваше. Предполагам, че той е „главният художествен ръководител“ на групата, иначе отдавна да са си взели по-добър вокалист, който да пее по-силно и да забавлява публиката по-добре. Ритъм секцията определено показа класа – и барабанистът, и басистът демонстрираха завидни умения, а и направиха по-атрактивно изпълнение от колегите си с китарите.

Cynic бяха изключително добро попадение като подгряваща група, защото стилът им определено се хареса на публиката и успяха да вдигнат градуса на напрежението преди излизането на Големите Свирачи.

(снимка Metal Katehizis)

„Театралите“ забиха много здраво още от самото начало и не си дадоха почивка нито за миг в продължение на половин час. Във въздуха се вихреха невероятни звуци, а жестокият грохот на барабаните на Mike Portnoy разбиваше всяка частица от нашите тела. Толкова беше хубаво, че чак ми стана страшно.

Признавам си, че не се бях подготвил както трябва за този концерт и не бях слушал предварително тяхната музика, за да се настроя на правилната вълна. Въпреки това, изпълнението така ме грабна и разтърси, че после дълго време се чудех на кой свят съм. Наистина, не всеки би могъл да го издържи, но излъчването на тези хора е толкова силно, че ти неусетно се потапяш в музиката и я усещаш как започва да пулсира във вените ти. Невероятно!

(снимка Metal Katehizis)

Публиката също беше фантастична! Възторжени и вдъхновени, феновете, викаха, пяха и ръкопляскаха, искаха още и още, и още.  И го получаваха. Гледката на тази огромна тълпа, изпълнена със щастие от срещата с любимата си група, беше просто опияняваща. Във въздуха витаеше някаква магия, която ни изпълваше всички.

Преди 7 години бях на концерта на Dream Theater в София и той също беше много добър, но онова, което видяхме в последната вечер на Калиакра Рок Фест беше неописуемо! Не само групата става все по-добра, но и публиката беше изключително всеотдайна, което допринесе за цялостното удоволствие от шоуто. Безспорно, организаторите уцелиха десятката и изпълнението на Dream Theater се превърна в перфектния завършек на един чудесен празник, за което искрено им благодаря. Надявам да не се налага да чакаме още 7 години до следващото им идване.

Тодор Христов и Майк Рам след концерта на Dream TheaterКато цяло, фестивалът беше много добър. Стройна организация, чудесно осветление и перфектен звук. Получихме удоволствие от висока класа, каквото наистина заслужаваме. Ние с моето семейство успяхме да си направим кратка почивка, даже бяхме и няколко пъти на плаж. Попътувахме доста, но всички останаха доволни. Пътешествието в света на рока завърши, но беше красиво и вече мислим за следващото.

Вижте още репортажи от невероятното събитие:


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Калиакра Рок Фест 2009, Музика и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Калиакра Рок Фест 2009. Ден трети – Dream Theater

  1. mindbolt каза:

    Другите се бяхме подготвили добре за тиатър. Изпуснал си да отразиш още една забележителност на „калиакра рок фест“ – mindbolt лъхащ на кебапчета и бира! 🙂

  2. Жесток концерт – още съм под впечатление на Dream Theater и ще се радвам много, ако пак дойдат у нас, скоро (не след 7 години)!

    Къде ще бъде следващото рок-пътуване? 🙂

  3. Майк Рам каза:

    mindbolt, срещата с теб беше голяма изненада за мен! Не съм предполагал, че някой може да ме разпознае в онази тълпа и да ме спре, за да сподели впечатленията си от концерта. Много се радвам, че се видяхме! Дано да имаме още хубави поводи за срещи!

  4. engy каза:

    поздравления за написаното Майк:-)
    лично на мен много ми допадна и материалът тук – http://pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=3526
    който момчетата от про-рок набраха на следващата сутрин, докато пиехме кафетата))

    надявам се утре да направя малко клипове от Сантана, а Ози да качи вълнуващ репортаж от предстоящото събитие:-)

  5. nname.org каза:

    мислех те за по-млад 🙂

  6. макар да не споделям напълно въодушевението ти от третия ден, наистина дрийм тиътър бяха незабравими, въпреки, че почти не ги слушам. пак бих отишла. на моите лични впечетления и любителски снимки може да хвърлите едно око тук http://garga-blog.com/multi/music/kavarna09-3/ (ден 3 и предишните две публикации сътоветно за първите два дни).

  7. Майк Рам каза:

    nname, че аз съм си млад! 🙂

Споделете вашето мнение!