Четиримата естествени врагове на човека. Част 4 – Старостта

Това е последната част от серията за четирите естествени врагове на човека, разказана от учителя дон Хуан, герой на на Карлос Кастанеда. Старостта е тема, която много ме вълнува напоследък. И тук не става въпрос за календарната възраст, а по-скоро за старостта в мисленето – онова, което ни кара да се отпуснем и да престанем да търсим тръпката от живота. Онова, което убива желанието ни за живот и ни превръща във вегетиращи тела, лишени от дух.

Прочетете цитата от книгата, а по-нататък ще пиша още по тази тема. Другите естествени врагове на човек, за които говори дон Хуан, са страхът, яснотата и силата.

Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.

Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

Можем ли наистина да постигнем победа над старостта? И как? Аз мисля, че може, но човек трябва винаги да търси творческата сила в себе си и да не спира да учи и да твори до края на живота си. Тогава може да си каже, че е живял пълноценно. Но нагласата, че това, с което се занимаваме, е някакво досадно задължение, от което ще се отървем един ден, след като се пенсионираме, вече е подготвила победата за старостта. Тази нагласа ни убива.

Щастлив е само онзи, който не чака пенсионирането, а работи заради творческия импулс вътре в себе си, за да даде още нещо на хората. Така си мисля аз и така тълкувам този цитат. Интересно ми е да разбера и какво мислите вие.

---

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.