Ние, блогърите, верно сме като малките деца – обичаме да говорим за себе си и все ни влече да се похвалим с нещо пред света, като с най-голям мерак се въвличаме във всякакви верижни игри тип лексикон.
Този път темата е малко по-сериозна: „Защо пишем в блога си?“ и понеже съм поканен в играта от двама души, които много ценя – Аспарух и Марио – реших, че няма за кога да отлагам повече и че вече е крайно време да споделя и своята история.
Началото беше тривиално – имах много мисли и идеи в главата си (предимно професионални), които исках да споделя с колегите си, но за съжаление, те не проявяваха особен интерес да ги чуят 
Тогава открих блоговете и видях, че никак не боли да споделиш публично в интернет онова, което те вълнува, а ако то е стойностно, все ще се намери и кой да го разбере и оцени. Първо бях активен читател и коментатор, преди да се престраша да започна и самият аз да пиша.
Моят първи блог беше на английски и естествено започнах да пиша по темата, която ме вълнуваше тогава професионално – управлението на проекти. В последствие темата прерасна в самостоятелен блог, а оригиналният блог премина на собствен домейн и придоби по-личен характер.
С течение на времето открих, че има и много други неща, които имам нужда да споделя с хората и че общуването с тях ме обогатява духовно – нещо, което силно ми липсваше в затворената професионална среда, в която живеех дотогава. Това роди блога Спри и помисли!, както и този – The Man On The Silver Mountain.
Жаждата за общуване с интересни и душевно богати хора ме амбицира да бъда активен в писането и споделянето в социалните мрежи и в резултат постигнах някаква относителна популярност, за която даже и не съм мечтал. Отделно, поддържането на тематични блогове демонстрира открито моите професионални позиции и опит, което пък ми спечели и повече бизнес възможности.
Какво е за мен блогването, ли? Едно огромно богатство. Извор на вдъхновение и на щастие. Наркотик. Една сбъдната мечта.
Чувството на удовлетворение, което изпитвам, когато седна с лаптопа в скута и отворя страниците на някой от своите блогове, е несравнимо! Едновременно пречистващо и вдъхновяващо. Пожелавам на всеки да изпита такава емоция!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
сряда, октомври 28, 2009 в 15:20
Пожелавам ти още по-голямо удовлетворение и щастие, още повече професионални успехи и огромна популярност
сряда, октомври 28, 2009 в 16:06
Благодаря! Надявам се да съм достатъчно добър, за да ги заслужа.
сряда, октомври 28, 2009 в 19:34
„Ако това, което те вълнува е стойностно, все някой ще го разбере и оцени“?
А как се определя стойността? На база търсене и предлагане (както правят поддръжниците на пазара)? Или на база на същността (както правят т.н. есенциалисти)? А ако е второто, то как се измерва стойността – на база на времето отделено за блогиране? Или на opportunity cost на същото това време? Или на произведението от двете?
Ако е на база предлагане, колкото по-малко пише човек, толкова по-ценно е написаното. А ако е на база търсене, то блоговете на тема чалга (ако има такива)или футбол би трябвало да са най-ценени.
А ако някой те разбере, но не те оцени (защото е по-сложен от теб)? А ако те оцени, но не те разбере (защото ти си по-сложен от него)?
сряда, октомври 28, 2009 в 23:08
Ами успешно съумяваш да следим по няколко твои блога, така че явно си
четвъртък, октомври 29, 2009 в 02:32
Иван, стойността я определя всеки читател за себе си. Няма нужда от сложни философии – ако това, което пиша в блога не е стойностно за никого – няма да имам читатели.
петък, октомври 30, 2009 в 18:09
Съвсем вярно.
петък, октомври 30, 2009 в 20:04
Все така продължавай, Майк. Читателския интерес определя успеха ти, така че …….
събота, октомври 31, 2009 в 19:28
На база душевен контакт се определя стойността, Иван.
Да има кой да се върне повторно при теб.
Майк в това отношение е богат човек…
неделя, ноември 1, 2009 в 10:59
Радвам се,че пишеш-за мен е удоволствие да чета не само това,което пишеш ти,а и коментарите към него.Повече гледни точки-по-разширен кръгозор,по-близо до истината.
неделя, ноември 1, 2009 в 11:58
Майк, ти имаш дари да пишеш и общуваш – продължавай все така! Това, което е особено ценно в твоя блог за мен е, че отделяш внимание на малките, но важни неща, които правят живота ни богат.