Човекът и неговата сянка
от Паулу Коелю
Преди много години живял човек, който бил способен да обикне и да прости на всеки човек, когото срещнел. Заради това, Бог му изпратил ангел да поговори с него.
– Бог ме помоли да дойда и да ти кажа, че Той иска да те възнагради за твоята доброта – казал ангелът. – Можеш да имаш всяко нещо, което си пожелаеш, като дар от него. Искаш ли да имаш способността да лекуваш?
– Категорично не – казал човекът. – Предпочитам Бог да избира онези, които да бъдат излекувани.
– А какво ще кажеш да поведеш грешниците обратно по пътя към Истината?
– Това е работа за ангели като теб. Не искам да бъда почитан от никого или да случа като пример за подражание.
– Виж, не мога да се върна обратно на Небето без да съм ти подарил някакво чудо. Ако ти не си избереш, аз ще избера вместо теб.
Човекът се замислил за за момент и казал:
– Добре, бих искал да мога да правя добро, но никой да не го забелязва, даже и самият аз, за да не се изкуша от суетата.
Тогава ангелът направил така, че сянката на човека да притежава силата на изцелението, но само когато слънцето свети в лицето му. Така, откъдето и да минел, болните се изцелявали, земята разцъфтявала плодородна, а тъжните хора преоткривали щастието.
Човекът бродил по земята в продължение на много години, несъзнаващ чудесата, които правел, защото когато гледал към слънцето, сянката му била винаги зад него. Така той можел да живее и да умре без да осъзнава собствената си святост.
***
Понякога ми се иска да съм точно такъв човек…
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
На всеки би му се искало да е такъв човек…
Вероятно е възможно…Нали всики ходи по улиците придружаван от собствената си сянка…Успешен ден:)
Много хубава притча 🙂 Благодаря ти!
Аз мисля, че когато искаш да направиш добро, винаги ти се показва най-добрата възможност да помогнеш на този, който има най-много нужда. Стига да можеш да гледаш и към другите, не само себе си, защото всеки е значим 🙂
Благодаря ти Майк!Трогателно пише Паулу. Сутринта се сабудих с такава мисъл за доброто, а ти я сякаш прочете. Препратих я на моята Доли. Сякаш точно това исках да и кажа. Представи си каква думичка вълшебна си имаме в българския – сякаш! Има в нея нещо…..чуство, интуиция, усещане …..незнам, но е хубава!
Благодаря ти Майк за хубавата притча. По принцип не съм от най-големите фенове на Коелю, но всъщност значението й е доста важно, може би повече отколкото предполагаме.
Да това е точно така, но ние не го знаеме.Мисля,че не е необходимо да го знаеме.Има Господ и той си знае работата. Това е живота и затова е хубав.
Да, ето това е Коелю. Винаги има скрита истина във всяко нещо, разказано от него, въпросът е само човек да го открие за себе си. Иначе красотата на езика му и топлотата на думите никой не може да му ги отрече, но на пръв поглед зад типично женските писания има много мъдрост, а тя е предназначена за всички … Важното е да я намираме и то не само в притчите му, но и вътре в нас …
Мисълта е магия, думите са магия.Когато да са изпълнени с любов и доброта те творят чудесата, затова трябва да внимаваме какво миклим и какво изричаме.Не напразно е казано – внимавай какво си пожелаваш…
А защо мислиш,че не си такъв човек?Дали защото не виждаш всички следствия от твоите мисли,думи и действия?Мисля,че това не ти и трябва,защото суетата провокира.Мотива е важен,той е в основата.
Можем да бъдем – ако гледаме право в Слънцето.
Благодаря, Майк за тази притча с много поуки в нея.
Благодаря…..Наистина е прекрасно човек да прави добро ,без да знае…