Blog Challenge: Луди, луди баби (Annie’s Point)

Моят приятел Пламен Петров обяви в своя блог едно любопитно блог-предизвикателство: да напишем публикация по предварително зададено заглавие. С голям напън успях да се класирам за участие, тъй като местата са ограничени, а наградата (естествено!) е блогърска слава 🙂

Понеже тези дни съм зает, а и го раздавам хитрец, изчаках всички участници да напишат своите материали, прочетох ги, мислих много и се включвам последен с нещо изцяло по-различно като стил. Някои писаха разкази, други спомени от детството, а аз ще ви разкажа за един филм.

Куриозното е, че в момента, в който заявих желание за участие в този „конкурс“, нямах никаква идея какво да пиша за лудите бабички, но веднага след това попаднах на филма „Annie’s Point„, който ми даде чудесен материал за този пост.

Филмът разказва за едно пътуване, в което много хора откриват себе си, благодарение на упоритостта и жизнеността на една възрастна жена. Бабичката Ани (страхотно изиграна от Betty White) тръгва на дълго пътешествие из страната, за да разпръсне праха на наскоро починалия си съпруг от тяхното любимо място на младини по повод 50-годишнината от тяхната сватба, като успява да убеди и младата си внучка Ела да я придружи в това опасно начинание. Казвам „опасно“, защото се оказва, че бабата има спешна нужда от операция по поставяне на сърдечен байпас, което наистина поставя живота й на карта.

Тя, обаче, се оказва доста смела и безотговорна, но за сметка на това жизнена и креативна старица, която не само че няма никакво намерение да умира, но и все още е изпълнена с невероятното желание да изстиска всичкото възможно удоволствие от този живот.

Тя, за която всички се притесняват, че може всеки момент да умре, показва на сина си, който след загубата на жена си и наследяването на фирмената компания се е превърнал в отшелник-работохолик, че в живота има и други ценности освен работата и подмазването на капризни и неблагодарни клиенти.

Тя води внучката си по кръчми и кънтри-клубове, за да я накара да разкрие таланта си на певица – нещо от което момичето постоянно се срамуваше. Бабичката сама започна да пее в една кръчма, с което принуди девойката да се престраши, заявявайки „ако пея аз излагането ще е по-малко“. Вместо това, обаче, девойката си спечели почитатели, което малко по малко започна да изгражда нейното самочувствие и самоувереност, които ужасно много и липсваха.

Дори успя да убеди внучката да отидат да се къпят голи в един частен басейн, което девойката коментира така: „Не ме е толкова срам да се къпя гола, колкото, че се къпя с баба си„. 🙂 Там пък бяха арестувани по подаден от собственика сигнал и бяха затворени в полицейския участък. Разбира се, това по никакъв начин не смути изобретателната бабичка, която успя с плосък номер да надхитри охраняващия ги полицай и да избягат от затвора. Полицаят, от своя страна нямаше никакво намерение да ги преследва, за да не се изложи, че така евтино се е подлъгал да ги изпусне.

Филмът не е нито особено драматичен, нито особено оригинален (все пак е продукция на Hallmark), но пък е изключително забавен и вдъхновяващ. Да видиш една 70-годишна бабичка толкова целеустремена и кипяща от енергия, толкова освободена от задръжки и влюбена в живота, с което успява да изтръгне много по-младите си наследници от зомбиращия транс, в който бяха изпаднали и да ги върне обратно към живия живот, е невероятно зареждащо и мотивиращо.

Във филма на няколко пъти имаше епизоди, в които бабата заспиваше и не помръдваше, и изглеждаше умряла. На фона на постоянните коментари за нестабилното й здраве и напомнянията да си пие хапчетата, зрителят постоянно очаква в някоя от тези мелодраматични сцени бабата да почине спокойно в съня си. Но не би! Тя се оказва ужасно упорита и всеки път отправяше хаплива забележка към този, който я събуждаше: „Да не мислиш, че съм дошла чак дотук, за да умра! Нямам намерение да умирам!“

Възхищавам се на такива хора. Независимо, че Ани беше героиня от непретенциозен филм, тя е точно моят модел за подражание. Искам да имам такива жизнени сили и духовна енергия, че нито за миг да не се отказвам от благодатта на живота и никога да не се отричам от удоволствията, които той предлага, заради възрастта си. Искам да мога да живея на пълни обороти до последния си миг и да не съжалявам никога за неща, които не съм направил, защото ме е било срам. Животът ни се дава само веднъж и не можем да спестяваме „за друг път“. Тъжното е, че докато сме млади страдаме много повече от всякакви глупави скрупули и едва когато остареем ни хваща онази лудост, която ни връща отново към живота.

Нека не чакаме да станем луди бабички и дядовци, а да бъдем луди винаги!

Ако този пост ви е харесал или ви е впечатлил с нещо, или пък ако ви се е сторил тъп, за да имам шанс за успех в конкурса, драснете по един коментар тук и дайте един глас в Свежо и TopBlogLog. Благодаря!

---

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.