Във вторник, 22.06, по сигнал от Асоциация „Българска книга“ и няколко български издателства (които все още нямат достойнството да си поемат отговорността), ГДБОП атакува сайта Chitanka.info, арестува неговите собственици и конфискува един компютър под предлог, че това са видни престъпници, нарушаващи авторските права, а както всички знаем, това е най-големият проблем на България.
Тъпото в изявленията на всички официални медии беше, че обвиняваха Читанка в продажба на книги – нещо, което категорично не отговаря на истината. За сметка на това, Блогосферата този път направо се взриви. Една от най-силните статии бе „България: 451 градуса по Фаренхайт“ на Ники Русиновски в webcafe, която бе препечатвана в множество блогове и сайтове (са изричното разрешение на изданието).
На този сайт нямаше никаква престъпност – имаше хиляди, десетки хиляди КНИГИ! Повечето от тях не могат да се намерят никъде или са много трудни за откриване. Някои не са издавани от десетилетия! Имаше не само цели книги, но и отделни произведения – разкази, повести, есета… Сред тях имаше и такива, които бяха предоставени от самите им автори или преводачи – на полза роду. Иначе казано, Chitanka.info беше една библиотека. Една обикновена библиотека, само че онлайн.
Статия със същото заглавие написа и Григор Гачев. В нея той казва:
Тъжното е, че си имаме служба на МВР, която се занимава на практика единствено с обслужване на лобистки интереси. И че за обслужването им е готова да прекрачи закона.
Тъжното е, че си имаме “праводържатели”, които не се свенят да премахват каквото сметнат за конкуренция чрез купуване на служби в МВР, които да нарушат закона от тяхно име.
Много силна статия, озаглавена „Големият страх от читателите„ публикува Милена Цветкова. Ето няколко цитата от нея:
Авторското право е идеално право и затова – неунищожимо. […] И нещо много важно – знанието и информацията априори са безплатни! Платени стават, когато планетата е превзета от икономиката, пазара и парите. Това е истината за цялата ни писмена цивилизация.
***
Законът за авторското право и сродните му права разрешава свободното използване, възпроизвеждането на вече публикувани произведения и прякото или непрякото им размножаване по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма. А уеббазираната виртуална база с писмени произведения точно това прави. И нищо повече. Естествено, че всеки интернет сайт за онлайн четене или теглене на текстове е БИБЛИОТЕКА! А не книготърговска сергия.
***
Водещата причина за провеждане на полицейски акции срещу виртуални читални и библиотеки под натиска на меркантилни източници е прозрачна и отчайваща. А тя е недопустимо за ХХІ век непознаване на променения читател. […] Но дълбоката причина за блокирането на достъпа до четива е страхът от четящия и начетения човек. Изпълнителите на подобни акции изобщо не я осъзнават. Но те не са виновни. Изпълняват си дълга в поредния култ към правосъдието и сляпо принасят жертви пред идола на скъперниците и меркантилистите.
Елена Козарева, директор на издателска къща ЛИК направи жалък опит за защити неспособността на българските издателства да се адаптират към новото време, оплаквайки се, че сиренето било с пари и който искал да чете, трябвало да си плаща. (Интересно, ние блогърите как съществуваме, щом не ни плащат?) Манол пък написа отворено писмо до нея и всички нейни колеги, задавайки въпроса защо българските издателства не правят нищо, за да отговорят на нарастващия интерес на читателите към електронни издания. Мисля, че отговорът е ясен – абсолютна некадърност.
Темата продължи и на следващия ден – сряда, 23.06 – когато сайтът бе възроден на оригиналния домейн chitanka.gdbop.com, а Свилен направи тази оригинална илюстрация на ситуацията:
Николай Цолев лансира идеята, че у нас има книгоиздателска мафия, а Събина се опита да се противопостави на всички, защитавайки ограбваните издатели и писатели, но аргументите й звучат неубедително, а поведението на полицията просто няма как да бъде оправдано. Пламен Петров, направо го нарича Глупенхайт и отправя няколко сериозни предупреждения:
Да затваряш библиотеки е опасна игра. Много опасна…
Първо библиотеките ни ще преминат в нелегалност…
После и други неща…
И след това наистина може да стане страшно.
Той цитира и немския поет Хайнрих Хайне, който е казал: “Там, където изгарят книги, рано или късно ще започнат да изгарят и хора!”.
Алекс от „Аз чета“ се е опитал да направи едно добро обобщение на ситуацията със съвети към издателския бизнес у нас:
- Време е да променят мисленето и начина на работа, защото той не е съобразен с това, което искат новите им читатели.
- Младото поколение читатели не са техен враг, а техен дългосрочен партньор.
- Картелното насъскване срещу потребителите определено не е в полза на насъскващия.
- Разликата между онлайн библиотека и онлайн книжарница е от земята до небето и е време и да започнат работа по онлайн библиотеките си, като ги превърнат в инструмент за насърчаване на продажбите.
- Е-книгите са бъдещето на книгоиздаването (би трябвало да го знаят много добре) и ограничаването на тяхното развитие у нас означава самоубийство за сектора.
Христо Блажев казва: „Не можеш да ограничиш информацията, словото. Не можеш да спреш порива на човек към четене и знание„. Или, както е казал поетът: не се гаси туй, що не гасне!
Появиха се доста интересни и креативни идеи. Владо Георгиев направи кратък преглед на някои актуални закони и установи, че няма пречка да се създаде формално виртуално читалище и онлайн библиотеката да стане част от него.
Беше създадена и петиция (за съжаление, неадресирана към никого) против действията на ГДБОП и в защита на библиотеката „Читанка“ и нейните създатели. Всеки, който споделя тази позиция, може да я подпише.
В четвъртък бурята поутихна (всяко чудо за 3 дни), но се появиха още няколко статии, които предложиха добър, рационален анализ на положението с електронното четене със значително по-малко емоции.Комитата вещае скъпи последици за евтиния пиар, който българските книгоиздатели си направиха с помощта на властта и задава най-очевидния въпрос: Защо никой не мисли за пазарно решение – да даде на потребителите това, от което имат нужда? А именно – електронни книги. Отговорът изглежда е в следващия цитат:
И също така, забелязвам истински магарешки инат да не се допуснат библиотеки в Интернет, въпреки че по сегашния закон на библиотеките се разрешава да предоставят произведения „в печатен вид и по друг начин“, независимо колко некомерсиални. Стигнахме до там, пак да основаваме нелегални читалища и библиотеки и да се надлъгваме с „османлиите“.
И да вметна за сервилните и неграмотни медии, които безкритично папагалски повтарят глупостите на МВР за разбита „книжарница“. Срам не срам, аз научих разликата между библиотека и книжарница най-късно в първи клас.
Йордан Янков, в статията си „Домати срещу идеи„ отстоява варианта за внедряването на технологии за защита на цифровите продукти от копиране, които ще ги направи много по-евтини за купуване и много по-скъпи за хакване. Аз не съм съгласен с него. На практика, това предложение не променя съществено нещата и отново поставя издателя като неотменим посредник-монополист между автора и читателя. Ксероксът е аналогичен пример при хартиените копия – да снимаш една книга ще ти излезе почти толкова скъпо, колкото и да си я купиш, само че с много по-лошо качество. Затова днес се ксерографират само книги, които не могат да се намерят на пазара, или малки откъси, за които си струва снимането.
Диана Бойчева от БГ Книга АД (разпространители на електронни четци) твърди, че причината да няма електронни книги на нашия пазар били авторите, които не давали разрешение за издаване на електронни носители, защото нямало достатъчно добра технология за защита от копиране (DRM). Това е още едно изказване, демонстриращо погрешното мислене, приемайки, че авторите и читателите са врагове и едните трябва да бъдат защитавани от другите. Докато не се промени мисленето на хората, занимаващи се с интелектуални продукти, проблемите с пиратството винаги ще съществуват. Не може да смяташ клиента си за крадец и престъпник и първата ти работа да бъде как да се предпазиш от него. Напротив, трябва и авторите, и издателите да започнат да мислят в посока на това да създават истински фенове сред читателите си – хора, които да са влюбени в техните произведения и да са готови да платят всяка цена, за да ги имат. А това става, като първо им се даде възможност да го прочетат. Не първо да им искаш парите, а първо да им дадеш един стойностен продукт.
Завършвам обзора с още една статия на Христо Блажев, публикувана и във вестник „Сега“. В нея той оборва химерните твърдения на издателите за „престъпната дейност“ на сайта и за „милионите левове загуби“, които те са реализирали в резултат на това. Във вестника, между другото, можете да видите жалкия вой на някои видни издатели за пропуснатите милиони печалба, което си е елементарна манипулация, както и най-абсурдното твърдение, че именно виртуалните библиотеки са пречката за навлизането на електронните книги у нас!
Позволявам си да цитирам заключителните думи на Христо, чиято позиция споделям напълно:
Разпространението на книги в електронен вариант трябва да се регулира и узакони по един или друг начин. В целия свят милиони книги се дигитализират и предоставят за безплатен достъп, а ние си играем на стражари и апаши. Със западащо образование, неграмотни деца, които не са прочели и една книга в живота си, с хиляди хора, които не могат да си позволят да купуват книги, за тъга и нерядко със съмнително качество, това е възможност да се докоснат до света на книгите.
Ако свободата да четеш е пиратство, то тогава това пиратство ограмотява!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Pingback: Ако библиотеките бяха създадени днес… « Кътчето на Селин
Напълно съм съгласен със статията и също смятам че закона за авторски права е калпав и остарял.Всъщност от закона за авторски права печелят тлъстите „издатели“ а не автора.Интернет се оказва моста който пряко може да свърже автора с читателите и това нещо издателите прекрасно го осъзнават.Те са тези които се опитват да „защитят“ автора от „злите“ читатели.Защото ако не са необходими – изчезват.Те са търтеите на съвременната култура и нямат място в нея.Заради тях купуваме книги в пъти по-скъпи от реалната им стойност.Замислете се колко ли би струвала една книга ако автора я постави в сайта си за даунлоуд и всеки му плати лично /само тогава той ще получи пълното заплащане за труда си/.
И още: http://blogatstvo.com/other/personal/vuvuzela/
Pingback: optimiced | bg » За рицарите и книгите…
Интересно е да се вземе предвид и че Милена Цветкова е дълогодишен преподавател в катедра КНИГОИЗДАВАНЕ в Софийския университет и то преподава три от основните дисциплини – Съвременно световно книгоиздаване, Книгата като медия и Теория на четенето. Т.е. далеч не е някой далеч от бранша човек. 🙂
Великолепно обобщение на ситуацията! Възхитен съм и веднага те линквам!
Благодаря за споменаването на моето скромно мнение, но откъде решихте, че издателите непременно са монополисти и непременно са излишни? Въобще имате ли представа как една книга стига до читателите си? И най-вече – как авторите ще получават доход в епохата на електронните книги (която наближава)?
Г-н Янков, не виждам каква роля биха играли сегашните издатели в отношенията между автора и читателя, ако продуктът е цифров. А той ще стига до читателя с простичкия метод „Click here“. Авторите имат начин да получават доход и за целта ще трябва да поработят повече, но за това ще напиша своите виждания в отделна статия.
Напълно съм съгласен с Майк Рам – издателите (НЕ авторите) ще бъдат излишни съвсем скоро с навлизането на цифровите технологии, те много добре го знаят и затова според мен е цялата дандания и насъскването на ГДБОП срещу „читанка“.
Pingback: http://chitanka.info – 451 градуса по ГДБОП! « Hristo Stankov’s Piece of Mind
Ето и моето мнение по въпроса:
http://paveldobrev2.blog.bg/izkustvo/2010/06/24/zashto-sym-shtastliv-ot-fakta-che-zatvoriha-edna-biblioteka.567014
Павел, не ми стана ясно каква точно теза защитаваш и каква е връзката с Металика и чалгата. Аз се сещам за една връзка с Металика: спомняш ли си преди няколко години, като затвориха Напстер и като заведоха над 30 хиляди дела срещу свои фенове за споделяне на музика? Металика са от отбора на Явор Колев. Ти от кой отбор си?
Момчета, вие някога писали ли сте нещо различно от блог-постинги и публикували ли сте? Нещо като сборник разкази поне? Да сте чували за редактори, коректори? Милите ли че един автор има шанс ако от неговите произведения лъха на дилетанщина от първата страница? То ако ставаше само с click …
Янков, ами то точно с клик става в цивилизованите държави, където за авторите е важно да си популяризират продукта, а не да им го чете само комшията и майка му благодарение на „щедро“ отпуснатите му от издателите 2-3 броя „авторски“ копия.
Аха, дойдохме си на думата. Вие, писателите сте много велики и затова имате специални кафенета и почивни станции, а ние, останалите, сме обикновена паплач и нищо не разбираме. Много глупаво изказване, г-н Янков, разочаровахте ме!
Ако един автор е дилетант, естествено е, че ще лъха на дилетантщина от първата страница и никой редактор или коректор няма да може да го спаси. Като добавим факта, че българските издателите си спестяват и парите за редактори и коректори, че не правят почти никаква реклама, а книжарниците прибират 50% от коричната цена за себе си, не виждам причини, поради които да бъдат полезни в електронния свят.
Да, свободното предлагане на електронни книги ще допусне още повече дилетантски продукти да се появят на пазара, но само истински добрите ще могат да печелят пари.
боже, боже … прибери си версиите
Веселин Тодоров, управител на АБК:
– Няма спор според мен какво казва законът – тоест параграф 22 няма, ако го прилагаме спрямо закона.
А според закона за авторското право има 2 вида свободно ползване – едното се заплаща от вносителите на възпроизвеждаща техника, когато например сканирате книга вкъщи. А другото е свободното ползване от публични библиотеки и заведения.
Опаа… Аз съм си купил скенера законно от голям магазин. Значи ли това, че авторските права са платени? И тогава мога ли законно да сканирам?
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?
@Йордан Янков, какво пречи на редактори и коректори мрежовата среда?
Независимо, че в Читанка коректорската работа беше аматьорска, имаше доста добра редакторска работа – поправка (с препратки) на грешки в превода, на сбъркани понятия… Това прехвалените издатели са го вършели съвсем през пръсти. Да не говорим за научно-популярните четива – има текстове с почти малоумен превод. Без научен консултант и най-добрият преводач не може да се справи. Тъкмо се канех да правя корекция на такова „издателско“ изпълнение в Читанката.
@Йордан Янков
„И най-вече – как авторите ще получават доход в епохата на електронните книги (която наближава)?“
В епохата на интернет авторите могат да получават дохода си директно. Да, ще трябва преди това да охарчат за коректор (или да си намерят спонсор), но доходът им ще зависи от реалното четене, а не от това, колко тираж се е откъснал от сърцето на издателя.
И да питам, колко получава авторът при допечатка? Информира ли Ви издателят за това? За „макулатура“ да сте чувал? И че много често тя е почти още един тираж? Ако си продадете правата за 10 години, можете ли да принудите издателя да направи следващо издание при изчерпване на пазара? Знаете ли в кои градове на България се продава Вашата книга? Знаете ли колко книги са продадени?
@Йордан Янков
Вижте при Григор Гачев Грешката е вярна коментарите на Шаркан (Николай Теллалов) за личния му опит:
тук и тук
@ Itchy
Въпросите, които задавате са свързани с издаването на класически хартиени книги. Всъщност не ми отговаряте на моя въпрос как интернет авторите ще си „получват дохода директно“? Моделът с „охачването“ и „спонсорството“ означава, че ще продължаваме да имаме това което аз наричам „култура помежду другото“. В моя блог съм се спрял на този въпрос (Домати срещи идеи – цитиран тук от автора на този блог постинг).
Иначе ще ви посъветвам да се отансяте малко по-предпазливо към нивото на опонентите си – преди 28 години съм редил печатни издания с оловни плочки (т.нар висок печат), а имам персонален компютър и съм странирал на него първото си издание преди 23 години. Могада ви уверя че съм на „ти“ с всички технологии и етапи в произвеждането и разпространението на информация. Освен това имам и теоретични и практически познания какво става в реалната икономика – нещо което виждам, че липсва на болшинството от хората, които дебатират затварянето на Читанката. (Това беше кратко лирично отклонение по повод дали съм чувал за „макулатура“)
@Йордан Янков
ОК. Преценявам конкретното изказване, не разполагам с друга информация. Нея пък вие си я знаете, аз няма как да я проверя.
Имах предвид, че се казва една бройка за тираж, а под оправданието „макулатура“ се пуска нелегално почти още толкова. Може да е направено от печатницата, ако е външна за издателството (някои издателства си имат собствена печатница). Случвало ми се е.
Въпросът ви, как авторът ще печели през интернет, не показва да сте на ти по всички въпроси. У нас повечето техники или ги няма, или не са достатъчно разпространени, което е временно отлагане. Начини има и стават все повече. Дори уикито или гуглето предлагат такива услуги. Не отричам, че не всеки автор може, или иска, сам да се занимава с маркетинг и продажби. Продължавам да настоявам, че начини има.
Почти всеки хостинг предлага готови решения за електронна търговия, без да е необходимо някакво специално знание. Правите си книгата в PDF (може и от уърд) и я продавате… Парите отиват директно във вашата сметка. Вие твърдите, че знаете достатъчно както за оформлението на книгата, така и за разпространението на информацията (в това включвам интернет-средата). Какъв ви е проблемът?
BTW, познавам автори, които си правят по-добра редакция от професионалните редактори. И такива, които си имат предпочитан редактор и не искат друг да им пипа текста. Опитът ми е професионален, но само с учебници. Сещам също за автори, които държат нескопосаният им колаж да е корица ;-).
То и с издател, при тираж 500 броя, за мен е смешно да се води този лют спор. Ако авторските са 20% от 20 лв. корична цена, това прави 2000 лв (сметките ми са лекичко завишени). Кое предлагате да увеличим 10 пъти, за да се получи нещо смислено? Като предполагам, че си получавате сумата накуп и преди изчерпването на тиража. Или сте в състояние всеки месец да произвеждате по една книга?
Хм, мога да дам пример, но не с художествена литература, а с учебни материали. Разгледайте го като идея за стратегия. За България е неприложимо поради твърде миниатюрния ни пазар, давам го само като възможен вариант изобщо.
http://www.w3schools.com/about/about_advert.asp
@ Itchy
За да разсея съмненията ви за моите познания в производството и разпространиние на иформация ще ви пратя на моята интернет книжарница – http://books.sf-sofia.com Там можете да си купите и хартиени и онлайн книги. Аз питах обаче за онзи момент, в който хартиени книги няма да има, съответно и извинението, че онлайн книгите трябвало да бъдат безплатни, защото били реклама на хартиени, също няма да бъде валидно. Това, което вие предлагате всъщност е увековечаване на мизерията на хората, произвеждащи интелектуален продукт. „Директното“ самопубликуване е толкова наивно, че може да съществува само в затворени маргинални общности, в които читатели на автора са само негови близки, приятели и в най-добрия случай още случайни стотина човека.
Г-н Янков, никой никога не е казвал, че няма да има хартиени книги. Борите се с несъществуващ проблем, а освен това си правите реклама на страниците на моя блог. Сарказмът и обидните думи, които макар и не директно отправени към някого, ми правят лошо впечатление. Разбрахме позицията ви – като домакин на този форум, предлагам да прекратите тази дискусия, която става все по-безцелна.
@Йордан Янков, точно от там се връщам, от вашата страница. Опитах и статията ви да прочета, но вече мислите ми са задръстени от мнения по темата. Признавам си го доброволно :-).
В случая става дума за библиотека, не за книжарница. Има съвсем различни функции. Ето и един европейски проект: Европеана. Все още впечатленията ми са съвсем повърхностни, няма да коментирам.
В случая с Читанка за мен са неприемливи действията на ГДБОП. Категорично. Нявсякъде пиша предимно за това. Както и тенденциозното им отразяване в медиите. Всъщност те просто ретранлираха прес-съобщението на МВР.
Ядосвам се за съобщените в пресата милиони лева загуба за издателите, което няма как да стане, просто пазарът ни не е толкова голям.
Тези финансови загуби са предтекст за разчисване на зона в бг нет пространството за проекти със подобни характеристики от определени играчи. Тъй че въпросът, как авторите ще си получат пари за електронните си книги, е само отклоняване на вниманието.
Надявам се заговорът да не успее, в противен случай ще бъде много трудно за авторите. Независимо дали издават на хартия или в електронен вид.
(Аз съм само читател, при това предпочитам книга на екран, дори когато чета за удоволствие.)