Преди няколко дни получих писмо от известния политически блогър Ангел Грънчаров, който, като философ по образование, е създател и издател на философското списание ИДЕИ. В писмото си той ме помоли да подкрепя с някаква реклама това начинание, което „има за задача да работи за духовното, личностното и гражданското израстване на българската младеж“.
Е, каузата е благородна, но както писах наскоро, аз не правя реклама на всеки и на всичко, особено пък безплатна. От друга страна, г-н Грънчаров (с който не сме особено близки приятели) все пак отправи към мен лична молба, така че нямаше как съвсем да му откажа. Затова, в крайна сметка разгледах няколко броя на списанието, прочетох няколко статии и реших да споделя мнението си, като насоча и вашето внимание към този уникален продукт.
Трябва да призная, че въпреки че обичам да теоретизирам и да разсъждавам над абстрактни теми, и че много от приятелите ми ме наричат „дървен философ„, философията като наука ми е почти непозната. Затова и не мога да коментирам по същество съдържанието на списанието от научна гледна точка. Това, което ми направи впечатление, обаче, е, че текстовете са на доста високо академично ниво и за лаик като мен, голяма част от статиите са напълно неразбираеми. Списанието покрива много широк спектър от философски проблеми и течения, но езикът му е твърде абстрактен и като цяло създава усещане за елитарност, което естествено ограничава кръга на неговите потенциални читатели.
Като човек с огромни интереси в книгоиздаването и с някакъв опит в интернет маркетинга, смятам, че бих могъл да бъда полезен с няколко маркетингови съвета и идеи.
Първо, списанието е много голямо по обем (над 120 страници). Това до голяма степен затормозява читателя, който в днешно време е свикнал да получава малки порции информация. И като имаме предвид, че това не е модно или готварско списание, а продукт, пълен със сериозни и трудни за разбиране текстове, многото страници предизвикват направо уплах. Според мен по-добра идея би била новите броеве да излизат по-начесто, но за сметка на това да бъдат с по-малък обем. По този начин се създава усещането у читателя за по-голяма динамика, а закупуването или четенето онлайн на едно по-малко по обем списание би предизвикало по-приятно усещане и увереност, че по-лесно може да се стигне до края му.
Второ, списанието се издава в онлайн вариант и на хартия. Аз лично напоследък започвам да губя интерес към хартиените издания, още повече към списанията, които имат и значително по-преходен характер, отколкото книгите. Като прибавим и големият му обем и липсата на рекламодатели за тази читателска аудитория, разбирам защо издаването и разпространението на списание ИДЕИ се превръща за г-н Грънчаров в сизифовски труд. Моят съвет е да се прекрати хартиеното издание или ако се продължи с него, да се приеме горния ми съвет за намаляване на обема, което ще доведе и до намаляване на себестойността на една книжка, което (теоретично) би могло да доведе до малко по-голям интерес от страна на читателите.
Трето, в един брой на списанието има няколко теми, което също може да отблъсне читателя. Още веднъж, ако списанието намали своя обем, биха могли да се издават броеве, в които има една водеща тема и всеки различен брой да таргетира различни аудитории. Добър пример е брой 1(5) от 2011 г., в който една от главните теми е темата за училището. Ако само тези статии бяха обособени в една книжка, биха предизвикали по-голям интерес не само като философски идеи, а и поради важното практическо значение на тази тема.
В крайна сметка, пред всеки такъв специализиран продукт стои тази дилема: или е много тясно специализиран, но от това трудно може да се печели, или става по-масов, като залага на интересите на широката аудитория. В този ред на мисли, смятам, че списанието в този му вид трудно може да достигне до по-широк кръг читатели поради простата причина, че твърде малко хора се интересуват от теоретична философия. Единственият начин да започне да се издържа и да носи някаква рентабилност, е да се заложат по-практически теми, които вълнуват обикновения гражданин и да се пишат статии, разбираеми за него. Естествено, това е компромис, който г-н Грънчаров може и да не е склонен да прави, но понякога, за да постигнеш успех в бизнеса, се налага да се правят компромиси.
Това беше моето мнение. Разбира се, всеки от вас може да мисли другояче и ще се радвам да споделите вашето виждане. По принцип смятам, че е добре както за младите, така и за по-възрастните, да се занимават с по-възвишени и духовни теми от делата на политиците и мачовете от националното ни първенство. Философията е една такава наука и затова смятам, че начинанието на Ангел Грънчаров е похвално. Посетете блога на списание ИДЕИ и вижте вдясно връзките към електронните издания на списанието. Прочетете някой от излезлите досега броеве и споделете и вашето виждане по темата. Ще бъде интересно за всички.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Благодаря на уважаемия г-н Рам за доброжелателния жест към списание ИДЕИ. Колкото повече хора научат за него, толкова е по-голям шанса то да открие своите читатели, да стигне до тях.
Ние, редакторите и издателите на списанието с внимание ще обсъдим съветите му, особено маркетинговите, които са особено ценни за нас, понеже ние специално сме невежи и неопитни в тази област. Ще съм благодарен на всеки отзив и на всяка препоръка относно списанието, понеже то сега прави първите си неуверени крачки. Пък и се е захванало да работи в една съвсем буренлива и неразорана нива, тази на българската духовност.
За мен лично е много важна преценката и впечатлението на г-н Рам за елитарност на списанието и за неразбираемост на текстовете – защото вече имам отзиви от други хора, по-близки до философията, които пък ни критикуват за това, че сме били принизили тази така възвишена област да прозаичността на всекидневието. Вижда се, че неизбежна е разноречивостта в преценките на подобен род издания, но нашата цел е именно в посоката на препоръката на г-н Рам, т.е. списанието да е все по-близко до специфичните житейски, в това число и всекидневни грижи и също до духовно-културните потребности на съвременния човек, особено пък на по-младите.
Още веднъж благодаря за отзива, който е совеобразна подкрепа на списанието, изключително ценна за нас в този труден момент!
Списанието било ‘елитано’, това пък от къде го измислихте?! Хахаха, г-н Грънчавор пише върху злободневни теми, няма да казвам, че аз, който съм студент-магистър откривам множество теоретични празнини в образованието на г-н Грънчаров. Бях седнал един ден в Народна библиотека с всички броеве, за да ви изведа вашата псевдоинтелектуалщина, но след това се отказах, реших: „болен мозък, нека поне живее със самозаблудата, че прави нещо!“ – след като се отказах. Г-н Грънчаров, надявам се ниският език да е продиктуван от единственото намерение да популяризирате проекта си, а не защото не знаете много неща от история на философията! Ако притежавате twitter, винаги бих ви показал грешките и незнанията ви (herr_uzzunov е регистрацията ми в twitter).
И още един съвет, може би е крайно време да смените политиката на хленчене, която сте започнал от бр.1 и да престанете да създавате излишен вакуум, с идеята, че сп. Идеи е алтернативата пред затъпяващата младеж! Мислите ли, че зле разказаната философия, продадена на пазара за 5 лева носи стойностен резултат?!