Макар и с малко закъснение, ви предлагам още връзки, добавени към обновения ми блогрол. Блогове, които си заслужава да разгледате и които съм сигурен, че няма да ви разочароват.

• Блогът на Деси Бошнакова за по-добрата страна на нещата. Позитивни и зареждащи мисли, вдъхновяващи цитати, въобще неща, които могат да ни повдигнат духа.

в рубриката Вдъхновяващи блогове;

• Андрей Русев – The Digital Rebel. Личен блог с много ревюта на концерти и други музикални пристрастия.

в рубриката Блогове за музика и филми;

• Разходка.ком – портал за отдих, туризъм, пътешествия и идеи за разходки в свободното време. Много приятно място, откъдето наистина можете да почерпите добри идеи къде да прекарате приятно няколко почивни дни.
• Пътуване до… – сайтът за полезна информация и пътеписи на Стойчо Димитров. Много важна и ценна информация за пътуващите извън страната, както и изключително приятни и вълнуващи истории за пътешествията на много хора, събрани и представени в този чудесен сайт.

в рубриката Блогове, които харесвам;

• Блогът на Оги Ковачев. Турист, спортист и пътешественик. Човек с активен живот и активна обществена позиция.

в рубриката (По)читатели.

Посетете ги! Струва си!

Някога, в зората на мрежовите комуникации, общуването с други хора и други компютри по мрежата ми се струваше ужасно глупаво и притеснително. Чувствах се разголен и безпомощен само при мисълта, че някой може да види какво правя. Сякаш са ме изкарали на показ на площада и всички ми се смеят.

Като човек, занимаващ се с програмиране и имащ досег с модерните технологии, бях странно консервативен по отношение на интернет и възможностите, които той предлагаше. В интерес на истината те не бяха чак толкова много, както днес и може би това обяснява моето негативно отношение към набиращата скорост световна мрежа.

Днес съм тотално пристрастен към интернет и съм на практика по 24 часа онлайн. Често даже заспивам върху клавиатурата на компютъра, изтощен от поемането на толкова много информация. Усещам, че това изяжда много от времето ми, но пък и много ми дава. Ако трябва да се върна отново в предишната си среда – изолиран от външния свят – мисля, че не бих могъл да го преживея.

Разказвам всичко това, защото съм поканен от Поли Козарова (Маркетинг буркан) да се включа в нова блогърска игра, където се иска да дадем поне по три причини защо харесваме и защо не харесваме интернет. Ето ги и моите причини днес (отбелязани с плюсове и минуси):

+ Получавам информация за това което ме интересува бързо и точно.

- Получавам и много спам за неща, които въобще не ме интересуват. Често търсачките не могат да открият онова, което ми трябва и търсенето ми отнема ужасно много време.

+ Свързвам се лесно с моите клиенти, читатели и приятели и получавам точна и бърза обратна връзка дали онова, което им предлагам, наистина им върши работа.

- Винаги има хора, недоволни от собствения си живот, които си го изкарват на мен. Когато някой анонимен “доброжелател” започне да ръси нападки и простотии по мой адрес, може да ми скапе настроението за дълго.

+ Запознах се със страшно много интересни, интелигентни и оригинални хора благодарение на блоговете си и участието си в социалните мрежи. Преди време всичките ми приятели и хора, с които общувах, бяха програмисти. Сега имам приятели с най-разнообразни професии и интереси и общуването с тях винаги ми носи приятни преживявания.

- Малко или много започнах да ставам публична личност и все по-голяма част от личния ми живот става обществено достояние. Нашата култура все още е доста консервативна и това може да повлияе лошо на професионалния ми имидж.

Въпреки всичко изложено дотук, мисля, че интернет ми дава много положителни преживявания и съм щастлив от това, което съм постигнал дотук. Благодаря на всички виртуални приятели, защото с вас се чувствам силен и способен на чудеса!

Прехвърлям топката на следните трима души, чието мнение бих искал да узная:

• Ива Иванова (iffi) – жена-програмист, активен блогър и социален мрежар
• Явор Божинов – Явката – най-младият блогър, когото познавам
• Васил Константинов – Графът – (може би) най-възрастният блогър, когото познавам.

Интересно ми е да разбера какви са мотивите да присъстват в интернет на хора от различни професии и поколения.

Условията на играта са прости: напишете по три причини защо харесвате и защо не харесвате интернет, сложете по един линк към този пост и към оригиналния източник и предайте на още трима души. Разбира се, всеки друг би могъл да се включи.

Напред!

Малко хумор в края на работната седмица – едно колоритно обяснение на Световната Финансова Криза, разказано с диалекта на Гацо Бацов. Аз не съм от Северозападния край, но както се казва: “откъдето е жената, оттам е и родата”. Затова и всички в нашето семейство сме фенове на Краси Радков

Ето я и историята, която толкова много ме разсмя, че си позволих да я препиша от сайта на моя колега Zalmoxis:

Веднаж у темната Индиа в ено село дошел един омраз и казал на селяньете, че ша купува маймуне по десет долара парчето.

Селяньете куто виделе, че има бая маймуне у жунглъта, отишле а ги ловат. Омразът купил неколко иляди за по десет долара.

Маймунете, каде рипале по дръвеата, останале малко и ората спреле да си дават зор а ги ловат. Тогива тоа им рекъл, че ша копува по дваесе долара бройката.

Ониа като чуле, па отишле да ловат маймуне, кой на трици, кой на друга стръв. Обаче маймунете намалели още. Офертата била вече на дваесе и пет долара, а у гората немало вече ни маймуна, ни уй.

Тогива омразът им рекъл, че ша копува по пейсе долара парчето! Обаче имАл бил работа у големиа град, и неговиа менажер щел да копува наместо ньега.

Менажера им казал: “А глейте оня пустиняк щого маймуне е насъбрал, да му го тура! Язе ша еба да ви ги продам по триесе и пет долара, а оня куту си доде, виа ша му ги дадете по пейсе долара!”

Селяньете си извадиле сичката парасъ и купиле сичкото маймуне… Повече не виделе ни менажера, ни омраза, ка са обърнале – маймуне отсекъде!

Сега имате по-добра престава ка работи Уол Стрийт…

Весел уикенд!

Концертът на Dream Theater беше изначалната мотивация да тръгна за Каварна въобще. Те ми бяха любима група още преди повече от 10 години, когато за тяхното съществуване знаехме една шепа хора. Тогава музиката им беше малко по-мелодична и по-лесна за смилане и албуми като “Images  and Words” и “Awake” бяха емблематични за тяхното изкуство. Последните им няколко албума започнаха да звучат все по-твърдо, което изисква повече внимание и старание, за да ги харесаш. Това бе и причината, поради която отидох на концерта с леко скептичното очакване, че може и да не ми хареса. Колко бях сбъркал!

Още предварително знаех, че Тодор Христов – популярен блогър и мой приятел – е голям техен фен и ще бъде на концерта, и бях много радостен да се видим там, а също и да се запозная на живо с неговия брат Белчо. Заедно изпитахме неописуемо удоволствие от музикалната вакханалия, на която бяхме свидетели тази вечер.

(снимка Metal Katehizis)

Подгряващата група, Cynic, ми беше напълно непозната, но ме изненада добре. Интелектуална и задълбочена музика, която с удоволствие бих слушал и вкъщи. За съжаление, сценичното поведение малко им куцаше. Певецът (той и соло китарист) гледаше постоянно надолу към китарата си и рядко ни удостояваше с поглед. Гласецът му беше доста слаб и даже на моменти не се чуваше. Предполагам, че той е “главният художествен ръководител” на групата, иначе отдавна да са си взели по-добър вокалист, който да пее по-силно и да забавлява публиката по-добре. Ритъм секцията определено показа класа – и барабанистът, и басистът демонстрираха завидни умения, а и направиха по-атрактивно изпълнение от колегите си с китарите.

Cynic бяха изключително добро попадение като подгряваща група, защото стилът им определено се хареса на публиката и успяха да вдигнат градуса на напрежението преди излизането на Големите Свирачи.

(снимка Metal Katehizis)

“Театралите” забиха много здраво още от самото начало и не си дадоха почивка нито за миг в продължение на половин час. Във въздуха се вихреха невероятни звуци, а жестокият грохот на барабаните на Mike Portnoy разбиваше всяка частица от нашите тела. Толкова беше хубаво, че чак ми стана страшно.

Признавам си, че не се бях подготвил както трябва за този концерт и не бях слушал предварително тяхната музика, за да се настроя на правилната вълна. Въпреки това, изпълнението така ме грабна и разтърси, че после дълго време се чудех на кой свят съм. Наистина, не всеки би могъл да го издържи, но излъчването на тези хора е толкова силно, че ти неусетно се потапяш в музиката и я усещаш как започва да пулсира във вените ти. Невероятно!

(снимка Metal Katehizis)

Публиката също беше фантастична! Възторжени и вдъхновени, феновете, викаха, пяха и ръкопляскаха, искаха още и още, и още.  И го получаваха. Гледката на тази огромна тълпа, изпълнена със щастие от срещата с любимата си група, беше просто опияняваща. Във въздуха витаеше някаква магия, която ни изпълваше всички.

Преди 7 години бях на концерта на Dream Theater в София и той също беше много добър, но онова, което видяхме в последната вечер на Калиакра Рок Фест беше неописуемо! Не само групата става все по-добра, но и публиката беше изключително всеотдайна, което допринесе за цялостното удоволствие от шоуто. Безспорно, организаторите уцелиха десятката и изпълнението на Dream Theater се превърна в перфектния завършек на един чудесен празник, за което искрено им благодаря. Надявам да не се налага да чакаме още 7 години до следващото им идване.

Като цяло, фестивалът беше много добър. Стройна организация, чудесно осветление и перфектен звук. Получихме удоволствие от висока класа, каквото наистина заслужаваме. Ние с моето семейство успяхме да си направим кратка почивка, даже бяхме и няколко пъти на плаж. Попътувахме доста, но всички останаха доволни. Пътешествието в света на рока завърши, но беше красиво и вече мислим за следващото.

Вижте още репортажи от невероятното събитие:

• DREAM THEATER закриха “Kaliakra Rock Fest 09″ с ювелирно изпълнение от Metal Katehizis
• Dream Theater in Bulgaria (2009) от Тодор Христов
• За втори път с Dream Theater от Белчо Христов
• Делириум! DREAM THEATER! от The Metal News
• Dream Theater закриха Калиакра Рок Фест 2009 от Тежка Музика
• Йовко Ламбрев е публикувал много хубави снимки.

Тихомир Димитров е един невероятно талантлив български автор, доказал възможностите си с две издадени книги, от когото тепърва очакваме още интересни неща. Той е и активен блогър, като по този начин поддържа много тесен контакт със своите читатели, голяма част от които е успял да превърне и в свои приятели, между които скромно се нареждам и аз.

Миналата година излезе неговата книга “Душа назаем”, която прочетох с огромно удоволствие, и която ме провокира да организирам мини-конкурса За какво бихте продали душата си?. Книгата е малка и се чете много бързо и макар авторът често да я препоръчва като четиво за лятото (един вид леко и неангажиращо), тя неусетно поражда в главите ни много въпроси за нас самите, за ценностната ни система, за емоционалните ни изблици и глупостта ни да се поддаваме на лесни измами, както и за границите на нашия морал.

Сега Тишо предлага на своите интернет читатели електронна версия на книгата за безплатно сваляне от неговия сайт. Ако искате да прочетете един хубав български роман, възползвайте се от това предложение. Ако пък искате да имате хартиено копие с автограф от автора, което да можете да четете навсякъде, можете да си я поръчате от същото място.

Приятно четене! И пазете душите си!

(снимка Metal Katehizis)

Вторият концертен ден на каварненския фестивал беше и нашата основна цел (както и на още много хиляди хора, повечето от които бяха дошли само за него). За съжаление, по някаква причина, нашата любима група Edguy беше изтеглена да свири в самото начало, а ние взехме, че закъсняхме, очаквайки, че концертът ще бъде открит от Blind Guardian. Докато се промушим да влезем (което стана относително бързо), бяхме изпуснали около 15 минути от концерта. След още 15-ина той взе, че свърши.

Не знам какво се беше объркало и защо смениха реда на излизане, както и защо оставиха толкова малко време за Edguy. На мен и на дъщеря ми Хермиона това е една от любимите ни групи и много се кефим на веселяшкия и мелодичен пауър метъл на Tobi, Jens и компания. Удоволствието трая толкова кратко, че даже не можахме да го осъзнаем.

Tobias Sammet е много талантлив композитор (въпреки, че пише глуповати текстове) и невероятен шоумен. Определено, мястото на Edguy беше точно преди Scorpions. Сигурен съм, че тогава повече хора щяха да оценят и да се насладят на тяхното изпълнение.

(снимка Metal Katehizis)

Blind Guardian имат много почитатели в България, което много ме озадачава, защото не са група, която блести с нещо особено. Музиката им на моменти е доста еднообразна, а вокалът на Hansi Kursch звучи много странно и все си мисля, че с друг певец групата би имала по-голям успех.

Въпреки, че не съм голям фен на Гардиън, концертът ми хареса – може би заради перфектното озвучаване и ефектното осветление. Тази вечер имаше и два видео екрана отстрани на сцената, което ни даде възможност да виждаме и лицата на изпълнителите и допринесе за още по-доброто впечатление от преживяното. Определено мога да кажа, че организацията на концерта – и административната, и техническата – бяха на изключително високо ниво. Рядко в България може да се види и чуе нещо толкова добро.

(снимка Metal Katehizis)

Ветераните от Scorpions излязоха с разнообразна програма от хитове, преминаваща през почти цялото им творчество. Редуваха се стари класики с по-нови парчета, групата беше в отлична форма, а публиката направо изпадна в екстаз.

Признавам си, че досега не съм имал възможност да посетя концерт на Scorpions, въпреки че много ги харесвам. (Има ли въобще българин, който да не харесва Scorpions?) Сега имах малки притеснения заради напредналата им възраст и все по-редките издания на нови албуми, но се оказа, че са напразни. Групата кипеше от енергия и всички свиреха с огромно удоволствие. Matias Jabs раздаваше чаровната си усмивка и къдреше тънки сола, Klaus Meine пееше като да беше с 20 години по-млад, а James Kottak изнесе невероятно шоу на барабаните.

(снимка Metal Katehizis)

Върнахме се в младостта и пяхме през цялото време. Групата показа ерудиция и професионализъм и в същото време дари публиката с най-великите си хитове, доставяйки ни невероятно музикално удоволствие.

Настроението ни беше толкова добро, че не обърнахме особено внимание на факта, че цял час не можахме да се измъкнем от града заради хилядите коли на зрителите. Чест прави на кмета Цонко, че бяха ангажирани доста полицейски екипи да регулират движението и всички се прибрахме живи и здрави по квартирите си.

Писал съм го и преди, но фестивалът Калиакра Рок Фест наистина се превръща в един празник на музиката и рокаджийския дух. Не знам какво е било в Удсток, защото тогава съм се родил, но винаги, когато съм в Каварна, се чувствам като в Удсток – хората са добри, усмихнати и щастливи. Цвърчат кебапчета, лее се бира, а навсякъде около нас звучи най-хубавата музика на света.

Какво повече му трябва на човек?

Ето още репортажи от втория концертен ден:

• Тройна немска вечер в Каварна от Metal Katehizis
• SCORPIONS, EDGUY и BLIND GARDIAN отнесоха Каварна и околността от The Metal News
• Scorpions – ден втори от Калиакра Рок Фест 2009 от Тежка Музика
• Scorpions – Kaliakra Rock Fest от The Digital Rebel

След кратък сън за възстановяване на силите от нощното пътуване и посрещането на зората на Джулая, на 01.07.2009 бяхме готови за първия концертен ден на Калиакра Рок Фест. В интерес на истината, нямахме намерение да ходим на този концерт, защото не сме фенове нито на Motley Crue, нито на Lauren Harris, но като сме си купили тридневни билети (понеже цената им беше най на далавера дори и за два концерта), като типични байганьовци решихме да ги оползотворим.

Концертът се оказа точно такъв, какъвто очаквах.

(снимка Metal Katehizis)

Девойката Harris започна да пее още докато чакахме на опашка за гривни (едно добро решение за хората с тридневните билети), но музиката й беше слаба и безинтересна. Въпреки, че е хубава и не пее зле, с нищо не може да спечели моето внимание. Истината е, че не винаги гените на таланта се предават на неговите деца и не е достатъчно само да носиш татковата фамилия, за да успееш в шоу бизнеса.

Нашата агитка се отнесе малко грубичко към старанието на Lauren Harris и нейната група, като седнахме да похапнем и да пийнем по бира преди по-авторитетните хедлайнъри.

Motley Crue също не ме изненадаха с нищо. Аз никога не съм ги смятал за велика група и винаги съм се чудел какво намират хората в тях. Обикновен рокендрол, поднесен с отвратителния крясък на Vince Neil и простотиите на Tommy Lee. Последният беше видимо дрогиран, с което още повече ме отврати. След близо 30 години професионална работа, музиката им си остава толкова старомодна, а групата са си останали същите лигльовци, както през 80-те и с нищо не показват да са израснали. В моите очи изглеждаха направо жалки. (снимка Metal Katehizis)

Признавам, че организационната работа беше много добра. Озвучаването и осветлението бяха перфектни и колкото и музиката да беше обикновена, имаше някакво въздействие. Момчетата свиреха добре, а на Vince, колкото и да му е неприятен гласа (сякаш се е насмъркал яко с хелий), трябва да му се признае, че пя стабилно през цялото време, което е голямо постижение за такъв висок глас на живо. (Тогава не го знаех, но в последствие се оказа, че всички певци бяха на висота и с това вдигнаха изключително много нивото на фестивала.)

Въпреки, че не блестеше с нищо, първият ден мина спокойно и приятно. Вдигна адреналина на публиката (моите деца му се изкефиха значително повече отколкото аз) и ни зареди с положителни очаквания за следващите дни, които напълно се оправдаха.

Тук можете да видите още репортажи от концерта, значително по-позитивни от моя :

• MOTLEY CRUE свирха великолепно в първия ден от “Kaliakra Rock Fest 09″ от Metal Katehizis
• MÖTLEY CRÜE вдигнаха високо летвата на първия ден на Kaliakra Rock Fest от The Metal News
• Motley Crue в първата вечер от Калиакра Рок Фест 2009 от Тежка Музика
• Motley Crew – Kaliakra Rock Fest от The Digital Rebel

Изборите свършиха!

Всички гласувахме (както бяхме инструктирани) и постигнахме рекордна активност. Браво!

Изгонихме комунистите и Доган от властта (и се заблуждаваме, че няма да има повече протести за сваляне на правителството). Браво!

Добрите победиха лошите. (Точно като в приказките.)

Приказката обаче свърши.

Сега 98% от българските блогъри няма да имат за какво да пишат. (Колко ли е тъжно да си конюнктурен автор?)

Какво друго им остава, освен да си направят масово ритуално самоубийство?

За щастие, животът не е само Доган, Станишев, Б. Б. и Я. Я. Надявам се от днес в българския интернет да започнем да четем нещо по-смислено от жалката политическа реторика, с която ни мъчеха през последните месеци.

Изборите свършиха. Животът продължава.

July Morning е празник, който отдавна е надскочил първоначалния си замисъл и се е превърнал в явление само по себе си. Когато го посетих за първи път бях омаян от духа, който витаеше около Камен бряг – дух на свобода, на чистота и благородство. Днес, дали защото я нямаше магията на първия път, или защото идеята се беше комерсиализирала твърде много, изпитах леко разочарование.

За първи път в живота си предприехме риска на нощното пътуване, като даже успях да убедя цялото си семейство да тръгне с мен и така да предприемем приключението заедно. Със сигурност някои ще ме обвинят, че съм безотговорен баща, но мисля, че децата ми останаха доволни от видяното.

Пристигнахме около3:30 и все още беше много тъмно и студено, а поляната на Камен бряг беше осеяна с коли и кебапчийници. Нямаше нищо общо с хипарския си вид от преди две години, когато имаше само палатки и групички от рокери, пеещи стари рок химни с изкорубените си китари. Тази година търговците бяха завладели храма и продаваха скара и бира на всички. Във въздуха се носеше една особена миризма на чалга, която дори и музиката на Uriah Heep не можеше да заличи. Ние се сгушихме в едно одеяло и така изчакахме първите лъчи на невидимото все още слънце.

Към 4:30 вече започна да се развиделява и започнахме да забелязваме по-ясно обстановката около себе си. Хората лека-полека започнаха да се разбуждат и раздвижват, а с увеличаването на светлината всички плъзнаха към брега на морето в очакване на сюблимния момент – изгрева на слънцето.

В този момент започна и концерът на открито, организиран за пореден път от община Каварна. Първите участници бяха Гранулом, които, макар и да звучаха като ученическа група, досъбудиха народа и започнаха да вливат адреналин в кръвта на участниците в събитието. За съжаление, други хора бяха докарали доста сериозни уредби с колите си и в един момент отвсякъде започна да се чува музика, което бързо превърна сутринта в истинска какофония.

Към 5:00 часа вече беше достатъчно светло, но слънцето все още не се виждаше. Огромна тълпа от хора се беше натрупала на брега в очакване на най-нормалното природно явление, сякаш беше нещо свръхестествено. Да, може и да е нещо най-обикновено от астрономическа гледна точка, но в очите на хората на брега се откри една от най-красивите гледки – изплуващото от морето слънце, огромната розова топка, която сякаш се раждаше от морето и се опитваше да се изтъркаля към нас. Думите ми са недостатъчни, за да опиша вълнението, което те обзема, когато си застанал на този стръмен бряг и наблюдаваш раждането на новия ден, но дори и само този кратък миг е достатъчен, за да оправдае едно толкова дълго пътешествие.

В мига, в който слънцето се появи на хоризонта, на сцената бяха излезли John Lawton и Б.Т.Р. и над поляната зазвучаха акордите на химна “July Morning”. После концертът продължи с още парчета на Хийп, гарнирани с някои нови произведения на Lawton, изцяло в същия стил. Кръвта отново се раздвижи във вените ни и, заредени с енергия след безсънната нощ, потеглихме към мястото на нощувка, където “да презаредим батериите”, за да можем продължим с рок феста, който ни чакаше вечерта.

Преживяването си струва, но се опасявам, че след още някоя година Камен бряг ще се превърне в поредното чалга-сборища, където мерцедесите, бирата и кебапчетата ще накарат хората да забравят за какво изобщо са отишли там. Дано да не съм прав!

За тези, които още не са разбрали – бащите на прогресивния метъл – Queensryche - ще свирят довечера в зала “Фестивална”. Представлението им ще бъде част от фестивала “Rock The Balkans”, в който ще участват Saga, Manga и Skre4, а хедлайнъри ще бъдат Limp Bizkit.

Понеже финансите ми поизтъняха (криза – какво да се прави!), а и останалите музиканти някак не са ми по вкуса, няма да мога да присъствам на концерта. Затова пък, предлагам място за изява на някой истински фен на групата, който има желание и талант да напише интересно ревю за концерта. Така че, ако отидете на концерта на Queensryche и имате какво да споделите с читателите на този блог – изпратете ми вашето ревю на адрес  .

Заедно с текста на ревюто, можете да напишете няколко думи за себе си, както и линк към ваш сайт или блог. Сайтът трябва да е личен. Фирмени и комерсиални линкове няма да бъдат публикувани. Ревюто ще бъде публикувано само ако го харесам – не става въпрос да бъде хвалебствено, а просто добре написано. Ако пък получа няколко добри ревюта – ще ги публикувам всичките.

Какво ще спечелите? Публикация в популярен блог, линк към вашия сайт от тук и вероятно много нови читатели и почитатели.

Успех!

Аз заминавам за Каварна да посрещна зората на Джулая и да гледам концертите от Калиакра Рок Фест 2009. Не знам дали ще посетя всички концерти, че малко ми се струва тежко за възприемане, но ще гледам да напиша ревюта поне за онези, които са ми харесали.

Ако някой има път натам – да пише – може да се видим, да пием по бира и да куфеем заедно на концертите.

Да живее рокендрола!