Аз наистина съм щастлив човек. Какво друго мога да кажа, след като в рамките на един месец успях да посетя концертите на двете си най-любими групи - Kamelot и Royal Hunt - при това в София!

След един такъв емоционален шок, винаги ми трябват няколко дни да “изтрезнея”, за да мога да напиша репортаж за събитието. А концертът на Royal Hunt миналата неделя беше такъв душевен оргазъм, че всички епитети, които бих могъл да изредя, са безсилни да опишат красотата, величието, магията и удоволствието от тяхната музика. В малката зала на Парти център 4-ти километър бяхме само истински отдадени фенове и усещането не беше като на концерт, а като на купон с приятели. Всички пяхме и куфяхме с такъв кеф, че накрая прегръдките, снимките и автографите бяха естествен завършек на една среща между приятели, които се разделят само за малко и си обещават да се срещнат отново. (На снимката по-горе сме Андрей Андерсен и аз.)

Трудно ми е да пиша за нещо, което толкова дълбоко е влязло в душата ми. Адреналинът в кръвта ми все още не може да спадне и от три дни не спирам да слушам тяхната музика. Все пак, ще се опитам да споделя чувствата и преживяванията си, защото не мога повече да издържам без да се похваля.

Трябва да си призная, че малко бях позабравил да се интересувам какво става по световните музикални сцени и някак си бях пропуснал новината за смяната на певеца в Роyal Hunt и за издаването на новия им албум. За щастие успях да си го сваля точно ден преди концерта от родните торент тракери и набързо го прослушах три пъти.

Първото ми впечатление беше малко противоречиво - Mark Boals го познавам от много години като певец и винаги съм го свързвал с по-тежка музика. Той е някак си по-праволинеен хеви метъл певец и за разлика от Jeff Scott Soto - неговия предшественик в групата на Yngwie Malmsteen, който е значително по-широко скроен в стилово отношение, - Марк ми се стори малко не на мястото си в една вглъбена, интелектуална и възвишена група като Royal Hunt.

Обаче се оказа, че съм сбъркал.

Марк не само показа, че е станал пълноправен член на групата, но и демонстрира фантастичните си гласови възможности, забавлявайки ни повече от два часа без гласа му да трепне даже за миг. Слушам рок музика от много години и знам колко е трудно за един певец да пее на концерт така, както го прави в студиото, още повече ако е тръгнал на турне и това упражнение трябва да го прави почти всяка вечер. Сигурно се броят на пръсти хората, които имат толкова силен и добре школуван глас. Mark Boals определено е един от тях! (На снимката по-горе: Марк и Андрей раздават автографи на феновете.)

Всички членове на групата доказаха, че не само са големи професионалисти, а и са истински влюбени в това, което правят и напълно отдадени на своята публика. Разбира се, и ние им отвърнахме със същото. Китаристът Marcus Jidell и басистът Per Schelander, въпреки че са относително нови в групата, успешно продължават традицията на перфектния звук и хармония в музиката на групата, а на сцената са истински шоумени и спечелиха сърцата на публиката. На снимката по-горе са: Пер, Ерик (гаджето на дъщеря ми), самата тя (дъщеря ми Хермиона) и Маркус. На долната снимка сме Маркус и аз.

Maria McTurk - певицата, която изпя бек вокалите във всички албуми на групата - беше цветето на концерта. Един истински ангел на сцената. Онази капка красота - и като пеене, и като визия - която прави музиката на Royal Hunt вълшебна. За тези думи си спечелих целувка и снимка за спомен - снимката по-долу - но в тях няма и грам неискреност. Нейният глас отдавна се е превърнал в отличителна марка на групата и въпреки, че не я обявяват за официален член, ролята на Мария за звученето на Royal Hunt е безспорна - затова и феновете я обичат.

След концерта групата излезе отвън на среща с феновете. Всички желаещи получиха автографи и снимки със своите любимци - нещо, за което отдавна мечтаех, и което досега не съм виждал почти никъде. Отблизо музикантите показаха, че са най-обикновени хора (макар и много талантливи) и ценят своята публика, колкото и малка да е тя. Концертът беше празник за всички и усмивките бяха по лицата както на музикантите, така и на техните почитатели.

Андрей не се умори да позира дори за такива нахални фенове, като мен, които си забравят фото апаратите и снимат в тъмното с GSM. Последната снимка е отново с мен и дъщеря ми Хермиона.

Не знам защо нямаше почти никаква реклама за този концерт. Не знам какво са спечелили организаторите от Рива саунд, нито пък музикантите от Royal Hunt от публика, която едва ли наброяваше повече от 300 души. Знам само, че концертът беше фантастичен, а организацията - перфектна. Надявам се, че тази великолепна група ще дойде отново някой ден и тогава ще имат още повече фенове.

На сайта на Рива саунд има също хубаво ревю на концерта. Между другото, швейцарската група GoDiva, която подгряваше за Royal Hunt, беше много добра - праволинеен, но много стегнат и мелодичен хеви метъл. Заслужава си да се чуе!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Откакто вчера се пусна слуха за фалита на Първа инвестиционна банка, интернетът пощуря - такова лудешко търсене на информация настана, че всеки, който е писал нещо за банката, стана медийна звезда.

Търсенето на информация доведе до рекордни посещения в блога ми, а статията ми за историята с подновяването на моята дебитна карта се превърна в топ-пост. Мислех да напиша още един материал за безуспешната ми борба с нещастния им софтуер за електронно банкиране - FlexCube, - в който все още не мога да се логна, но в момента бурята с фалита помете всичко останало.

Между другото, подобен слух беше пуснат още преди 5-6 години, но тогава я нямаше блогърската общност и само малко хора го чуха и ефектът от него беше минимален. Сегашният слух, обаче, би всички рекорди. Надявам се, че банката ще се размине само с лек трус и че все пак ще ни предложат малко по-читаво обслужване за в бъдеще, но това, което се случи, показа много ясно каква разрушителна сила може да има един слух, особено ако се раздуе в интернет.

От друга страна, разпространението на слуха имаше и положителен ефект - блогът ми придоби още читатели. Не знам дали това ще има по-дълготраен ефект и “дълга опашка” - тук SEO специалистите трябва да се произнесат. По-важното е, че блоговете доказаха, че са сериозен фактор в днешното общество - и като източник на информация, която другаде не може да се намери, и като източник на дезинформация, която другаде не може да се провери.

Да видим докъде ще ни докара това…

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

На днешния ден преди три години, спецчасти на узбексистанската полиция атакуват протестиращи граждани на главния площад в град Андижан и избиват стотици от тях. И до ден днешен истината остава скрита за света, тъй като правителството дава оскъдна информация, при това силно разминаваща се с изявленията на очевидци на трагедията, публикувани в западната преса.

Историята е доста объркана, но съвсем накратко изглежда така:

През февруари полицията арестувани 23-ма бизнесмени по обвинение, че се занимават с тероризъм. Опозицията пък твърди, че обвиненията са скалъпени и всъщност държавата се страхува от икономическата им мощ и политическото им влияние. (Коментар: като се има предвид какви бизнесмени се пръкнаха точно след 1989 г. у нас, може да се предполага, че дори и обвиненията в тероризъм да са били изфабрикувани, едва ли тези бизнесмени са били “света вода ненапита”.) От друга страна, напрежението между народа и държавата в Узбекистан е станало толкова силно, че хората открито застават на тяхна страна. През цялото време на процеса, пред сградата на съда има мирни демонстриращи хора, настояващи за освобождаване на задържаните.

На 12.05.2005 г. се очаква да бъде обявена  присъдата. Вместо това, полицията арестува още хора - роднини и близки на задържаните бизнесмени. През нощта срещу 13-ти май група въоръжени хора атакуват местния затвор и освобождават всички затворници, включително и задържани по друг повод криминални престъпници - общо около 600 затворника. Полицията твърди, че това са терористи и е явно доказателство, че и арестуваните бизнесмени поддържат връзки с терористична организация. Бизнесмените, от своя страна, коментират по-късно, че били изненадани от атаката над затвора и че не познават своите освободители.

При престрелката загиват няколко полицаи. Групата нападатели окупира административна сграда на площад Бабур - главния площад на града, вземайки за заложници 20-ина служители на администрацията, включително и главния прокурор на града. Те настояват за сваляне на обвиненията от 23-мата бизнесмени, за оставката на президента Ислам Каримов и за намесата на Русия при преговорите.

В това време, на площада започват да се събират граждани в подкрепа на групата, завзела сградата и с искания за оставка на президента. Силите на реда обграждат площада и държат протестиращите в клопка. Вечерта към 18 часа, спецчастите атакуват събралото се множество и откриват огън. Загиват стотици хора. Според официално правителствено изявление, убитите са точно 187 души. Според сведения на опозицията - между 400 и 600, а някъде се споменава и за 1000 души.

Настанало е истинско клане. Събитието, безспорно, е чудовищно. Но като чете човек различни материали за него, започва да вижда силна тенденциозност и противоречия в описанието на ситуацията. Някои журналисти в западната преса нарича митинга “мирен”. При положение, че имаш група въоръжени хора, която е атакувала успешно градския затвор и държи заложници в една сграда, а срещу нея са изправени силите на реда, очевидно се намираш във военно положение, така че хората, излезли на площада едва ли могат да се нарекат “мирно и кротко протестиращи”. Смята се, че те са били жив щит пред окупаторите на сградата. Това не променя факта, че са били невъоръжени и че полицията ги е избивала без милост.

Чудя се какъв човек трябва да си, за да живееш в днешно време и да изпълняваш сляпо заповедите на един тоталитарен диктатор. Да застанеш срещу хиляди невъоръжени хора и да откриеш огън по тях. Да стреляш по мъже, жени и деца в гръб, да убиеш няколкостотин от тях и след това да се прибереш у дома с чувство на изпълнен дълг. Как е възможно все още да има хора, които не само търпят подобен режим, ами му и служат вярно?

Не знам как съм изпуснал навремето тази история. Вероятно е била разказана в медиите мимоходом, между новините за убийството на поредната мутра, за домашни пожари и срутени сгради и кървавите кадри от автомобилни катастрофи. Пък и на кой ли му пука за политическата ситуация в някаква дребна азиатска държава? Така, както почти нищо не разбрахме и за кланетата в Руанда през 1994 г.

Днес се навършват три години от кървавото събитие в Андижан. Научих за него от блога на Паулу Коелю, който напоследък започна да пише политически коментари и снощи беше цитирал статията на Galima Bukharbaeva - очевидец на събитията - публикувана в International Herald Tribune и озаглавена Remember Andijan? (Помните ли Андижан?)

Един малко известен факт е, че по времето на социализма моят роден град Ямбол беше побратимен с Андижан и до днес има един жилищен комплекс, носещ неговото име. Но докато ние можем да се похвалим, че твърдо вървим по пътя към модерните европейски държави, в Узбекистан още живеят в епохата на съветската власт.

Тук можете да намерите допълнителна информация за кръвопролитието в Андижан. Интересно е, че информацията в западните медии е по-разнообразна и представя сведения както от официални източници, така и от представители на опозицията и на свидетели на събитията, докато в българската преса е изнесена предимно информация, предоставена от официалните власти.

• От Уикипедия
• От Радио Свободна Европа
• От други англоезични източници
• От български източници

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Поредната голяма група на съвременната рок музика гостува у нас и традиционно по български - без никаква реклама. За съжаление, и аз не можах да направя този анонс малко по-рано, но по-добре късно, отколкото никога, нали?

За разлика от Kamelot, които през последните години придобиха малко повече популярност, особено сред по-младите фенове, Royal Hunt все още са почти непознати в България. Затова и ще се опитам да коригирам този пропуск и да ви агитирам за концерта утре, който ще се проведе от 19:30 часа в Парти център на 4-ти километър. Не съм ходил там, но се надявам, че този, който иска, ще го намери.

Групата е създадена от Andre Andersen, който е от смесен произход - баща датчанин и майка грузинка. Роден и отраснал в Москва, в неговото творчество се забелязва много силно влиянието на руската музикална култура, което придава особено интересен нюанс на музиката на Royal Hunt. Безспорен талант като композитор, Андерсен изглежда е доста труден характер и въпреки че успява да ангажира изключително талантливи музиканти в групата, трудно успява да ги задържи за дълго, особено вокалистите.

Първите два албума - Land of Broken Hearts и Clown In The Mirror - записани с неговия сънародник Henrik Brockman зад микрофона са изключително добър дебют, но голямата си популярност групата печели с идването на американеца D.C. Cooper, с когото започва традицията на поста на вокалиста да се ангажират само американски певци. Групата издава много силния албум Moving Target, както и емблематичния Paradox, който записват по-късно и на живо на концерт в Япония под името Closing The Chapter.

Тук му е мястото да спомена, че D.C. Cooper е един от любимите ми изпълнители на съвременната рок-сцена и изключително много съжалявам, че не можаха да се сработят с Андерсен за по-дълго време. След един изключително красив солов албум той се присъедини към германската група Silent Force, която, обаче, е значително по-назад от Royal Hunt като популярност.

Следващият вокалист - John West - остави най-дълга диря в историята на групата. Неговият дебют - Fear - считан от много хора за най-добрият албум в цялото творчество на групата, постави летвата толкова нависоко, че нито един от последвалите албуми не успя да я достигне. Последният албум, записан с West зад микрофона - Paper Blood - си беше откровено слаб. Въпреки, че Andersen е автор на всички песни, липсата на дългогодишните членове на групата - китариста Jacob Kjaer и басиста Steen Mogessen се чувства осезателно и може би това е била причината и John West да напусне след последвалото турне.

Последният албум на Royal Hunt - Collision Course - Paradox 2 - е записан с Mark Boals, когото някои от нас помнят като вокалист на Yngwie Malmsteen, а също така и с участието на последния певец на Rainbow - Doogie White. Концертът в София е част от европейското турне, промотиращо новия албум на групата. за съжаление, все още не съм успял да го чуя, така че нямам лични впечатления, които да споделя с вас, но коментарите на критиката са доста добри, така че очаквам концертът да бъде на много високо ниво.

Освен това, като първи засега концерт в България, силно се надявам, че в сетлиста ще бъдат включени и песни от предишните им албуми, които истинските фенове познават и обичат. За тези, които се интересуват от повече - ето един линк от youtube.com, където можете да видите най-популярните видео клипове на бандата.

Очаквам ви на концерта утре!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Вече писах за мини-сагата - супер кратка литературна форма, състояща се от точно 50 думи. Даже заедно с някои читатели направихме няколко опита да напишем свои мини-саги и определено се получиха доста добри резултати.

Човекът, от когото се запалих по това странно нещо мини-сагата - Раджеш Сети - не спира да ме изненадва с все по-интересни и оригинални попадения. Поредният бисер, на който попаднах, се казва Анализ на изискванията и е посветен на хората, които в моята професия наричаме бизнес анализатори - тези, които се опитват да разберат какво точно иска клиентът, когато ни възлага работа по разработка на софтуер и се опитват да го обяснят на езика на хората, извършващи техническата реализация на тези изисквания. Понякога работата не се получава. И причината е, че хем говорим на един и същ език, хем разбираме различни неща. Предлагам ви моят превод на мини-сагата, която звучи и като басня, и като притча, и като виц. Направете си изводите сами.

Анализ на изискванията

Малкият Томи попита майка си: “Мамо, откъде съм дошъл?”. Майка му се чуди двадесет минути как да му обясни нещата, свързани със секса. Томи я гледаше учудено: “Това е много объркано. Джони ми каза, че е дошъл от Кълъмбъс, Охайо и аз исках да знам само откъде съм дошъл аз…”

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Вече втори месец ми прави впечатление новия изглед на фактурите за тока, които получавам от ЧЕЗ Електро, та реших да го споделя и с вас.

Фактура като фактура - има си всички атрибути, изисквани от закона. По-интересното е накрая - заключителните думи, които прилагам и като снимка (цъкни за по-голям размер).

За тези, които не виждат добре, текстът гласи следното:

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ:

Имате просрочени задължения за минал период, които следва да заплатите НЕЗАБАВНО: 0.00 лв.

Неустойки за просрочени плащания [...]: 0.00 лв.

Пита се в задачата: кой умник е измислил този текст и какво иска да ми каже фирмата с този тон? Защо на фактурата пише “Имате просрочени задължения” при положение, че сумата е нула? Нима не е много по-човешко и по-нормално да напишат “Нямате просрочени задължения“? Не стига, че задължението е нула, ами трябва и “НЕЗАБАВНО” да го платя. Забележете удебеления шрифт и главните букви. Всички знаят, че това е символ на викане. Какво излиза тогава? ЧЕЗ Електро ми се карат и ми крещят с тази фактура, че незабавно трябва да си платя просроченото задължение, което всъщност го нямам. Много вежливо, няма що.

Предполагам, че текстът е измислен от някой мързелив програмист. Така е много по-лесно, отколкото да прави проверка дали клиентът действително има просрочено задължение и да показва този текст само тогава. Програмистите в общия случай са креативни и интелигентни хора, но наистина са много мързеливи и никак не им пука за крайния клиент. Въпросът е кой е одобрил този вариант на фактурата, защото изпращайки я на всичките си клиенти, фирмата ЧЕЗ Електро показва, че и на нея не й пука за собствените й клиенти.

Говореше се, че скоро ще имаме възможност да си избираме коя електрическа компания да ни обслужва. За съжаление, изборът е толкова трагичен, че това едва ли има някакъв смисъл и трите фирми, които оперират в България не са обичани от своите клиенти. Явно чувството е взаимно, щом ни изпращат подобни фактури.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Когато светлините угаснат, настъпва часът на истинската магия и наистина няма какво да се говори.

Концертът на Kamelot миналия петък беше точно от този тип вълшебства, за които не може много да се говори. Трябва да се изживее. Дори дребните организационни неуредици биват забравени и остава само магията на музиката и споменът от едно велико преживяване.

Момчетата бяха приготвили сетлист за промоция на новото издание на последния си албум Ghost Opera, но за щастие някой ги беше информирал, че българските фенове искат да чуят всичките си любими песни от цялото им творчество и това наше желание беше мигновено удовлетворено - програмата беше чувствително променена, за да включи повече песни от албумите The Black Halo, Epica и Karma, и даже за най-върлите фенове, като мен, имаше специален подарък - първият им голям хит - Nights of Arabia от албума The Fourth Legacy.

Ако кажа, че това беше най-великия концерт, на който съм бил, някой ще ме апострофира, че това го казвам за всички концерти, но не е така. Този концерт наистина беше знаменит и не само защото Камелот са най-големите рок музиканти на днешното време, но и защото в залата се беше събрала най-отбраната публика от ценители на тяхната музика. Нямаше нито един излишен човек! Въпреки, че възрастовия диапазон беше отново доста голям (както на повечето концерти у нас) - от 13-14-годишни млади фенки до побелели чичковци и лелки, всички присъстващи знаеха песните на групата наизуст и пееха в див възторг през цялото време.

Може би са прави децата ми, като казаха, че причината за успеха на този концерт беше в липсата на реклама, колкото и парадоксално да звучи това. Липсата на масова реклама дори по “специализираното” радио за рок-музика ЗиРок доведе до това, че в залата дойдоха само хора, които истински ценят музиката на Kamelot и активно се интересуват от музикалните събития, свързани с тях. Безспорно отсъствието на традиционните рок-кибици и метъл-пияндета направи концерта едно незабравимо преживяване.

Thomas Youngblood - началника - така и не се усмихна през цялото време на шоуто, но това явно е негова поза, опитвайки се да подражава на някои други известни китаристи от миналото (R. Blackmore?), отколкото израз на някакво недоволство. Как може да бъде недоволен, като публиката постоянно пееше и скандираше “Ка-ме-лот!”?!

Casey Grillo ни смая с богатия си и сложен drum-kit, както и с умението да си служи с него. Уникален барабанист! В съчетание с цялостното перфектно озвучаване на концерта, неговото изпълнение беше изключително ярко и стабилно, както подобава на една яка ритъм-секция. Оригиналният басист на групата - Glenn Barry - не участва в това турне, но за сметка на това, неговият заместник - Sean Tibbetts - показа, че по нищо не му отстъпва. Шон беше перфектно допълнение към Кейси и не само беше научил материала без грешка, но и беше активен участник в шоуто, въпреки проблемите, които наскоро е имал с коляното.

Най-новият официален член на бандата - клавиристът Oliver Palontai - беше много точно попълнение, за да може звукът от сценичното изпълнение максимално да се доближи до оригиналния студиен запис. Надявам се, неговият талант да допринесе за още много велики песни и албуми.

Перлата на вечерта беше германската красавица Anne-Catrin Märzke, която не само украсяваше визуално сцената, но и пресъздаде всички женски вокали в оригиналните композиции на групата, с което Kamelot постигнаха максимално доближаване до студийното си звучене, а публиката получи максимално удоволствие от представлението.

Разбира се, звездата на групата беше певецът Roy Khan - секс символ за девойките и истински идол за старите ценители на музиката, като мен. Човекът пя с огромно вдъхновение за вярната си публика и усмивката не слезе от лицето му. Изпълнението беше спирано 3-4 пъти от скандиращата възторжена тълпа и на лицето на Khan се изписваше истинско изумление от любовта и страстта на публиката. Определено посрещането на групата от наша страна беше надхвърлило всичките му очаквания.

Надявам се да е било така и за тях този концерт да е оставил хубави спомени така, както за нас ще остане незабравим. Thomas казва на сайта на групата (преводът е на Svuio от блога The Metal News):

Турнето върви страхотно. [...] Първото ни участие в София, България беше вечер, която ще запомним. Свирихме в широка баскетболна зала, която беше пълна до козирката. Предполагам, че имаше 2000 души дошли да гледат първото от много наши пътувания (курсивът е мой - М.Р.) до София.

Дано наистина да има и други срещи с тази велика група. Вярвам, че почитателите на Камелот в България ще стават все повече и повече и следващите концерти ще бъдат на голям стадион, така че всички, които са пропуснали първото им шоу у нас да имат втори шанс.

Cause when the lights are down
There’s no more to say
Love is the real pain
An internal revolution in our minds
And when the lights are down
You’re so far away
Tell me your real name
In the silence of the darkness we unite

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Ако все още има някой, който не е разбрал - днес е последното повикване за концерта на Kamelot, който ще се състои утре, 18.04.2008 г. в София, зала “Христо Ботев” от 19:30 часа.

За мен това е събитието на годината в областта на рок-музиката у нас. Вярно е, че тази година са планирани много и хубави концерти, но трябва да си признаем, че все още музикантите, които ни гостуват, са били звезди преди 20-30 години и вече повечето са в пенсионна възраст. Разбира се, има и изключения и едно от тях са американската група Kamelot - законодателите на прогресив и симфоничия метъл в света. Убеден съм, че шоуто ще бъде знаменито и тези, които го пропуснат, ще съжаляват много.

Между другото, днес научих с изненада, че другите големи диктатори на прогресив метъла - датската група Royal Hunt все пак ще дойде у нас на 10.05.2008, след като вече веднъж ни пропуснаха, но за тази новина ще пиша повече по-късно. Сега мислите ми са насочени към Kamelot и тяхното Ghost Opera турне.

Очаквам истинските фенове на концерта утре!

Аре!

Много се кефя, когато попадна на готин сайт или блог и не мога да се стърпя да не го споделя и тук. Поредното ми откритие е блог, който се казва Аз знам и негов собственик е Петър Несторов от Пазарджик, който на всичкото отгоре ми е и връстник.

Чували ли сте тези “народни поверия”?

• Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
• Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно се помни лицето.
• Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
• Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.
• Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.
• Ако пърхота ви се движи - това са въшки!
• Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.

А тези безсмъртни съвети?

• Не се усамотявайте с жена в хотелска стая, ако секса не влиза в плановете ви.
• Ако се загубите в гората, спускайте се надолу докато не стигнете до река или ручей. Тръгнете по течението надолу и рано или късно ще видите боклуци във водата - това означава, че сте стигнали до цивилизацията.
• Как да съхраним семейната идилия: отвърнете очи от телевизора, послушайте за какво говори съпругата ви, повторете последната фраза, кажете и че в това има нещо рационално и пак се обърнете към телевизора.
• Когато ви заболи глава кажете на приятелката си, че най-новите изследвания показват че при мъжете много помага масаж на тестисите. Не е нужно да уточнявате, че опитите са проведени с плъхове.
• Бъди смел. Или изглеждай такъв — отстрани едното не се отличава от другото.

Смял съм се с глас докато ги четох и на моменти направо приритвах. Но когато открих 118-те никому ненужни факти разбрах, че това е нещо, което наистина задължително трябва да се прочете!

Нима сте знаели, че:

• В Австралия петдесетцентовата монета съдържа сребро на стойност два долара.
• В английските библиотеки най-крадената книга е “Рекордите на Гинес”.
• Националният оркестър на Монако е по-голям от армията им.
• В Древен Рим, ако пациент умирал по време на операция, отрязвали ръката на лекаря.
• Зоопаркът в Токио всяка година е затворен за 2 месеца, за да могат животните да си починат от посетителите.
• Всяка година от ухапване на пчели загиват повече хора, отколкото от ухапване от змии.
• За последните 4000 години не е било опитомено нито едно ново животно.
• Единственото домашно животно, което не се споменава в Библията, е котката.

Постовете му не са оригинално негово умотворение, но наистина са много готини и заслужава адмирации ако не за друго, поне за това, че е събрал и публикувал тези неща. Имам само един съвет, който бих искал да отправя към автора на блога: да слага линкове към източниците си. Така хем се изяснява въпроса с авторството и правата, хем читателят ще може да се наслади на първоизточника, който в повечето случаи е чуждоезичен.

Знанието е сила, казали древните мъдреци. Сигурно е така, дори и да е безполезно Пожелавам успех на Петър, а на вас - приятно четене!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Darren Rowse, един от най-популярните блогъри в света обяви днешния ден за неофициален ден на блогърската признателност. Ден, в който можем да изкажем своята благодарност на хората, които ни четат, коментират, спорят с нас и ни подкрепят.

Скоро ще стане година, откакто се занимавам с блогване и фактът, че успях да се класирам във или около челната десятка на класацията TopBlogLog, говори, че с нещо съм успял да предизвикам вашия интерес. Има много хора, на които дължа този успех и тук бих искал да благодаря на тези, които са ме подкрепяли, които са ме вдъхновявали и които са били по-активни в коментарите си в този блог:

• Amelia Ekhart
• Assenoff
• batpep
• Deni4ero от Deni4ero’s Weblog
• GaN от GaN’s Blog
• Lady Vera
• Longanlon от Како Сийке, не съм от тях
• Lyd от Полетът на костенурката
• Marfa от Реалността е въпрос на гледна точка
• Michel от Optimiced
• Mindbolt от Идиотския блог на Mindbolt
• Pipilota Mentolka
• Niili от Организираният хаос
• Vae (Duff is fucking great!)
• Vira от Панаира на Vira
• Voxy

• Апостол Апостолов
• Белослава Чолакова от Помисли върху това
• Бу от Царството на Бу
• Графът
• Димитър Н. Митев (който си няма блог)
• Ивката
• Ирина Марудина
• Мисли и думи
• Неуловима от ImPRESSed
• Петър Ванев (Pierrot) от Из думите на един мим…
• Петър Рашев (bulpete)
• Петя от Openly feminist
• Станислав Точев
• Тишо от Писателския блог на Тишо
• Тодор Христов от alabala.org

Благодаря ви! Благодаря и на всички останали коментатори, вмъкнали по някоя ядлива забележка, благодаря и на всички блогъри, които пишат интересни неща и които ми служат за пример и за вдъхновение!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.