Монахът и проститутката

Един монах живял близо до храма на Шива. Отсреща живяла една проститутка. Като забелязал огромното количество хора, които я посещавали, монахът решил да поговори с нея.

– Ти си голяма грешница – казал той сурово. – Демонстрираш неуважение към Бог денем и нощем. Не си ли се замисляла какво ще стане след като умреш?

Бедната жена била потресена от думите на монаха. Тя се отправила молитва към Бог, изпълнена с искрено разкаяние и молела за Неговата прошка. Също така поискала от Всемогъщия да й помогне да намери друг начин да изкарва прехраната си.

Но не могла да намери друга работа и след като погладувала около седмица, отново се върнала към проституирането. Но всеки път, когато отдавала тялото си на непознат, тя се молела на Бог за прошка.

Подразнен, че неговият съвет нямал никакъв ефект, монахът си казал:

– От сега нататък ще броя хората, които влизат в тази къща, докато тази грешница умре.

И от този ден нататък той нищо друго не правел, освен да следи кой влиза и излиза от къщата на проститутката, като за всеки влязъл мъж слагал по един камък на купчина близо до себе си.

След известно време, пак отишъл да говори с проститутката и й казал:

– Виждаш ли тази купчина камъни? Всеки камък представлява смъртен грях, който ти си извършила, въпреки моите предупреждения. Казвам ти го пак: не съгрешавай отново!

Като видяла колко много грехове е натрупала, жената потреперала. Прибрала се вкъщи и обляна в сълзи на разкаяние се помолила на Бог:

– О, Господи, кога ще се смилиш над моя окаян живот?

Молитвата й била чута. Още същия ден ангелът на смъртта дошъл при нея и я отвел. По Божие нареждане, пресякъл улицата и отвел със себе си и монаха.

Душата на проститутката заминала направо за рая, а дяволите замъкнали монаха към ада. Те се разминали по пътя и когато монахът разбрал какво става, се развикал:

– Господи, това ли е твоята справедливост? Аз прекарах целия си живот в бедност и отдаденост, а сега ме водят към ада, докато тази проститутка, която цял живот е била затънала в грехове, се издига в рая!

Като чул това, един от ангелите отговорил:

– Божията преценка е винаги справедлива. Ти си мислеше, че Божията любов е в осъждането на поведението на своя съсед. Но докато ти изпълваше сърцето си с нечистотията на чуждия грях, тази жена се молеше пламенно ден и нощ. Нейната душа е толкова олекнала след всички изплакани сълзи, така че лесно можем да я издигнем в рая. А твоята душа е толкова натежала от камъните, че не въобще не можем да я повдигнем.

(Източник: блогът на Паулу Коелю)